........ДИРЕКТНО........: НАДЕЖДАТА И НЕЖНОСТТА...

понеделник, 2 януари 2017 г.

НАДЕЖДАТА И НЕЖНОСТТА...

Тези стихове попаднаха в душата ми още в невръстна възраст. Намерих ги в една от многобройните прочетени книги в старото читалище в родното ми градче. Записах си ги в най-дълбокото, в най-девственото тогава кътче на сърцето си, пазех ги като зеницата на окото си. И в най-тежките моменти на нелекия си живот винаги съм си ги повтарял, потретвал...И като дете в Малко Търново, и като юноша в Бургас, и като войник в Ямбол и Варна, и като студент във Велико Търново, и като начинаещ журналист в Кюстендил, и после в София, и сега в Париж, и в пътуванията ми из света... Може би и заради тях, да, заради вълшебните думи на вълшебника Джани Родари, станах писател - да поемам чуждата мъка, да я приемам за своя, да се опитвам да й давам надежда... С цената на всичко... И на почти погубения си живот... Та има ли по-голямо удовлетворение за един творец от писмо на свой читател - "Г-н Райков, Вие променихте с Вашата книга моя живот! Вие ми дадохте надежда да продължа да живея..."
Да, магазинче с две полички...
Колко простичко казано, колко хубаво, колко нежно...И колко непривично за днешното безумно и обгрубено време...
Едно магазинче, две полички...
И мечта, една мечта за всички. Тоест една надежда...
Простичко ли? Или необхватно като вселена...
Да е честита Новата, приятели!
Да е ...надеждна...
Да, надеждата и нежността...Двете най-липсващи ни неща днес на нас, българите...
Ех, вълшебнико Джани! Благодарим ти...

Димо Райков