Няма да престане да ме учудва българският характер. Ето и сега, оказва се, че най-големите и яростни защитници на статуквото в България са всъщност неговите... жертви...
Да, емигрантите...
Значи те се тръгнали, о, как само са тръгнали, изгонени от това статукво, преминали са през огън и вода, о, и това добре зная, за да съумеят след години слугинаж и напрягане на мозъка до прегряване що-годе да пооправят не само дереджето си, но и самочувствието си, вътрешното си равновесие, в новата страна, където обаче те, по ред причини, винаги ще си останат чужденци.
Тези същите нашенци са най-големите "патриоти".
Те денонощно, особено чрез фейсбук, проповядват, че България е най-красивата, че нашите планини са най-хубавите, макар да виждат и с очите си, че природна красота има навсякъде, че в страните, където те вече живеят, и раждат, и работят тази природна красота е така поддържана, че ти става неудобно при мисълта за родната. Но продължават да пригласят - ние, ние, само ние имаме такива реки, такива планини...Разбирам, мило ни е, драго ни е, носталгично ни е, но вече сме, дами и господа, 21 век, вече би трябвало да сме малко по-начетени и да даваме право и на другите да се радват на своите красоти.
Пиша тези редове, защото винаги в случаите, когато имам текст за оная България, тоест България на другите, на "елита", на тарикатите, която няма нищо общо с моята, с вашата, с нашата България, с България в сърцето и паметта ни, България на гробовете на родителите ни, когато пиша с болка, че вече толкова десетилетия у нас живеем като последните мохикани на мизерията и волското търпение, когато се опитвам поне мъничко да освестя нащенеца, все се намира някой, и за мое огорчение, почти всеки втори е емигрант, който да се изтъпани с коментар - България е била и ще бъде още 1300 години!
Добре, българино, в по-честите случаи, българко, ще я бъде, и дано да я бъде, но ти лично как ще се чувстваш, ако тя продължава да е такава, каквато е сега. Ако тя прави и с твоите деца и внуци, с внуците на българите изобщо, онова, което направи с теб - тоест да те изгони?
Ето, за това става въпрос, за това продължавам да пиша без парички и награди. Да си почистим най-накрая къщичката, да станем нормални сред нормалните, да престанем с тарикатлъците си, с дребния си шмекерлък, с голия си "патриотизъм", с простотията си, с неграмотността си, със завистта си, злобата...
Колко е трудно да станеш емигрант, да отидеш в подредена страна, да напрягаш шия няколко години, после да се вградиш в живота на новата си родина.
И колко е лесно, а за мен необяснимо, да се изтъпаниш, и вече сам част от една нормална държава, да говориш чисти лъжи с "патриотарски" менторски тон - колко било хубаво в България...
Защо лъжете народа, защо лъжете и себе си, защо унижавате истината, а и своето достойнство?
Като е било голкова хубаво, защо не остана, тарикатино, а, защо тръгна с цената на толкова лишения в чужда държава? Да я мразиш след това, че тя, чуждата, ти е дала онова, което родната мащеха ти е отнела?
Защо не казвате истината, така, както аз се опитвам и я казвам, доколкото имам сили и възможности, в своите издадени досега книги, в ония, които вече съм написал, както и в текстовете ми в интернет и фейсбук.
Истината, че ние, днешна България, сме на светлинни години от нормалния свят! Че това не може да продължава повече така. Че не може повече ние, бъгарите, да сме синоним в чужбина на бавноразвиващи се, на простовати хора, на най-бедните, на най-търпеливите, на хора, демостриращи и в чужбина често арогантност, на хора, които не могат, а и не искат да си оправят кочинката....
Ето, това е моят начин на мислене. Заради него тръгнах на почтена възраст за Париж, от нулата, сам и само сам, без партия, без партизанлък нашенски, защото тези неща тук не виреят, да проверя наистина какво все пак има заложено в мен, там, при най-бясната конкуренция на света, където няма нашенските принципи на клановото ни обещество - "аз на тебе, ти на мене", където и трохата хляб повече сладни, отколкото ухаещата баница, защото тя, трохата, е изкарана със сладката пот на твоето собствено "можене", а не чрез прецакването на другия, не чрез "назначаването" ти от ония, не чрез вярно служене на Схемата, не чрез живот цял живот на...колене...
Да, заради него, този свой порив към свобода и достойнство, "лапам дръвцето" вече години наред, не съм удобен на мнозина, които не искат да имат мислещи българи пред себе си, а безропотни същества-"патриотари", които безмозъчно повтарят - ние сме велики, ние сме велики......
И от чиито редици, които, за съжаление, нямат свършване, всеп ще се намери някоя нашенка, и то обикновено вече с чужда фамилия, която да напише под поредния ми текст, нищо чудно и под този коментар - г-н Райков, вие сте предател, България ще я бъде вечно?
Предател ли?
Всъщност кой наистина е предател?
Да, емигрантите...
Значи те се тръгнали, о, как само са тръгнали, изгонени от това статукво, преминали са през огън и вода, о, и това добре зная, за да съумеят след години слугинаж и напрягане на мозъка до прегряване що-годе да пооправят не само дереджето си, но и самочувствието си, вътрешното си равновесие, в новата страна, където обаче те, по ред причини, винаги ще си останат чужденци.
Тези същите нашенци са най-големите "патриоти".
Те денонощно, особено чрез фейсбук, проповядват, че България е най-красивата, че нашите планини са най-хубавите, макар да виждат и с очите си, че природна красота има навсякъде, че в страните, където те вече живеят, и раждат, и работят тази природна красота е така поддържана, че ти става неудобно при мисълта за родната. Но продължават да пригласят - ние, ние, само ние имаме такива реки, такива планини...Разбирам, мило ни е, драго ни е, носталгично ни е, но вече сме, дами и господа, 21 век, вече би трябвало да сме малко по-начетени и да даваме право и на другите да се радват на своите красоти.
Пиша тези редове, защото винаги в случаите, когато имам текст за оная България, тоест България на другите, на "елита", на тарикатите, която няма нищо общо с моята, с вашата, с нашата България, с България в сърцето и паметта ни, България на гробовете на родителите ни, когато пиша с болка, че вече толкова десетилетия у нас живеем като последните мохикани на мизерията и волското търпение, когато се опитвам поне мъничко да освестя нащенеца, все се намира някой, и за мое огорчение, почти всеки втори е емигрант, който да се изтъпани с коментар - България е била и ще бъде още 1300 години!
Добре, българино, в по-честите случаи, българко, ще я бъде, и дано да я бъде, но ти лично как ще се чувстваш, ако тя продължава да е такава, каквато е сега. Ако тя прави и с твоите деца и внуци, с внуците на българите изобщо, онова, което направи с теб - тоест да те изгони?
Ето, за това става въпрос, за това продължавам да пиша без парички и награди. Да си почистим най-накрая къщичката, да станем нормални сред нормалните, да престанем с тарикатлъците си, с дребния си шмекерлък, с голия си "патриотизъм", с простотията си, с неграмотността си, със завистта си, злобата...
Колко е трудно да станеш емигрант, да отидеш в подредена страна, да напрягаш шия няколко години, после да се вградиш в живота на новата си родина.
И колко е лесно, а за мен необяснимо, да се изтъпаниш, и вече сам част от една нормална държава, да говориш чисти лъжи с "патриотарски" менторски тон - колко било хубаво в България...
Защо лъжете народа, защо лъжете и себе си, защо унижавате истината, а и своето достойнство?
Като е било голкова хубаво, защо не остана, тарикатино, а, защо тръгна с цената на толкова лишения в чужда държава? Да я мразиш след това, че тя, чуждата, ти е дала онова, което родната мащеха ти е отнела?
Защо не казвате истината, така, както аз се опитвам и я казвам, доколкото имам сили и възможности, в своите издадени досега книги, в ония, които вече съм написал, както и в текстовете ми в интернет и фейсбук.
Истината, че ние, днешна България, сме на светлинни години от нормалния свят! Че това не може да продължава повече така. Че не може повече ние, бъгарите, да сме синоним в чужбина на бавноразвиващи се, на простовати хора, на най-бедните, на най-търпеливите, на хора, демостриращи и в чужбина често арогантност, на хора, които не могат, а и не искат да си оправят кочинката....
Ето, това е моят начин на мислене. Заради него тръгнах на почтена възраст за Париж, от нулата, сам и само сам, без партия, без партизанлък нашенски, защото тези неща тук не виреят, да проверя наистина какво все пак има заложено в мен, там, при най-бясната конкуренция на света, където няма нашенските принципи на клановото ни обещество - "аз на тебе, ти на мене", където и трохата хляб повече сладни, отколкото ухаещата баница, защото тя, трохата, е изкарана със сладката пот на твоето собствено "можене", а не чрез прецакването на другия, не чрез "назначаването" ти от ония, не чрез вярно служене на Схемата, не чрез живот цял живот на...колене...
Да, заради него, този свой порив към свобода и достойнство, "лапам дръвцето" вече години наред, не съм удобен на мнозина, които не искат да имат мислещи българи пред себе си, а безропотни същества-"патриотари", които безмозъчно повтарят - ние сме велики, ние сме велики......
И от чиито редици, които, за съжаление, нямат свършване, всеп ще се намери някоя нашенка, и то обикновено вече с чужда фамилия, която да напише под поредния ми текст, нищо чудно и под този коментар - г-н Райков, вие сте предател, България ще я бъде вечно?
Предател ли?
Всъщност кой наистина е предател?
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар