ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

вторник, 25 ноември 2014 г.

ЗА КУБРАТ, ЗА „МОРАЛНИТЕ” И ЗА … МЕХАНИЗМА…


За мен темата „Кличко – Пулев” е вече приключила. Въпреки че темата за арогантността в частност, а изобщо за отрицателното в народопсихологията на българина, „блеснала” в пълна сила около този просто един мач от една игра, няма свършване…
Но ето и признанието на нашия боксьор…
"Никога през живота си не съм бил нокаутиран, винаги аз съм ги свалял. Мислех си, че съм дебелоглав и държа на удари, защото съм понасял много тежки удари в кариерата. Боксът е обратното на футбола, защото когато те боли, ти се усмихваш и се правиш, че нищо ти няма"
"Олюлявал съм се, изтръпвали са ми краката и главата, но никога не съм бил нокаутиран. Резки и точни удари ми нанасяше, но това е най-важното, това поваля човека. Значи все пак държа на бой"
"Първите нокдауни въобще не ги усетих, просто поради взривния удар се поразклатих и се получи това прекъсване. Станах и продължих, всичко ми беше абсолютно ясно. Имал съм много по-тежки мачове като бой, като усещане. Можех да стана и след нокаута, но не пожелах, защото усетих, че съм като един добре пиян човек"
Да, ясно, болезнено, но точно признание - просто "един добре пиян човек..."
Приключвам наистина с темата, но сега, след самото признание на Пулев, очаквам всички онези анонимници и платени „патриоти”, които ме заляха с обиди и арогантност, след като написах веднага след мача текста си „Урокът на няколко нокдауна и един нокаут”, да си посипят главата с пепел.
Не, извинение не чакам от тези, както и след време и от онези, които ме караха преди месеци с истерични крясъци и сектански клетви да гласувам за тези, които днес са във властта на зарзаватчиите…
И при тях, сигурен съм в това, имам доста опит, а и проверено от годините усещане, ще дойде този ден на признанието, както при Пулев…
Но зная и това – че и едните, поддръжниците на Кубрат, както и тези на „моралните”, няма никога да паднат по гръб.
Но не това е важното.
Важното е онова, което каза главният прокурор.
А то е отчайващо и безнадеждно.
Представяте ли си – главният прокурор на една държава да каже директно и пред целия свят, че България всъщност е един МЕХАНИЗЪМ на далаверата, на порочния начин на живот, отречен толкова отдавна от нормалните страни…И че май няма спасение от него...
Вижте, не го казва това нито някой блогър, нито фейсбукаджия, нито ..., а главният прокурор!!!
При едно такова публично признание на самия главен прокурор на една република, и то член на ЕС от цели осем години, какво трябва да се направи?
Ами, да се закрие държавата!
Защото иначе това живот ли е?
Не само да живееш непочтено, в отровната среда на МЕХАНИЗМА, ами и вече да го знаеш това... Да го четеш, да го слушаш по медиите...

И да продължаваш да живееш по този начин...Е, ама това вече си е чист мазохизъм, нали?
Че подобно съществуване живот ли е...
Това всъщност е най-главното.Истината за МЕХАНИЗМА...
А онова, другото – за Кубрат и „моралните”, е следствие на МЕХАНИЗМА…
За чието присъствие дълбоко в България и в българина не ни е виновен никой. Освен самите ние…
Димо Райков

Няма коментари: