" Полунощ е. Половината Париж прави любов с другата половина..."
Мелвин Дъглас
Мелвин Дъглас
Завърших тази моя поредна книга за Париж само часове преди зловещите атентати през ноември миналата година.
И ето - сега тя идва, за да покаже, че Животът винаги е по-силен от смъртта, че тези, които обичат смъртта и ненавиждат светлината, не могат да победят човешкото в човека, не могат да прекършат Мечтата и Радостта от живота...
Затова, приятели, нека да оставим всичко, което досега ни е тревожело, да оставим лошите мисли, зависта, порива към яд... Нека да оставим този наш тъжен делник.
И да тръгнем!
Започва нашето пътуване към ...радостта от живота. Най-хубавото, най-отлаганото наше пътуване, за което все повтаряхме - утре, утре...
Ето - "утре"-то най-после дойде и за нас.
Да, пътуването към онази радост, която е едно от най-редките усещания в изстраданата ни българска душа.
В това пътуване към Мечтата, към Красотата и Свободата ние не сме сами. С нас, и в нас, са и нашите бащи, майки, близки, които поради българското ни битие и мислене не можаха да видят и усетят радостта от живота. И отлетяха там, горе...Нека сега да ги приемем с топлота и синовна благост, за да ни придружат в това наше пътуване на живота. Поне това заслужават, нали?
Да, тръгваме! Натам - към Париж! Към единствения град човек в света...
Нека поне за мъничко да бъдем егоисти. Да си подарим сами на себе си и на близките си хора няколко мига красота и свобода в този иначе толкова некрасив и несвободен свят..
Поне за няколко часа, докато прочетете тази моя книга, пълна със светлина и добра, положителна енергия, да се поспрем, да се кротнем, да прогоним демоните в себе си. И да помечтаем.
Нека да направим най-хубавото пътешествие в своя живот - в това пътуване чрез въображението и моите думи... Пътуване без визи, паспорти, билети, излитания и кацания...
Ех, Париж.. Сега, да, сега ти си наш, единствено наш...
Да тръгваме, приятели!
И ето - сега тя идва, за да покаже, че Животът винаги е по-силен от смъртта, че тези, които обичат смъртта и ненавиждат светлината, не могат да победят човешкото в човека, не могат да прекършат Мечтата и Радостта от живота...
Затова, приятели, нека да оставим всичко, което досега ни е тревожело, да оставим лошите мисли, зависта, порива към яд... Нека да оставим този наш тъжен делник.
И да тръгнем!
Започва нашето пътуване към ...радостта от живота. Най-хубавото, най-отлаганото наше пътуване, за което все повтаряхме - утре, утре...
Ето - "утре"-то най-после дойде и за нас.
Да, пътуването към онази радост, която е едно от най-редките усещания в изстраданата ни българска душа.
В това пътуване към Мечтата, към Красотата и Свободата ние не сме сами. С нас, и в нас, са и нашите бащи, майки, близки, които поради българското ни битие и мислене не можаха да видят и усетят радостта от живота. И отлетяха там, горе...Нека сега да ги приемем с топлота и синовна благост, за да ни придружат в това наше пътуване на живота. Поне това заслужават, нали?
Да, тръгваме! Натам - към Париж! Към единствения град човек в света...
Нека поне за мъничко да бъдем егоисти. Да си подарим сами на себе си и на близките си хора няколко мига красота и свобода в този иначе толкова некрасив и несвободен свят..
Поне за няколко часа, докато прочетете тази моя книга, пълна със светлина и добра, положителна енергия, да се поспрем, да се кротнем, да прогоним демоните в себе си. И да помечтаем.
Нека да направим най-хубавото пътешествие в своя живот - в това пътуване чрез въображението и моите думи... Пътуване без визи, паспорти, билети, излитания и кацания...
Ех, Париж.. Сега, да, сега ти си наш, единствено наш...
Да тръгваме, приятели!
Ваш приятел и гид: Димо Райков
П. П. Вижте корицата как грее... Нощен Париж... Единственият град човек в света... Без думи, нали?
Всъщност само няколко думи. И то на Мелвин Дъглас :
" Полунощ е. Половината Париж прави любов с другата половина..."
Да, сега вече наистина няма нужда от повече думи...
Всъщност само няколко думи. И то на Мелвин Дъглас :
" Полунощ е. Половината Париж прави любов с другата половина..."
Да, сега вече наистина няма нужда от повече думи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар