ГОСПОДИНЕ, ЗА КАКВА СПЕШНА ПОМОЩ ГОВОРИТЕ? ТОВА ТУК Е БЪЛГАРИЯ...
----------
" Реакцията на Спешната медицинска помощ в България е закъсняла, липсва уважение към пациентите в болниците, погазва се човешкото им достойнство, а пациентите с някакво увреждане пък биват дискриминирани. Това са основните изводи, които се посочват в доклад за нарушени права в здравеопазването, изработен от експерти в Центъра за защита на правата в здравеопазването. Оказва се, че линейките системно нарушават принципа за своевременно оказване на спешна помощ и нерядко отказват такава, в случай, че пациентът е в напреднала възраст и много увреден. В болниците пък правото на медицинския персонал доминира над правата на пациента. Не са редки случаите, когато пациентът вместо лечение получава увреда, която или го инвалидизира, или пък му причинява смърт.
Спешната помощ в България системно не се явява навреме на повиквания."
-------------
Това съм го изпитвал лично. За последен път го усетих,и то как го усетих, това лято с татко. Бяхме в Созопол. Получи криза. От местната Спешна помощ ни отказаха категорично да изпратят линейка,след като разбраха,че татко е над 80 години. То това им бяха и първите думи - на колко години е пациентът? Казаха,че за цял Созопол и околността,и то в началото на август, имат само една линейка и тя била при бременна жена. Със собствен превоз го заведохме в Бургас, в МБАЛ, Окръжната болница. Дежурният лекар се държа все едно сме му бръкнали в червата,избута ме в коридора веднага, още помня киселата му физиономия, и ни каза да отидем в шокова зала. Там нямаше уролог и друг лекар,в момента занимаващ се с друг пациент и една сестра, му сложиха на татко катетър. Помня думите на доктора - е,един катетър,ако не можем да сложим...Татко беше ни жив,ни умрял. Не го взеха в болница,веднага го върнахме с нас в хотела в Созопол. Това беше след полунощ в събота. Лекарят ни каза да отидем при специалист в понеделник, дори ни "помогна" със съвет колко и каква в цифрово изражение е тарифата,ако искаме да не чакаме много. Къде и на кого по колко да дадем на ръка. Повече засега не мога да продължавам. Раната е толкова прясна,всяка вечер сънувам любимия човек. Само ще кажа,че след десетина дни,тъй като ние трябваше да се връщаме в чужбина,а татко нямаше как в това състояние да пътува със самолет,го оставихме за гледане и наблюдение в дом за възрастни хора в град Българово,където ми сваляха звезди от небето,лично собственичката Стела, че всичко ще бъде супер. Тя все ми казваше,че той е много добре,най-добре от останалите в дома. Оставихме лекарства, всичко, адрес,телефон на лекар,който ангажирах при евентуален проблем,който работеше в частна болница във Ветрен,на няколко километра само от Българово...Сто пъти й казвах веднага на мен пично да звънне в Париж,а не на сестра ми в Бургас, за да мога аз веднага,макар и по телефона, при нужда да направя необходимото. Да,да,да, г- Райков,няма проблем...Той вече е добре,сам слиза от втория етаж да се храни....И само след два дни в Париж,когато аз се обадих сутринта поредно да питам за татко,чак тогава глас ми каза,че татко е починал. Два дни и нощи имал страшни болки, но понеже мислели,че се преструва,не му обръщали внимание. И татко сам си изтръгнал от болки катетъра. И пак не извикали лекар или Спешна помощ. Ревях по телефона и питах - защо не сте извикали Спешна помощ? И знаете ли какво ми рече тази жена,която вечерта е била в дома и която така и не ми каза каква е, само промълви,че идвала понякога там?!? И тази случайна жена установила смъртта на татко?!? И тя така ми каза - каква Спешна помощ,господине, това тук е България. Та баща ви беше над осемдесет години...И аз,понеже вече окончателно си глътнах езика,онемях от безсилие, оная пак повтори, този път вече по-високо - това тук е България...Начаса тръгнахме пак обратно за България. И когато на гробището в М. Търново изпращах татко,когато гледах обичното лице, един вик ме раздираше - какво сме направили ние,българите,та така, с толкова лошотия и липсата на елементарно усещане за възпитание и състрадание към другия, ни е орисал Господ? И докога ще живеем най-лошия и безчувствен живот на земята...Докога ние,българите,ще мразим така родителите си,та да им причиняваме подобна участ и злина - хем да бъдат най-мизерните и бедни люде в Европа,че и в света вече, да получават тези пенсии-геноцид, хем да страдат така и в последните си земни глътки живот... Без право на... Спешна помощ?!? Защото били... възрастни...И още нещо си припомних там, на гробището... Как добрият приятел на татко Рафаел Алмалех, доайенът на българите в Париж,, с когото те бяха дружки в Париж и често си говореха, му разказваше как,вече на 97-годишна възраст,представете си,на цели 97 гоидини, само за един месец му правят по три операции на дебелото черво, само и само да удължат с някой ден живота му... Как, ако падне на улицата или извикат парижката бърза помощ, едни млади момчета, помпиери им викат, веднага идват,водят го в най-подходящата за страданието му болница и изпращат есемес на жената,която го гледа да дойде да го прибере след ден-два,чист,избръснат,със сменено бельо... Без никога да питат на колко е години. Защото това тук,в нормалния свят, е ДИСКРИМИНАЦИЯ. А за дискриминация във Франция,страната, която често иронизираме, се влиза веднага в затвора. А не се получават адмирации и индулгенция за запазване на пост и покачване на рейтинг..Това кога ще бъде възможно у нас? И бат Рафо бе бодър до последния си ден, живееше с радост, а ние... Мъртъвци приживе...
Да,трябва вече да си признаем - само на тази наша територия вирее подобна злоба на деца към родители. И то само заради това,че по законите на природата този, който те е създал от един момент нататък става слаб, немощен,просто става възрастен човек. И в България той вече е бреме. Независимо от това, че той цял живот е живял за другите, за тези,които сега вече го...мразят. И една линейка не желаят дори да изпратят,за да облекчат за последно страданието му.
Странно, нали? Колко всъщност струва една линейка в България? Ами, да,много повече от живота на един възрастен, но вече ненужен българин...
А в цивилизования свят по отношението към слабия, бедния, възрастния се съди за степента на интелигентност на една нация...
Ало, министър Москов, защо мълчите? И докога ще мълчите?
Та във всяка нормална страна, след такива ужасяващи, непривични за 21 век констатации за състоянието на здравеопазването в тази страна, съответният министър веднага си подава оставката. Или прави революция в истинския смисъл на думата в тази област. А вие? Вие посочихте "врага",тоест ромите, за истинския виновник,получихте аплодисментите на верния си антураж и на "патриотите" и...И всичко си върви по старому.
Мислите,че вас, като богопомазан, ще ви подмине онова, което аз, а и милиони преживяваме ежедневно? Не, гарантирам ви, няма да ви подмине... Щом сте се родили . А и щом също сте българин...
" Реакцията на Спешната медицинска помощ в България е закъсняла, липсва уважение към пациентите в болниците, погазва се човешкото им достойнство, а пациентите с някакво увреждане пък биват дискриминирани. Това са основните изводи, които се посочват в доклад за нарушени права в здравеопазването, изработен от експерти в Центъра за защита на правата в здравеопазването. Оказва се, че линейките системно нарушават принципа за своевременно оказване на спешна помощ и нерядко отказват такава, в случай, че пациентът е в напреднала възраст и много увреден. В болниците пък правото на медицинския персонал доминира над правата на пациента. Не са редки случаите, когато пациентът вместо лечение получава увреда, която или го инвалидизира, или пък му причинява смърт.
Спешната помощ в България системно не се явява навреме на повиквания."
-------------
Това съм го изпитвал лично. За последен път го усетих,и то как го усетих, това лято с татко. Бяхме в Созопол. Получи криза. От местната Спешна помощ ни отказаха категорично да изпратят линейка,след като разбраха,че татко е над 80 години. То това им бяха и първите думи - на колко години е пациентът? Казаха,че за цял Созопол и околността,и то в началото на август, имат само една линейка и тя била при бременна жена. Със собствен превоз го заведохме в Бургас, в МБАЛ, Окръжната болница. Дежурният лекар се държа все едно сме му бръкнали в червата,избута ме в коридора веднага, още помня киселата му физиономия, и ни каза да отидем в шокова зала. Там нямаше уролог и друг лекар,в момента занимаващ се с друг пациент и една сестра, му сложиха на татко катетър. Помня думите на доктора - е,един катетър,ако не можем да сложим...Татко беше ни жив,ни умрял. Не го взеха в болница,веднага го върнахме с нас в хотела в Созопол. Това беше след полунощ в събота. Лекарят ни каза да отидем при специалист в понеделник, дори ни "помогна" със съвет колко и каква в цифрово изражение е тарифата,ако искаме да не чакаме много. Къде и на кого по колко да дадем на ръка. Повече засега не мога да продължавам. Раната е толкова прясна,всяка вечер сънувам любимия човек. Само ще кажа,че след десетина дни,тъй като ние трябваше да се връщаме в чужбина,а татко нямаше как в това състояние да пътува със самолет,го оставихме за гледане и наблюдение в дом за възрастни хора в град Българово,където ми сваляха звезди от небето,лично собственичката Стела, че всичко ще бъде супер. Тя все ми казваше,че той е много добре,най-добре от останалите в дома. Оставихме лекарства, всичко, адрес,телефон на лекар,който ангажирах при евентуален проблем,който работеше в частна болница във Ветрен,на няколко километра само от Българово...Сто пъти й казвах веднага на мен пично да звънне в Париж,а не на сестра ми в Бургас, за да мога аз веднага,макар и по телефона, при нужда да направя необходимото. Да,да,да, г- Райков,няма проблем...Той вече е добре,сам слиза от втория етаж да се храни....И само след два дни в Париж,когато аз се обадих сутринта поредно да питам за татко,чак тогава глас ми каза,че татко е починал. Два дни и нощи имал страшни болки, но понеже мислели,че се преструва,не му обръщали внимание. И татко сам си изтръгнал от болки катетъра. И пак не извикали лекар или Спешна помощ. Ревях по телефона и питах - защо не сте извикали Спешна помощ? И знаете ли какво ми рече тази жена,която вечерта е била в дома и която така и не ми каза каква е, само промълви,че идвала понякога там?!? И тази случайна жена установила смъртта на татко?!? И тя така ми каза - каква Спешна помощ,господине, това тук е България. Та баща ви беше над осемдесет години...И аз,понеже вече окончателно си глътнах езика,онемях от безсилие, оная пак повтори, този път вече по-високо - това тук е България...Начаса тръгнахме пак обратно за България. И когато на гробището в М. Търново изпращах татко,когато гледах обичното лице, един вик ме раздираше - какво сме направили ние,българите,та така, с толкова лошотия и липсата на елементарно усещане за възпитание и състрадание към другия, ни е орисал Господ? И докога ще живеем най-лошия и безчувствен живот на земята...Докога ние,българите,ще мразим така родителите си,та да им причиняваме подобна участ и злина - хем да бъдат най-мизерните и бедни люде в Европа,че и в света вече, да получават тези пенсии-геноцид, хем да страдат така и в последните си земни глътки живот... Без право на... Спешна помощ?!? Защото били... възрастни...И още нещо си припомних там, на гробището... Как добрият приятел на татко Рафаел Алмалех, доайенът на българите в Париж,, с когото те бяха дружки в Париж и често си говореха, му разказваше как,вече на 97-годишна възраст,представете си,на цели 97 гоидини, само за един месец му правят по три операции на дебелото черво, само и само да удължат с някой ден живота му... Как, ако падне на улицата или извикат парижката бърза помощ, едни млади момчета, помпиери им викат, веднага идват,водят го в най-подходящата за страданието му болница и изпращат есемес на жената,която го гледа да дойде да го прибере след ден-два,чист,избръснат,със сменено бельо... Без никога да питат на колко е години. Защото това тук,в нормалния свят, е ДИСКРИМИНАЦИЯ. А за дискриминация във Франция,страната, която често иронизираме, се влиза веднага в затвора. А не се получават адмирации и индулгенция за запазване на пост и покачване на рейтинг..Това кога ще бъде възможно у нас? И бат Рафо бе бодър до последния си ден, живееше с радост, а ние... Мъртъвци приживе...
Да,трябва вече да си признаем - само на тази наша територия вирее подобна злоба на деца към родители. И то само заради това,че по законите на природата този, който те е създал от един момент нататък става слаб, немощен,просто става възрастен човек. И в България той вече е бреме. Независимо от това, че той цял живот е живял за другите, за тези,които сега вече го...мразят. И една линейка не желаят дори да изпратят,за да облекчат за последно страданието му.
Странно, нали? Колко всъщност струва една линейка в България? Ами, да,много повече от живота на един възрастен, но вече ненужен българин...
А в цивилизования свят по отношението към слабия, бедния, възрастния се съди за степента на интелигентност на една нация...
Ало, министър Москов, защо мълчите? И докога ще мълчите?
Та във всяка нормална страна, след такива ужасяващи, непривични за 21 век констатации за състоянието на здравеопазването в тази страна, съответният министър веднага си подава оставката. Или прави революция в истинския смисъл на думата в тази област. А вие? Вие посочихте "врага",тоест ромите, за истинския виновник,получихте аплодисментите на верния си антураж и на "патриотите" и...И всичко си върви по старому.
Мислите,че вас, като богопомазан, ще ви подмине онова, което аз, а и милиони преживяваме ежедневно? Не, гарантирам ви, няма да ви подмине... Щом сте се родили . А и щом също сте българин...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар