ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Sofia Ars Net добави 15 нови снимки към албума: ДИМО РАЙКОВ – ПАРИЖ ЗАВИНАГИ — с/ъс Гриша Атанасов и 2 други.
ПРЕМИЕРА В СОФИЯ НА КНИГАТА „ПАРИЖ – РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА“
Един български писател вече е безспорна емблема на Париж. Цели 10 години ДИМО РАЙКОВ създава книга след книга за този световен мегаполис. Точно толкова време мина от издаването на първото томче от тази поредица – „Париж, моят Париж...“ (2006), претърпяла вече три издания и наредила се сред топ 20 на най-четените книги в 20-годишната история на ИК „Хермес“. Последваха „BG емигрант в Париж“ (2008) и „55 тайни на Париж“ (2009), изградили триптих за Града на Светлината. Носталгично прозвуча сборникът му с разкази „Кестени от Париж” (2011). Популярността на Райков нарастна след широкия обществен отглас от драматичния му роман „Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза“ (2012), последваха хитовите заглавия „Диагноза: Българин в чужбина“ (2014 г.), която също има ново преиздание, и „Сини сърца“ (2015).
През септември Димо Райков пристигна в София, за да представи лично последната си книга „Париж – радостта от живота“.
Премиерата на 27 септември в Книжен център „Гринуич” събра десетки почитатели на автора.
Събитието се водеше от СТОЙО ВАРТОЛОМЕЕВ (управител на ИК „Хермес”), който сподели: „Чрез тези книги на Димо Райков ние се опитваме да покорим Париж! Чрез тях ние говорим за красотите и тайните на Париж, за българите там – за техните възходи и падения. Димо пише с голяма любов за това чудесно място, а тази нова книга ще ни разходи из Париж – да се повозим по Сена, да пием по едно розе в парижко бистро, да видим града през погледа на известни парижани, да подишаме парижки въздух... Тук има много тъга, но и много светлина! Бих казал, че Пловдив, бидейки през 2019 г. Световна столица на културата, ще се опитва да достигне този величествен град. Може би не знаете, но Мопасан е бил изключителен противник на Айфеловата кула. И какво решение е намерил той? Отивал е всяка сутрин да пие кафе под кулата и е казвал: „Само оттук не се вижда тази кула.” Димо е литературният посланик на България в Париж!”
Подробно за стила и сюжетите на Димо Райков говори литературният критик КОНСТАНТИН ЕЛЕНКОВ: „Бих казал, че не ви трябва да ходите в Париж, а просто прочетете неговите книги. Димо е гениален писател – летописец, който сам определя мисията си като благородна, но неблагодарна. Неговите емигрантски книги са открити, директни, той лови сюжети във въздуха, героите са от улицата. В книгата му есетата съжителстват с фейлетони, той разлиства потайностите на българската душа, особено на емигранта. Занимава го тарикатлъкът на дребно, но ни разказва и за срещите си с Шарл Азнавур, с други световни интелектуалци. Книгите на Димо Райков са своеобразно „вграждане”!”
Лични момемнти за приятелството си с автора и за творчеството на Димо сподели преподавателят ГРИША АТАНАСОВ (издател на e-vestnik): „Защо Димо Райков и неговите книги имат такъв успех? Той успя да усети и да използва силата на социалните мрежи. Изключителната му активност – в два блога и във фейсбук, го издига на гребена на читателската активност, защото той притежава особен социален поглед – той умее да открие това, което вълнува българина – и тук, и в Париж. Ти, Димо, гледаш света през очите на своите родители, през погледа на отрудените хора на България. Това е погледът на българина, който вече 26 години чака да живее нормално.”
Димо Райков прочете есето си „Моята награда”, в което се казва: „На този свят, в 21 век, нищо не се дава даром. Париж ми даде и дава много, но и ми отне много... Прочетете само разказа ми „Спомен за мама” от книгата ми „Кестени от Париж” и ще разберете какво казвам... Париж е във всеки от нас. Той е нашата изплакана, сетна надежда, спасителна глътка въздух, нашата мечта...”
В тази невероятна среша се включи и българинът Любомир Ламбев (съгражданин на автора от Малко Търново), който в момента живее в Чикаго. Той беше пристигнал директно от Финландия, където ден по-рано беше спечелил бронзов медал по борба на Световно първенство за ветерани! Особено впечатли неговият жест - как той с голяма радост и почит към Димо Райков свали медала от гърдите си и го връчи на писателя - за творческия подвиг да пише неуморно за българската кауза, за трънливия път на българите по света.
Репортаж:
АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Фото: © Sofia Ars Net

Няма коментари: