"ТОВА ТУК Е БЪЛГАРИЯ"...

Подобно на това, което разказва тази жена по-долу изживях и аз с татко преди две години.
Но за съжаление не успях да взема любимия човек в чужбина и това никога не ще си простя.
Обадиха ми се от мястото, където бе той, чак когато вече бил починал. А само два дни преди това ми бяха казали,че всичко с него е наред, дори бил много добре... Беше някакъв женски глас. Равен, безизразен - баща Ви почина тази сутрин... После гласът нещо се обърка и рече -преди два дни получи криза...
Когато аз изревах и изкрещях - извикахте ли лекар, как така два дни и две нощи сте го оставили без лекар, сам да се мъчи, а и на мен да не ми се обадите, жената, която така и не пожела да ми се представи каква е в здравното заведение , ми каза:" За какъв лекар говорите, за каква "Бърза помощ", та той е над осемдесет години... "
Плачех по телефона от Париж и ги питах - вие хора ли сте?
Жената ми отговори:" Господине, ама Вие не знаете ли, това тук е България..."
После го повтори още веднъж:"Това тук е България!"
Думи, които още кънтят у мен. И винаги ще кънтят...
ТОВА ТУК Е БЪЛГАРИЯ...
А някои тук ми пишат,че трябвало да съм положителен,, че много съм пресилват понякога нещата...
Да, "пресилвам" ги, пиша ги, саморазголвам се и се самобичувам, за разлика от вас, които си кротувате, показвам ги, за да не попаднете и вие в моето положение с татко.
Но няма начин да не попаднете, макар че мислите, че вас, лично вас, това няма никога да ви настигне...
И аз така мислех...