На митинга-концерт в чест на победата на г-н Емануел Макрон...
Оказах се някъде след полунощ изведнъж между младо семейство от Бангладеш. което пожела да се снима с мен, след като те видяха, че моят телефон се развали и аз притеснено се тюхках.
Когато им казах, че съм от България, те ме погледнаха малко смутено - ама, ние не знаем къде е тази страна...
После обаче се засмяха отново - няма значение кой откъде е, ние сега, тук, всички сме макронисти, всички сме французи, всички сме европейци....
И ето - един българин на достойна вече възраст и двама съвсем млади люде от Бангладеш, обединени от уважението между хората, а не разделени от омразата, почти свойски, като стари, много стари познати, позират за селфи - там, около магическото пространство на Лувъра...
Надали някога ще се срещнем отново, но има ли цена минутата на нашата среща - среща на хора, тръгнали от нищото, за да станат частица от радостта на един достоен и горд народ, частица от нашата Европа, която добра или лоша, си е наша, такава, каквато ние, и само ние, си я правим.
Една общност на хиляди, десетки хиляди люде - бели, жълти, черни, млади, възрастни, деца, колко много деца...
Със светнали лица, с очи, пълни с доброта, искащи да живеят в свят без граници и огради с бодлива тел, жадуващи за обич, а не търсещи омраза...
Да, Франция си е винаги ... Франция...
Страната на всички хора, които обичат свободата.
Калко хубаво, колко вярно, колко красиво го е казал бившият президент на САЩ Томас Джеферсън: "Всеки човек има две родини - своята и Франция"...
Нов президент.
И то най-младият президент на Петата република...
Нова надежда за Франция.. За Европа, за света, за България...
Дано!
Ей, Българийо, моя родино, частица от Европейския съюз, усмихни се най-накрая - в този свят доброто е повече от яда, нали?
Оказах се някъде след полунощ изведнъж между младо семейство от Бангладеш. което пожела да се снима с мен, след като те видяха, че моят телефон се развали и аз притеснено се тюхках.
Когато им казах, че съм от България, те ме погледнаха малко смутено - ама, ние не знаем къде е тази страна...
После обаче се засмяха отново - няма значение кой откъде е, ние сега, тук, всички сме макронисти, всички сме французи, всички сме европейци....
И ето - един българин на достойна вече възраст и двама съвсем млади люде от Бангладеш, обединени от уважението между хората, а не разделени от омразата, почти свойски, като стари, много стари познати, позират за селфи - там, около магическото пространство на Лувъра...
Надали някога ще се срещнем отново, но има ли цена минутата на нашата среща - среща на хора, тръгнали от нищото, за да станат частица от радостта на един достоен и горд народ, частица от нашата Европа, която добра или лоша, си е наша, такава, каквато ние, и само ние, си я правим.
Една общност на хиляди, десетки хиляди люде - бели, жълти, черни, млади, възрастни, деца, колко много деца...
Със светнали лица, с очи, пълни с доброта, искащи да живеят в свят без граници и огради с бодлива тел, жадуващи за обич, а не търсещи омраза...
Да, Франция си е винаги ... Франция...
Страната на всички хора, които обичат свободата.
Калко хубаво, колко вярно, колко красиво го е казал бившият президент на САЩ Томас Джеферсън: "Всеки човек има две родини - своята и Франция"...
Нов президент.
И то най-младият президент на Петата република...
Нова надежда за Франция.. За Европа, за света, за България...
Дано!
Ей, Българийо, моя родино, частица от Европейския съюз, усмихни се най-накрая - в този свят доброто е повече от яда, нали?
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар