ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

НАГРАДИТЕ И " НАГРАДКИТЕ" В БГ-ЛИТЕРАТУРАТА...


Така е в българската литература - назначените пишещи лапат всяка година наградки от по десетина, че повече хилядарки,следващата пък тези,"наградените", са в журито и те по "достойнство" награждават ония, които тях по-рано са наградили...
Един обичаен бг-кръговрат на бг-литературата. Който е характерен за всяка една област в живота на България. Да,така е със съвременната бг-литература. За която в чужбина никой нищо не знае. Дори и по-лошо - не искат да знаят.
Да, "наградките" на българското статукво. Който слушка, който е "положителен", който е "правилен" - там, на яслата, три-четири, че и повече службички...Отделно наградки, участия в журита, специализации в чужбина, преводи с държавни парички...Оказва се, че бедна и нещастна България, известна на света като "най-бедната страна", всъщност за послушните автори тя е манна небесна. А за другите, чепатите...Другите - бегом марш в чужбина! Там, да започнат от нулата. Сами, с прегряване до червено на мозъка, подхвърлени в същото време на народния "патриотичен" гняв, посрещани с омраза...
И все пак...Ето и моята истинска радост. Признанието на читателя. А и на представителите на страните с нормални взаимоотношения и в литературата. Радост, която топли не само изстраданото ми сърце, но и усещането ми за достойнство, което тези тарикати и в бг-литературата, и изобщо в България не можаха да прекършат.
поздравления до Вас г-н Райков, разбира се че има много, ама много по-голяма сила от тази на един орден… пожелавам ви цялата тази сила да съпътства Вашето творчество
DIMORAIKOV.BLOGSPOT.COM

ДИМО РАЙКОВ ПО БНТ

Напоследък забелязвам раздвижване върху темата за народопсихологията на българина, независимо къде се намира той -било у нас, било в чужбина. Това е хубаво, но много се ...краде. Въобще във фейсбук наистина много, ама яко се краде. Доста хора имат изкривено усещане за това какво е оригинално и какво е крадено.
Затова посочвам, засега само възпитано, на някои откровени плагиати, че не са прави, посочвам им и оригинала, откъдето са "взаимствали". Пък после,ако не вземат от дума, ще потърся други начини да защитя труда си.
Хубавото е,че книгата ми е факт. Че излезе,въпреки "парещата" й тематика, въпреки истината, която е утаена в нея. Защото знаем, че нашенецът най.много мрази...истината за себе си.
"Диагноза: Българин в чужбина” – новата книга на Димо Райков
BNT.BG|ОТ © DEVELOPERS: GEORGI KOCEV , MARTIN DIMITROV , 2013 DESИIGN: ANINA TAKEVA, 2013 HELPER: ALEXANDUR PE...

"РЕКАТА НА СМЪРТТА ИЛИ РАЗКАЗ ЗА ГЕНЕЗИСА НА ЕДНА ОМРАЗА"...


Току-що, в съвсем ранната утрин след деня на прошката, колегите от Фрогнюз ме изненадват приятно с публикуването на това мое интервю по повод на моята любима книга, романа "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза". След публикацията на разказа ми " Помен за мама", предизвикал големия интерес на хиляди читатели на сайта, сега аз отново им "гостувам".
Само за два-три часа този текст е прочетен от почти три хиляди души, не спят ли тези хора... Разбира се, това може само да ме радва като автор. Е, " патриотите", срещу които всъщност е този мой роман, макар и страничка да не са прочели от него, започнаха първосигнално да "действат", те и друго, освен да оплюват,не могат, но виждам, че и свестните българи не ще им отстъпят този път. То наистина стига вече мачкане, стига мълчание спрямо тези анонимници, които всичко знаят и всичко могат, а в действителност могат да сеят единствено само злоба и омраза и да осребряват " патриотизма" си, все лоши "качества" у българина, заради които написах книгата на живота ми - "Реката на смъртта"... Сигурен съм, че вие, моите читатели, и сега ще ме подкрепите в непресекващата битка срещу тези демони на тарикатщината и злото. Благодаря ви предварително. Всъщност аз не искам много. Просто да се прочете тази моя книга. Останалото тя ще направи сама. Убеден съм. Независимо от нашенската злоба и завист.
В България, където за почти всичко се мълчи, където няма памет, а има чалга, моят роман наистина е скандален, казва за Фрогнюз писателят.Интервю на...
FROGNEWS.BG

Един хубав разговор за Париж...

.
Dimo Raikov Тази чудна снимка-символ на Франция и Париж е правена според мен откъм терасата на едното кафене на площад "Трокадеро". Това е най-чудното място в Париж,откъдето можете да снимате в пълната си прелест красавицата-кула. Е,малко ще се "понатоварите" , по нашия бг-стандарт де,с подобно кулинарно удоволствие за закуска,но един път се живее,нали?Всъщност това и се опитвам да внуша на читателите -поне веднъж да заприличат на парижани,например, да умеят да се порадват на...себе си,да се поглезят...Защото животът изтича,ама наистина изтича...И все това оцеляване,оцеляване...
1 час · Харесвам · 1
Цвети Миланова Благодаря за информацията, г-н Dimo Raikov ! Знаете ли, аз обичам Париж от дете. Преди още да го посетя, аз вече го обичах. Живота е пълен с изненади, но човек трябва да мечтае и да проектира живота си, за да се сбъдват мечтите му. И аз съм от тези хора! Посещавам Париж почти през месец и съм щастлива. Но според мен щастието е начина на мислене у човека, а не някакви дадености. И понеже един път се живее, аз реших, че не е важно да посетя 5-звезден хотел и най-скъпия ресторант в Париж, където да си направя снимки и всички "да ми завиждат". Достатъчно ми е да се разходя по улиците в центъра, да вдишам въздуха на Монмартър и да изпия едно кафе с моите приятели в Париж. Обожавам разказите на една моя приятелка, по-голяма от мен, която отдавна живее там и познава Париж по-добре от Варна. За мен Париж е история, култура, тайни, приключения, любов и вълшебство, което ми струва между 50 и 100Е на посещение! За други, Париж е Шанзе Лизе, Галери Лафайет, Шанел, Мулен Руж и сезонни намаления! И на ходене им излиза доста по-солено! Въпрос на ценности и светоусещане! Бъдете жив и здрав и не спирайте да ни заразявате с вируса "Париж" във вашите произведения, защото ... веднъж се живее!!!
1 час · Променено · Вече не харесвам · 1
Един българин в сърцето на Париж : Животът : Novinar.bg
Наричат Париж града на любовта, модата,...
NOVINAR.BG
47 мин. · Харесвам · 1 · Махане на предварителния изглед
Dimo Raikov Това е моето приятелско,"парижко" "намигване"към вас, Цвети, а и към всичко,които обичат Париж. Знаете ли колко е приятно за един автор да види тук, в центъра на света, по "Шан-з-Елизе" как отсреща върви човек с...негова книга в ръка. Това щастие съм го изпитал неведнъж. Да,Париж е необикновен,както казва поетът -във всеки град има по нещо, то в Париж има всичко...
39 мин. · Харесвам · 1
Цвети Миланова Dimo Raikov И аз Ви благодаря г-н Райков! Благодаря Ви за прекрасните книги, които ни притеглят в Париж! Благодаря Ви, че сте един от малкото хора, които доказват, че има сродни души - с еднаква ценностна система, вяра в доброто, очи за наистина красивото в живота, усещане за интелект и възможност да виждат невидимото! Благодаря Ви, че не спирате да вярвате и да се борите с безумията в родината, да ни будите от амока на безтегловността в родината ни! За тези и още много други неща, олицетворяващи моята вяра в доброто - благодаря, че Ви има! И дано от тук нататък да се откриваме и да ставаме повече и по-силни, защото има много хора около мен, но човеците са малко г-н Райков!!! Странно е, но имаме дори няколко общи познати в Париж и ... знае ли, човек.... един ден може да Ви благодаря лично! Мечтите се сбъдват!!! Не спирайте да бъдете себе си, заради нас, вашите читатели и не позволявайте мастилото да изсъхне, заради тези, които Ви внушават да оставите писането, защото според тях не си струва! Струва си, защото нас ни има! Бъдете щастлив, какъвто сте и днес и занапред!!! Успех!!!
23 мин. · Харесвам
Dimo Raikov О,наистина ме трогнахте, Цвети. вижте как се "вамерихме" с вас,аз просто реагирах на чудната снимка и...А в същото време от сутринта в изданието ФРОГНЮЭ върви едно мое интервю с откъс от любимия ми и специален за мен роман - "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза". От заглавието разбирате за какво става дума,нали? Та вие сега ми пишете същото... Голям интерес,за някакви си часове хиляди читатели...И като ме нападнаха едни,според мен този е само един - фашист,фашист и само фашист съм бил...Прочетете коментарите,ше видите,ще настръхнете,какви долни хора,та вчера беше и прошка...Без да те познават,така те обиждат,че...Но,майната им на такива. Важното е,че хора като вас непрекъснато ми пишат всеки ден. Това е моята награда и радост...
2 мин. · Харесвам18 мин. · Харесвам · 1
Цвети Миланова Dimo Raikov Аз следя вашите публикации и гостувания в медиите, защото харесвам стила Ви на писане, мислене и изказване. Но не разбирам защо Вие се впечатлявате от тези "хора" с негативните гледни точки?!? Г-н Райков, ВИЕ НЕ ПИШЕТЕ ЗА ТЯХ! Те не говорят Вашия език и не са Вашата кръвна група! Оставете ги и не хабете енергия и емоции за обречени каузи! Ще допълня само: Никой и нищо не може да Ви изцапа, ако Вие не го позволите! Не се обиждайте и не наранявайте сам себе си, заради хора, които са под вашето ниво на развитие и всъщност, точно затова Ви обиждат - гроздето е кисело, когато не може да се стигне и опита! Хората без цел и посока в живота следват мотото, че не е важно те да са добре, а другите около тях да са зле и така си осмислят дните - на казана с българите в ада няма дявол да ги пази!!! И накрая: Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, но повечето хора са толкова малки, че за да ги видим се опитват да ни изцапат с нещо, както мухите цапат прозореца ни към света, но това не ни пречи да гледаме през него! Не хабете усилия в загубени каузи! Тези хора, човеци няма да станат! А ние имаме нужда да слушаме Вас и не четем техните коментари! Не го правете и вие!!!

БЪЛГАРСКА ПРОШКА...


Вече имам такъв усет, че още в начина на писане и на едно изречение, на един израз само, аз усещам онова, което най-много мразя - арогантността и потентността откъм характер и елементарно достойнство..
И ето, пише ми, на мен на ден ми пишат десетки хора, и то на моята страница, и то на лични, и то неведнъж някакъв абсолютно непознат, който направо започва да ме обижда като каруцар.
Вчера, в деня на прошката, същият този човек пак ми пише - Димо, прости ми!
Аз, имайки вече усещане за този, та той какво ли не употреби от арсенала на "бойните" си действия срещу моята особа само часове преди това, се колебая. Съпругата ми вика - все пак Прошка е, хайде, прости му, размислил е човекът, сигурно е бил пиян...
И аз му прощавам.
На сутринта ставам, пускам компютъра и виждам...поредната почти псувня към мен?!? Да, от този същият, който само преди часове ми поиска прошка и тя му бе дадена от мен, макар и със свито сърце.
Този човек има профил на името Михаил Керемедчиев.на снимката му,тоест зад него има една планина, една хубава чудна планина...
И знаете ли в колко точно часа това болно същество е написало мръсните си думи? В нула часа и няколко минути...Едва е изчакало пълното му със злоба сърце няколко минути, та да мине денят на прошката...
Да,прошка. по български...
Мислите ли, че някой европеец, от тези, които ние псуваме и плюем "гордо", е способен на такова "чудо"? Мислите ли,че наистина на света може да има подобно същество, освен в България?

МИГОВЕ, КОИТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ОТНЕМЕ...


Да тръгнеш от родното Малко Търново, от света и омаята на онова старо градско читалище и да достигнеш до десетки хиляди читатели и техните лични библиотеки, до още колко обществени хранилища на духа, както и до 15 от най-големите и известни библиотеки в света - е, може ли някой да ми отнеме усещането, това прималяващо и тръпно усещане, от този извървян път към негово Величество, Мириса на книгата...Примесено и с другия аромат, оня аромат на неистовото собствено усилие - и то сам, сам и пак сам...Напук на демоните нашенски - и в чуждата, и в собствената ми душа...

ФРОГНЮЗ - ИНТЕРВЮ С ДИМО РАЙКОВ

В България, където за почти всичко се мълчи, където няма памет, а има чалга, моят роман наистина е скандален, казва за Фрогнюз писателят.Интервю на...
FROGNEWS.BG

ДЕМОНИТЕ НА ГРАНИЧАРЯ Димо Райков

Лъжа ли в романа си „Реката на смъртта”? Предизвикан отговор по реплика на мой почитател, който ми писа, че в романа ми има неистини и че съм представил българина като злодей Димо...
E-VESTNIK.BG

КОЙ ДНЕС УПРАВЛЯВА В БЪЛГАРИЯ? ТЕЗИ, КОИТО ПОДКРЕПИХА ЗАЕМА - ГЕРБ, ДСБ, СДС, КУНЕВА, ДПС, ПЪРВАНОВ, "ПАТРИОТИТЕ" И БАРЕКОВ...


Денят на гляасуването на заема бе един позорен ден за "синята" идея. Лицето Радан закова и последния гвоздей върху "синия" ковчег. Той гласува толкова важно нещо заедно със смъртните си врагове - комунистите и депесарите, благодарение на чудовищното говорене срещу които той влезе в парламента!
Но за да бъде падението на този пълно, за да бъде унижението на неговия "умен" и " красив" електорат тотално и диво, този самозабравил се човек застана на трибуната на Народното събрание и, майко мила, благодари на...,о, небеса, на ДПС , тоест на Доган и на АБВ, тоест на Първанов, тоест на Гоце за тяхната ...национална позиция?!? Този Радан благодари и се прегърна, затривайки само с една ръка нашата жестока 25 годишна мъка, с ония,които той се заканваше предизборно,че ще...смаже...
Е, как небето не се срути!
Като какъв той благодари, в качеството си на какво?
То какви ли не простотии е видяла бг-политиката, но подобен връх на цинизъм, на слагачество, на издевателство над собствените избиратели - не, никога!
Гледах този нисък човек, с когото заедно преди години започнахме "блогърството", млад, но вече олисял, слушах гласа му и отвътре кървеше - заради какво ядохме толкова години дръвцето? Заради чии принципи? Болни, безработни, емигранти... За да се прегърнем днес с тези, които ни погубиха този наш единствен живот...И слугинажът Раданов да ни нарича " мърши"! Да, "мърши", върху чийто гръб тези не само закопаха " синята" идея, но и целунаха врага си... И то при поредния,страшен и пъклен план за последното доограбване на българина... Да бъдеш съучастник на ...убиеца си в собственото си доубиване...
А там, встрани, той дори не си позволи да стъпи в тези моменти в събранието, седеше широко разкрачен, същински богатир, бат Бойко, бащицата. И едни весели, лукави пламъчета напъпваха така-а-а, отвътре и радостно просветваха... Тоест "синьото" унижение май тепърва ще предстои...
Всъщност днес срещнах някъде из пресата, че нашият велик премиер преди време казал за бг-политиците - "лайно в целофан"...
Хубаво сравнение, сочно, и то по нашенски тертип. И точно, нали?
Уф, че мирише...
Но само за политиците ли то важи? А за нас, тези, които ги търпим?
За мен лично днешният ден ни показа, че спасение в тази днешна България няма. Няма и да има! Че всичко е така загнило, че всичко така мирише, че всичко е така оплетено, така опаковано... Къде в целофан, къде в обикновена вестникарска хартия...
Да, този наш народ просто си обича кочинката. И изпитва удоволствие, казано по нашески - кеф, да бъде мачкан, лъган като бавноразвиващ се - дни наред да те убеждават, че не може, че как така ще вземеим този заем, той ще ни зароби... Дори Радан на първо гласуване май бе против...
И само за минути същите хора, със същата загрижена физиономия казват съвсем друго - че този заем бил нашето спасение...
И стои народецът,"великият" иначе народ, пули се, ошашавен и смачкан, трепери и чака... директива!
Поредната директива от своя партиен вожд,
Поредното показване на врага, на виновника, поредното сочене с пръст към него - беззащитния, обезумял от бедност и простотия нашенец...
Лукарски, Москов, Танев... Кой ли ще е следващият, който ще посочи врага?
Защото коланът трябва да се стяга.
И тогава ще ги видите тези, да, "най-красивите", "най-интелигентните", които днес са примрели от сервилност и захапали кокала Борисов, как ще скочат, какъв вой ще нададат - у-у-у, смърт на врага!
Дий, дий, стягай юлара, заем е това, а неговото най-ярко качество е, че трябва да се изплаща.
Затова, стига цирк, достатъчно гледахте магарии по телевизията, Сега всички под строй егом марш - на работа!
Дий, стягай, стягай...
В това, в "стягането" де, поне сме майстори, нали?
Димо Райков

ОТЗИВИ ЗА „РЕКАТА НА СМЪРТТА ИЛИ РАЗКАЗ ЗА ГЕНЕЗИСА НА ЕДНА ОМРАЗА”


КОЛЕГИ, ИЗДАНИЯ И ЧИТАТЕЛИ ЗА РОМАНА
Бих искал специално да прочетете част от отзивите за романа от страна на колеги - литературни критици и писатели. Това в днешното време е толкова рядко - колега да каже добра дума за друг пишещ, и то при положение,че от човек като мен не зависи нито получаването на наградка, нито нещо друго комерсиално,понеже изобщо не участвам в играта,наречена "бг-литература", чрез която доста назначени пишещи осребряват творческите си напъни. Затова и наистина се радвам и благодаря на колегите за куража, който ми дават чрез топлите си думи и оценки.За мен тяхната дума, а и тази на читателите, е единствената, но затова пък каква награда, нали?
................

“ За Париж е писано толкова много. Да направиш поредица от книги, които да не се окажат повторение на написаното преди теб, а да намерят десетки хиляди български читатели, да накарат тези читатели да копнеят за Париж, за Града на светлината и красотата – това наистина е огромно предизвикателство, което е изпълнено блестящо от Димо Райков.
Своеобразното продължение на тези парижки книги, новият роман на Димо Райков, „Реката на смъртта” е един изключителен роман, съвестно написан, без експерименти, без увъртане, с честен, реалистичен и психологически много точен език, който казва нова дума в нашата литература.”
Гриша Атанасов – преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“, радиоводещ и носител на отличието „Рицар на книгата"
-----
„Димо, ти си непоправим талант... Един ден ще си класик! ДАНО ПО-СКОРО ВСИЧКИ НАШИ ХОРА ТЕ ОЦЕНЯТ."
Анжела Димчева, поет, литературен критик, издател
............
„Здравей Димо,
Пише ти Здравка Евтимова - прочетох "Реката на смъртта". Поздравявам те - много силен роман.
Могъщ.
С толкова силни, разтърсващи, запомнящи се образи... Не обръщай внимание на злобата - може би тя е направила книгата ти толкова силна - дома за сираци, граничарите, малкото дете, вуйчото. Поздравявам те от сърце за живота, който е в книгата и за отрицанието на злоба, мизерия, забрава и изкривяване, което усещам в нея.
Това е роман метафора за България въобще.
Аз бях впечатлена от книгата ти и още съм. Пиша ти с възвишение към твоята книга, важното е, че тя е факт и че написаното в нея е живо и силно.
За себе си ще зная - ще чета занапред всяка твоя книга.
Бъди здрав!”
Здравка
Здравка Евтимова, писател
.....

Драги Димо, (ако мога така да се обърна)
Прочетох книгата ви Реката на смъртта с огромен интерес, много е завладяваща.
Това е наистина една много специална книга, написана със страст и пълна с всякакви истини (и прекрасни чувствени моменти и сцени, както и силни образи) и по една тема, която доколкото виждам е все още много слабо засегната в българската литература, кино, и общество - и мен това ме изненадва колкото и вас, а както казвате в увода, като че ли това е забравено от другите източни страни също така.
Впрочем темата за границата на България наскоро ме заинтересува, и така и намерих романа ви - единствената книга, която намерих на тази тема.
Току що прочетох „Писма до мъртвия брат” и „Пансионът”, (и аз като онзи ваш читател си купих всичко което намерих от вас преди да си тръгна от София). Много са интересни и живи, и разбира се припокриването с (прекрасен) материал влязъл в „ Реката на смъртта” е обстойно. На мен, може би защото първо четох „Реката…”, този роман ми беше най-вълнуващ и пресен, и някак най-жив. И като повествование е много напрегнат и устремен, просто не можех да го оставя два дни.
Независимо какви са реакциите към „Реката…”, тя е важна и уникална книга, историческа, която тепърва ще се чете и няма да и мине времето, дори след като е минало времето на всички престъпници... Мисля, че все пак България се променя с всяко идващо поколение, и свестни хора винаги ще има. Може и да не доживеем да ги видим на власт, но живеем с надежда. Това което ме безпокои е, че много хора които носят ценни спомени, (прототопа на Меркадо, примерно!) ,скоро ще си отидат, а с тях ще си отиде и това, което е неизказано, ненаписано, и неизплакано. Благодаря и за този разказ „Помен за мама”, който е потресаващ и дълбоко искрен.
С най-сърдечен поздрав и възхищение,
Капка
Капка Касабова, писател, живее във Великобритания
..........
Как жаждата за свобода води до трагичен край? И възможно ли е човек да съхрани достойнството си въпреки политическия натиск? На тези въпроси отговаря Димо Райков в новия си роман „Реката на смъртта” (ИК „Хермес”)., който бързо се превърна в една от най-четените книги. Написана след старателно проучване, тя хвърля светлина върху един малко дискутиран проблем: убийствата на стотици хора от бившия Източен блок, решили да потърсят своя път към свободата именно през българската граница.
Димо Райков изобличава фанатичните методи на властта, която без колебание жертва живота на обикновените хора, когато те не са съгласни с лозунгите й. Но макар действието на романа да се развива по времето на социализма, той е актуален за всеки друг период от историята, когато алчността на политиците надделява над хуманизма.
Людмила Габровска, журналист
..............
Преди 20 години Димо Райков бе сред най-изявените млади български писатели – за неговите книги пишеха едни от най-добрите литературни критици, като например Ефрем Каранфилов, според когото казаното от Димо Райков за смъртта в романа „Писма до мъртвия брат” се нарежда сред най-хубавото на тази тема в литературата ни. А Ефрем Каранфилов беше ценител на художествения детайл – беше му посветил цял трактат! И в лицето на младия тогава Димо Райков виждаше въплътена на практика теоретичната си постановка! Творбите на Димо Райков му бяха направили впечатление дори в онова тоталитарно време със силата на социалната си критичност, с тънката чувствителност и усет за художествен рисунък.
Показателен е и фактът, че гаранти за приемането на Димо Райков в Съюза на писателите тогава бяха освен споменатият академик Каранфилов, така също и Радой Ралин, Йордан Вълчев и Борис Христов – все ярки, талантливи български писатели. Спомням си и колко радушно бе приет той в най-авторитетното по онова време литературно списание „Септември”, в което работех – неговият разказ „Работен ден” изненада всички ни с таланта на автора.
И ето, след десет години „мълчание” Димо Райков се завръща в българската литература и се завръща, според мен, по най-убедителния, най-красивия начин, като ни дарява книги, с които направо ни казва: „Живейте така, че да не се срамувате – нито вие, нито вашите деца от това, че напразно сте пропиляли времето, отпуснато ви за живот – живот не само борба, но и живот като живот!”
Вграждане – така можем да определим и тази книга на Димо Райков, и първите му книги с разкази и повести, където основна тема и движеща идея беше вграждането: „Стълба от камък”, „Жребият”, „Писма до мъртвия брат”, „Пансионът”... Вграждане, страст и страдание...Преди него и други са се опитвали да дадат формулата на този синдром – Захарий Стоянов, Алеко, братята Страшимирови, Иван Хаджийски, Симеон Радев...А Стоян Михайловски направо определя като „дълго и горестно самоборство” това трагично самоанализиране, тоя опит да се познае чрез самопознание българина и българското. Не ни остава нищо друго освен да пожелаем на нашия автор да не спира на средата на пътя!
Константин Еленков – литературен критик
..........
Романът „Реката на смъртта” разкрива факти, които са ужасяващи: стотици обикновени хора от бившия Източен блок, дръзнали да бягат на Запад и избрали да пресекат границата тук, вместо търсената свобода, са намерили смъртта си на граничната бразда. Заклеймени по тогавашните закони на соцсистемата като „врагове” и „престъпници”…
Това е роман - вик срещу пречупването, срещу посегателството спрямо личния свят на човека, роман - разобличение на пагубните методи на едно общество, присвоило си в определен момент от историята правото да бъде съдник на човека, да го превръща в послушно винтче и да прекършва неговия изконен стремеж за полет към… Свободата!
e-vestnik
......
Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Роден в най-строго охраняваното в страните от някогашния Варшавски договор градче Малко Търново, намиращо се в Странджа планина, на няколко километра от българско-турската граница.
Романът на Димо Райков разкрива механизма на един особен вид престъпление на комунизма, който досега никой и никъде не е показвал. Книгата е сензационна и е на път да предизвика сериозен обществен скандал. Освен в България авторът е много популярен във френската столица, където живее заедно със семейството си. Там г-н Райков поддържа контакт не само с живеещите в Париж българи, но и със световноизвестни писатели като Марк Леви, Федерик Бегбеде, Бернар Вербер и др.
Kafene.bg
..........
Димо Райков, български писател, който живее и твори в Париж, е посветил най-новия си роман „Реката на смъртта” на двама немски граждани. На 26-годишният гражданин на бившата ГДР Франк Шахшнайдер, убит при опит да избяга през българската граница в Турция и на неговия баща Олаф Шахшнайдер, който и днес се бори синът му да бъде признат за жертва, а не за криминален престъпник, какъвто продължава да се води в официалните регистри. За мото на книгата си авторът е избрал стих на неизвестен източноевропейски поет, който казва: ”Когато умра, погребете ме прав, защото цял живот съм живял на колене.”
” ДОЙЧЕ ВЕЛЕ”
....
„Здравейте, г-н Райков! Преди минути прочетох само за няколко часа книгата Ви "Реката на смърта". Открих я най-неочаквано в библиотеката на читалището в моето село Огняново /беше ново зареждане/ .Сега ми трябва време да се "съвзема" от прочетеното. Наистина страшни са нещата, за които пишете. Преди много години от близко момче,служило в онзи район, бях чувал за подобни истории и за тези инструкции в Граничарския устав. Страшно и жестоко!
И да си призная, подозирам, че в образът на Меркадо, ще да са вплетени доста от Вашите детски и юношески преживявания, в което не виждам нищо лошо. Образът на това момче сте го пресъздали много завладяващо и вълнуващо. Сега с интерес ще търся и други Ваши книги."
Андрей Г. Андреев, читател
...................
„Здравей Димо,
Книгата "Реката на смъртта" я прочетох на един дъх, но едва сега се осмелих да пиша. Тя оказа невероятно въздействие върху мен. Докосна из дъно душата ми, приех енергията ти и съм много благодарна и щастлива, че дори и несъзнателно и неволно, знаеш за моето съществуване. Всичко, за което разказваш в тази книга и за обезценяването на живота, безразличието към човешкото страдание, грубостта на душата, безчувственото сърце - всичко така ме разтърси. Някои неща съм ги преживяла като малка или по-късно като ученичка, дори имам странното усещане като че ли някой ме е разкрил напълно..В главния герой Меркадо на отделни места все едно някой е писал за мен. Искам да спомена и един фрагмент от книгата, която ме върна в детството и помня вълнението, което изпитвах винаги, когато наблюдавах как се хранеше баща ми(само че не следях движенията на адамовата ябълка, а някъде около слепоочието нещо се движеше и ми ставаше много жал за него. Много ясно си спомням и нашата радиоточка на село (една бяла кутия) и точно в определен час след обяд се съобщаваше за нивото на р.Дунав . По-късно, когато бях вече ученичка в гимназията, татко купи едно голямо радио и ние бяхме толкова щастливи от тази нова придобивка. Всяка вечер той до късно слушаше музика или радио Свободна Европа, а аз някои радиопиеси.
Димо, благодаря на съдбата, че ме срещна с теб - една душа съвършено честна и откровена , с такава фина чувствителност, с изтънчена душевна нагласа и емоционална щедрост. Безумно смел и безкрайно честен! Възхищавам се на смелостта ти да не премълчаваш истината на живота. Ти остави в мен едно незаличимо впечатление .
Бъди благословен!”
Мария Спасова, читател от София
...............

ГРАНИЧНОСТ
На Димо Райков
...И все една и съща пустота,
обречени да носим във душите си...
Не се израства край една бразда,
край нея се умира... непрекъснато...
И всеки път, щом проехти сирена,
душите ни ще се обръщат там,
назад – където странен е дори
самотният ни стрък зелена нежност....
Не се израства край една бразда, ...
тя все така – ще реже мисълта ни:
за ...младостта, тъй тиха – до изчезване;
за - хляба ни, горчив – до пустота....
РАШЕЛ ЛЕВИ

СЛЕД КТБ И ЗАЕМА ИДВА ТРЕТАТА БОМБА…


Това нещо може да си причини само българинът.
След ужаса „КТБ”, който за България бе като атомна бомба, вместо да получи поне мъничко истина за случилото се, този превъртял вече народец позволи на грабителите си отново да му бръкнат, и то още по-яко в празния джоб с този уникален заем и с тази уникална негова лихва.
Само един въпрос – знаете ли на коя държава, с тези размери и в това състояние като нашата днес, се отпуска такъв огромен заем, и то с такава огромна лихва? И то от банка, за която и самите депутати не знаят кой знае какво.
Да,банкерите, и то чуждите, ще ви кажат – такъв заем с такава лихва се отпуска на фалирала отдавна държава…
И още.
Цифрата на заема тръгна от под един милиард при Орешарски, нали тогава Борисов ревеше, че вземе ли се този един милиард, България щяла да фалира…
А сега – при 16 милиарда, цели 16 пъти повече – благоденствие…
И изведнъж цъфнаха тези „дългове”! Къде бяха наистина тези „дългове” преди изборите? Защо никой не ги сложи на масата? Защо Орешарски дума не каза за тях? И защо, знаейки за тях, Борисов толкова се натискаше пак да е премиер! И нима той като премиер на първото си правителство няма вина за тези дългове?
Защо никой не казва кой, кога и защо е сторил тези "дългове"? Защо никой не поиска да контролира тези "дългове"?
И какъв народ от наивници сме, та да се радваме на това, което ни сервираха в Народното събрание при гласуването на заема народните тарикати?
Само за минути някакъв Горанов се яви на трибуната, каза, че няма да взимат 16, а "само" 12 милиарда и...И скочиха ухилени нашите депутати-опозиционери, грабнаха микрофона - ние сме доволни от Горанов, ние сега вече ще подкрепим заема...
Е, то бива, бива аматьорщина, ама...
Как така с една дума ще развалиш един дълго промислен по всяка вероятност договор, че как така, футболни топки ли са тези милиарди, та един червенобузко ще си играе с тях като цирков артист, а другите ще му ръкопляскат?!?
Изписаха се тонове хартия за някакъв филм за Левски. Но това, което гледахме и слушахме в Народното събрание бе толкова долнопробно, че един елементарно уважаващ себе си човек просто би затворил очи и умрял от срам, че по такъв начин се подиграват с него.
Но не би!
Тихо, кротко, напевно...
И пак започнаха тарикатите - ето, Първанов щял да подава оставка, обаче ако му я приемат, щял вече да каже "довиждане" на политиката. Но ако не му я приемат, оставя си вратичка нашият, неговите чудни съпартийци, начело с този Калфин, то той май ще остане...
Е, толкова жалка, толкова елементарна, толкова тъпа постановка, такова бездарие не бях виждал и усещал през живота си.
Всъщност политикът прави онова, което му позволява...народът, нали?
Хайде, тарикати-депутати, хайде, действайте!
"Поемайте" милиардите, които с лихвите са не само 16 милиарда, а 27 милиарда!!! "Поемайте" ги и ги "разпределяйте"...преди това позакърпете джобовете,че вече май не издържат на тежестта на благородния метал...
И бъдете спокойни - имате народ, който "умира" да ги изплаща. И то с цената на страшна мизерия...
А иначе какво да кажа – какъв е този човек, който е изтърпял само преди месеци нещо като КТБ и сега, без дори и една дума да му кажат какво всъщност е станало по тази афера, гласува с кеф за заем от цели 16 милиарда…Е, какъв е този човек? И дали изобщо е човек?
А в същото време с удоволстие се подиграва на съседите-гърци, че били...фалирали...
Ужас!
Тези, които, вече май отиват към един милион, слугуват на гърците и по този начин се препитават, се подиграват на...господарите си. На тези гърци, които и в този тежък за тях момент увеличават минималната си пенсия на 700 евро, тоест на 1400 лева, средната пенсия е 2400 лева, а заплатата - 4000 лева...
Това е истината.
Да, само българинът може да си причини това нещо – след КТБ да „поеме” този заем.
Каква ли ще бъде следващата жестока „бомба”.
Ослушайте се – тя цъка.
И тези всичките „демократи”, които се смълчаха, изведнъж ояли се, изведнъж станали шефчета, да знаят – те ще бъдат на върха на народното недоволство. Няма друг начин. Те.
Защото " бащицата”, „ракетата-носител”, простовато си признава – „Аз съм прост. И вие сте прости. Значи ще се разберем”.
Той пак ще се разбере - простият с простите...
Ами, вие, вие, умните”,”интелигентните”,”красивите протестиращи хора” по думите на един пишещ тарикат, вие къде сте? И защо изоставихте народа си? За парчето клисав хляб?
Всичко на тоя свят се плаща. Всичко.
И този ден, на "плащането", винаги идва. Винаги.
Жалко, че ще бъде след третата бомба…
Димо Райков

понеделник, 23 февруари 2015 г.

ЧИТТЕЛИТЕ БЛАГОДАРЯТ НА ДИМО РАЙКОВ

НЕКА ВСИЧКИ, КОИТО МРАЗЯТ ЕМИГРАНТИТЕ ДА ПРОЧЕТАТ ТОВА...
Снощи намерих случайно на един сайт препубликуван откъс от моята книга "BG емигрант в Париж". Пуснах откъса, който всъщност е мой предговор, на страницата ми. И тази сутрин две дами, едната емигрантка, както се представи, а другата, живееща в България, както личи от профила й, ми написаха топли думи,които осмислиха днешния ми ден и ми донесоха радостно усещане. Ето тези думи в този наш своеобразен разговор под откъса,който би бил "награда" за всеки автор:
:------
Dimo Raikov Тази моя "парижка книга" излезе от печат още в средата на май 2008 година. Кога минаха тези цели седем години? И най-тъжното, най- страшното е, че в моята родина нищо, ама нищичко не е и помръднало към добро. Напротив. И сега, когато препрочитам мъката си, закодирана в тази, а в останалите ми книги, едно усещане ме люлее - защо и кому такова зло сме сторили като народ, та съдбата така ни е орисала? Да бъдем просто един пълнеж в живота на 21 век, един почти ненужен,а често и досаден "пълнеж" за другите народи...
12 часа · Харесвам · 2
Darina Valcheva Настръхнах ...! Голям си!
10 часа · Харесвам · 1
Darina Valcheva Аз не съм била в Париж. Мечта ми е! Но това ,което прочетох е толкова истинско! Излязла съм 1997 и знам ,препатила съм го емигранството и още съм така. Прекланям се пред перото Ви!
10 часа · Харесвам · 1
Dimo Raikov Дарина,сега сигурно,въпреки че не сте чели книгите ми, а само отделни откъси, разбирате защо съм неудобен в България и защо се опитват да ме игнорират за сметка на назначените пишещи. Но не може да се спре онова, което тече,нали? Всеки ден толкова хора ми пишат, купуват от моите книги... Това е най- хубавата награда! Специално тази книга току-що ми казаха,че вече не е в наличност. Не била в наличност,това е издателски термин, и " 55 тайни на Париж"...Но в момента има пет книги от моите,които се продават по книжарниците и чрез сайтове. Има в електронен вариант на Библио книгата ми "Кестени от Париж", където е разказът ми " Помен за мама". Наистина ви благодаря, Дарина. Да, ние,емигрантите,лека-полека се отърсваме от завистта...
6 часа · Променено · Харесвам
Aneliq Komitova Многоооо истинско....Може ли да се намери все още на пазара?
5 часа · Харесвам
Dimo Raikov Анелия, потърсете на пресечката на "Аксаков" и "Шишман",там е книжарницата "Петър Берон", шеф е Антон, там може би има някоя бройка от "парижките" ми книги, но и "Кестени от Париж" ще ви допадне,тя е със същата тематика, другите също,макар и на дуго тема, ще ви покажат моя милост като един автор,който се прекланя единствено пред истината. Ще чакам да ми пишете за впечатленията си.
-----
И тъй като не съм вече сигурен дали те ще намерят тази моя книга, аз им връщам "жеста" - на хубавите думи с един топъл разказ за Нели, която е героиня в моята книга. А и имам повод - преди дни Нели ми се обади, гласът й беше препълнен от щастие - г-н Райков, искам да ви кажа, че вече общината ни даде жилище,хубаво,голямо,стига ни за мен и мъжа ми,дори мислим да извикаме и сина ни от България"...Притворих очи - да, Нели рискува и...Ще видите,ще прочетете от нейния разказ как в България преди години не са давали шанс за живот за мъжа й, какса й взели всичките парички,как...А сега...

ФРЕНСКИЯТ ПОСЛАНИК БЛАГОДАРИ НА ДИМО РАЙКОВ

НАГРАДИТЕ И " НАГРАДКИТЕ" В БГ-ЛИТЕРАТУРАТА...
Така е в българската литература - назначените пишещи лапат всяка година наградки от по десетина, че повече хилядарки,следващата пък тези,"наградените", са в журито и те по "достойнство" награждават ония, които тях по-рано са наградили...
Един обичаен бг-кръговрат на бг-литературата. Който е характерен за всяка една област в живота на България. Да,така е със съвременната бг-литература. За която в чужбина никой нищо не знае. Дори и по-лошо - не искат да знаят.
Да, "наградките" на българското статукво. Който слушка, който е "положителен", който е "правилен" - там, на яслата, три-четири, че и повече службички...Отделно наградки, участия в журита, специализации в чужбина, преводи с държавни парички...Оказва се, че бедна и нещастна България, известна на света като "най-бедната страна", всъщност за послушните автори тя е манна небесна. А за другите, чепатите...Другите - бегом марш в чужбина! Там, да започнат от нулата. Сами, с прегряване до червено на мозъка, подхвърлени в същото време на народния "патриотичен" гняв, посрещани с омраза...
И все пак...Ето и моята истинска радост. Признанието на читателя. А и на представителите на страните с нормални взаимоотношения и в литературата. Радост, която топли не само изстраданото ми сърце, но и усещането ми за достойнство, което тези тарикати и в бг-литературата, и изобщо в България не можаха да прекършат.
поздравления до Вас г-н Райков, разбира се че има много, ама много по-голяма сила от тази на един орден… пожелавам ви цялата тази сила да съпътства Вашето творчество
DIMORAIKOV.BLOGSPOT.COM

ДИМО РАЙКОВ ПО БНТ

Напоследък забелязвам раздвижване върху темата за народопсихологията на българина, независимо къде се намира той -било у нас, било в чужбина. Това е хубаво, но много се ...краде. Въобще във фейсбук наистина много, ама яко се краде. Доста хора имат изкривено усещане за това какво е оригинално и какво е крадено.
Затова посочвам, засега само възпитано, на някои откровени плагиати, че не са прави, посочвам им и оригинала, откъдето са "взаимствали". Пък после,ако не вземат от дума, ще потърся други начини да защитя труда си.
Хубавото е,че книгата ми е факт. Че излезе,въпреки "парещата" й тематика, въпреки истината, която е утаена в нея. Защото знаем, че нашенецът най.много мрази...истината за себе си.
"Диагноза: Българин в чужбина” – новата книга на Димо Райков
BNT.BG|ОТ © DEVELOPERS: GEORGI KOCEV , MARTIN DIMITROV , 2013 DESИIGN: ANINA TAKEVA, 2013 HELPER: ALEXANDUR PE...

ИНТЕРВЮ С ДИМО РАЙКОВ

"РЕКАТА НА СМЪРТТА ИЛИ РАЗКАЗ ЗА ГЕНЕЗИСА НА ЕДНА ОМРАЗА"...
Току-що, в съвсем ранната утрин след деня на прошката, колегите от Фрогнюз ме изненадват приятно с публикуването на това мое интервю по повод на моята любима книга, романа "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза". След публикацията на разказа ми " Помен за мама", предизвикал големия интерес на хиляди читатели на сайта, сега аз отново им "гостувам".
Само за два-три часа този текст е прочетен от почти три хиляди души, не спят ли тези хора... Разбира се, това може само да ме радва като автор. Е, " патриотите", срещу които всъщност е този мой роман, макар и страничка да не са прочели от него, започнаха първосигнално да "действат", те и друго, освен да оплюват,не могат, но виждам, че и свестните българи не ще им отстъпят този път. То наистина стига вече мачкане, стига мълчание спрямо тези анонимници, които всичко знаят и всичко могат, а в действителност могат да сеят единствено само злоба и омраза и да осребряват " патриотизма" си, все лоши "качества" у българина, заради които написах книгата на живота ми - "Реката на смъртта"... Сигурен съм, че вие, моите читатели, и сега ще ме подкрепите в непресекващата битка срещу тези демони на тарикатщината и злото. Благодаря ви предварително. Всъщност аз не искам много. Просто да се прочете тази моя книга. Останалото тя ще направи сама. Убеден съм. Независимо от нашенската злоба и завист.
В България, където за почти всичко се мълчи, където няма памет, а има чалга, моят роман наистина е скандален, казва за Фрогнюз писателят.Интервю на...
FROGNEWS.BG

събота, 21 февруари 2015 г.

МОЯТ ЛЕВСКИ...


ОТТУК всъщност тръгна моят път към света...
От този скромен паметник и този запечатан на него образ, с това вечно изчовъркано ляво око, който ще нося винаги в себе си, в най-дълбокото, заедно с тези на мама и татко.
Оттук тръгна всъщност моята любов към България, към родната кръв - от това парче благословена и вечна земя от двора на моето училище "Васил Левски" в родното ми градче Малко Търново, сгушено там, в Странджа планина... 
Тези дни са нагледах и наслушах на думи, дело на убоги хора, на какви ли не словоизлияния, на какви ли не скудоумия, уж посветени на Апостола.
За Левски не трябва да се говори. Особено пък днес, особено пък ние. За най-великия българин днес трябва да се... мълчи.
Моля, българи, замълчете!
И си спомнете, ако можете, разбира се, за оня обелиск образ, който е винаги в сърцето ви...
Преди няколко месеца на мой голям празник сред купа от подаръци моите приятели Диана Цекова и Петър Георгиев ми подариха най-хубавия възможен за един българин подарък. Една чудесна книга - "Страници от писмата на Васил Левски". Имам толкова книги за Левски. Но тази, покрита с патината на времето, което по думите на Апостола е в нас и ние сме в него, е особена и специална за мен - защото тя е взета от личната библиотека на това приятелско семейство, откъсната е от сърцето им и е подарена на моето сърце със заръката да я пази винаги.
Знаете ли как мирише тази книга?
Мирише на история, на памет, на кристална девственост на мисълта на един велик ум...
За вас, моите приятели и читатели, аз пък избрах едно изречение от тези безценни писма на Апостола до войводата Филип Тотьо :" Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме."
Да, само едно изречение цитат от писмо на Левски до Филип Тотьо,18 април,1871 г.
Всъщност днес коя дата сме, коя година, кой век...
И знаеме ли, искаме ли всъщност да ... духаме...
Димо Райков