Салона на виното - Париж, 2016 г.
С моя голям приятел Стефан дьо Луз / Stefane de Luze /, един от най-известните винопроизводители на Франция, ненадминат майстор на чудния елексир "арманяк". За него имам текстове в почти всяка своя парижка книга.
Стефан е потомствен винопроизводител. Баща му, дядо му, прадядо му...Замъкът му се намира край Бордо, когато започва да говори за тайните на арманяка, красивият млад мъж цял се преобразява, лицето му светва, очите проблясват...
Да, истинските майстори...
Те бяха големи приятели с татко. От пръв поглед се бяха харесали. Защото обичта им към земния елексир бе обща и чиста! Стефан потъмня, когато му казах, че татко вече го няма. Извади най-скъпата си бутилка и ми я подаде - заради Петко...
Прималях - колко дори близки в България, хора, на които татко цял живот помагаше, не отрониха едно "Бог да го прости!", а той, чужденецът, не само потъмня, а и искрено ми състрадаваше - Мосю Димо, аз съм много тъжен за Петко...Той обичаше виното, той обичаше живота...
Да, колко му трябва на човека...Една глътка елексир, идващ от земята. И един спомен за човека, който вече се е върнал в...земята...
Земята, общата майка на виното и на човека...
С моя голям приятел Стефан дьо Луз / Stefane de Luze /, един от най-известните винопроизводители на Франция, ненадминат майстор на чудния елексир "арманяк". За него имам текстове в почти всяка своя парижка книга.
Стефан е потомствен винопроизводител. Баща му, дядо му, прадядо му...Замъкът му се намира край Бордо, когато започва да говори за тайните на арманяка, красивият млад мъж цял се преобразява, лицето му светва, очите проблясват...
Да, истинските майстори...
Те бяха големи приятели с татко. От пръв поглед се бяха харесали. Защото обичта им към земния елексир бе обща и чиста! Стефан потъмня, когато му казах, че татко вече го няма. Извади най-скъпата си бутилка и ми я подаде - заради Петко...
Прималях - колко дори близки в България, хора, на които татко цял живот помагаше, не отрониха едно "Бог да го прости!", а той, чужденецът, не само потъмня, а и искрено ми състрадаваше - Мосю Димо, аз съм много тъжен за Петко...Той обичаше виното, той обичаше живота...
Да, колко му трябва на човека...Една глътка елексир, идващ от земята. И един спомен за човека, който вече се е върнал в...земята...
Земята, общата майка на виното и на човека...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар