Искам да се извиня на всички приятели във фейсбук, че следствие на проклетия си характер пиша,и то в дните на повсеместен народен възторг, отново за българската мизерия. И материална, но и духовна.
Извинявам се,защото виждам за пореден път,че моите текстове за нерадостното битие у нас, за геноцида над възрастните, болните, бедните, не са желани от вас.
Виждам отново,че голямата част от вас, да не кажа почти всичките, предпочитат текстове и снимки на преяли люде, на препълнени маси с меса и чудеса на гастрономията...
И това повсеместно - наздраве, наздраве...Този екзалтиран порив на почти всеки да покаже, да докаже, че именно неговата трапеза е най-пълната, най-отрупаната!
А аз съм тръгнал чак от Париж пак да развалям настроението ви...
И ето ти го парадоксът - аз, живеещият в световния град на удоволствията , съм седнал да състрадавам, да товаря усещанията си с болка, докато обитаващите най-бедната страна, с най-геноцидната политика и отношение към беззащитните, яко, като за световно плюскат, пият и се целуват в несвяст...
Извинете! И простете моето нахалство, че се опитвам незаслужено да ви откъсна и за миг поне от вашата "радост" от живота...Която никога,това дължа да ви го кажа, не е била и моя...
Извинявам се,защото виждам за пореден път,че моите текстове за нерадостното битие у нас, за геноцида над възрастните, болните, бедните, не са желани от вас.
Виждам отново,че голямата част от вас, да не кажа почти всичките, предпочитат текстове и снимки на преяли люде, на препълнени маси с меса и чудеса на гастрономията...
И това повсеместно - наздраве, наздраве...Този екзалтиран порив на почти всеки да покаже, да докаже, че именно неговата трапеза е най-пълната, най-отрупаната!
А аз съм тръгнал чак от Париж пак да развалям настроението ви...
И ето ти го парадоксът - аз, живеещият в световния град на удоволствията , съм седнал да състрадавам, да товаря усещанията си с болка, докато обитаващите най-бедната страна, с най-геноцидната политика и отношение към беззащитните, яко, като за световно плюскат, пият и се целуват в несвяст...
Извинете! И простете моето нахалство, че се опитвам незаслужено да ви откъсна и за миг поне от вашата "радост" от живота...Която никога,това дължа да ви го кажа, не е била и моя...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар