Централните френски новини...
Репортаж от пункт, един от стотиците хиляди пунктове във Франция за раздаване на храна на най-бедните...
Един от тях, един от най-бедните французи, взима безплатните пакети и говори пред камерата:" Пенсията ми е 792 евро, за къде по-напред..."
792 евро! Значи 1600 лева...При храна, която в суперите във Франция е по-евтина и къде-къде по-качествена от тази в българските магазини...
1600 лева пенсия, най-ниската, за хора, които не са работили и ден във Франция...
И се разлюлявам - по официални данни на Националния статистически институт в България милион и половина българи живеят с доходи на месец под 75 евро, тоест под 150 лева...
Загасям телевизора и сядам пред компютъра, най-пряката ми връзка с България.
Зачитам поредното съобщение от читател, представящ се за инженер еди кой си:" Райков, безроднико, стига си циврил за старците, те трябва да изчезнат колкото се може по-бързо. Темпо,темпо..."
Ставам. Поглеждам небето, небето на света.
И сърцето ми, българското ми сърце, "безродното" ми сърце, изтръпва...
И проплаква:" Защо, Господи, защо така ни наказваш..."
Репортаж от пункт, един от стотиците хиляди пунктове във Франция за раздаване на храна на най-бедните...
Един от тях, един от най-бедните французи, взима безплатните пакети и говори пред камерата:" Пенсията ми е 792 евро, за къде по-напред..."
792 евро! Значи 1600 лева...При храна, която в суперите във Франция е по-евтина и къде-къде по-качествена от тази в българските магазини...
1600 лева пенсия, най-ниската, за хора, които не са работили и ден във Франция...
И се разлюлявам - по официални данни на Националния статистически институт в България милион и половина българи живеят с доходи на месец под 75 евро, тоест под 150 лева...
Загасям телевизора и сядам пред компютъра, най-пряката ми връзка с България.
Зачитам поредното съобщение от читател, представящ се за инженер еди кой си:" Райков, безроднико, стига си циврил за старците, те трябва да изчезнат колкото се може по-бързо. Темпо,темпо..."
Ставам. Поглеждам небето, небето на света.
И сърцето ми, българското ми сърце, "безродното" ми сърце, изтръпва...
И проплаква:" Защо, Господи, защо така ни наказваш..."
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар