БЪЛГАРСКАТА СЪДБА... Гледам тази уникална снимка... Как разкрива тя народопсихологията ни... Да, бащицата... Ех, Българийо... Ех, съдбо нашенска...В такива моменти ми става тъжно, ама много тъжно...И ми просветлява защо толкова години сме на това дередже. И ще бъдем... Ето, това, което става и сега... Времето върви, поколенията се сменят, а у нас всичко си остава същото... И няма никакъв признак нещо да се поразмърда. И като прибавим и пословичната ни завист и жажда да мразим... А в същото време другите страни, на много от които ние хубаво и хитричко се смеем и подиграваме, вървят напред... И, малко или много, но се радват на живота. На този наш единствен живот, който единствено българите смятаме, че е вечен, че все има време, има... А той, животът, е сега и тук... А не утре... Господи, това "утре", което цял живот чакаме... И, сигурен съм вече, и то не само за нашето поколение, няма да дочакаме... Някои ме обвиняват, че съм песимист. Добре, какъв друг да бъдеш при тази атмосфера? Нали знаете кои са вечните оптимисти... Та как нормален човек да не види очавадното? Да не усети този наш вечен карнавал-манипулация на народеца... Който, между другото, е от много ниско качество. Да, но хваща "дикиш"... Защото ония просто са случили на народ... И още нещо - години вече живея и се докосвам, за добро или зло, до френското общество, което е на светлинни години във всяко едно отношение от нашето. То изобщо наше има ли? И да видите какви песимисти има тук, как се самокритикуват, как търсят под лупа недостатъците, на другите, но и своите собствени, как всеки месец хората са на улицата... И те, които имат пенсии и заплати от 1000 евро, тоест 2000 лева нагоре, винаги са недоволни, винаги издигат лозунгите - " Долу мизерията"... А ние... Аз,например, получавам най-много обиди тъкмо от ...пенсионери, повечето пенсионерки, тоест български майки... Да,парадоксално - тъкмо от хората, за които се боря вече десетина, че и повече години с цената на толкова лишения... И с каква злоба някои от тях съскат - хайде стига, Райков, с тая критика,няма по-хубава страна от нашата... Е, такова чудо няма никъде в света - да живееш като скот и да се радваш на това... Че и да обиждаш оня, който се мъчи да те освести... Да, "Няма по-сляп от този, който не иска да види",нали? Димо Райков https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203968524554632&set=a.1020023

Гледам тази уникална снимка...
Как разкрива тя народопсихологията ни...
Да, бащицата... Ех, Българийо... Ех, съдбо нашенска...В такива моменти ми става тъжно, ама много тъжно...И ми просветлява защо толкова години сме на това дередже. И ще бъдем...
Ето, това, което става и сега... Времето върви, поколенията се сменят, а у нас всичко си остава същото... И няма никакъв признак нещо да се поразмърда. И като прибавим и пословичната ни завист и жажда да мразим...
А в същото време другите страни, на много от които ние хубаво и хитричко се смеем и подиграваме, вървят напред... И, малко или много, но се радват на живота. На този наш единствен живот, който единствено българите смятаме, че е вечен, че все има време, има...
А той, животът, е сега и тук... А не утре...
Господи, това "утре", което цял живот чакаме... И, сигурен съм вече, и то не само за нашето поколение, няма да дочакаме...
Някои ме обвиняват, че съм песимист.
Добре, какъв друг да бъдеш при тази атмосфера? Нали знаете кои са вечните оптимисти...
Та как нормален човек да не види очавадното? Да не усети този наш вечен карнавал-манипулация на народеца... Който, между другото, е от много ниско качество. Да, но хваща "дикиш"... Защото ония просто са случили на народ...
И още нещо - години вече живея и се докосвам, за добро или зло, до френското общество, което е на светлинни години във всяко едно отношение от нашето. То изобщо наше има ли? И да видите какви песимисти има тук, как се самокритикуват, как търсят под лупа недостатъците, на другите, но и своите собствени, как всеки месец хората са на улицата... И те, които имат пенсии и заплати от 1000 евро, тоест 2000 лева нагоре, винаги са недоволни, винаги издигат лозунгите - " Долу мизерията"...
А ние...
Аз,например, получавам най-много обиди тъкмо от ...пенсионери, повечето пенсионерки, тоест български майки... Да,парадоксално - тъкмо от хората, за които се боря вече десетина, че и повече години с цената на толкова лишения... И с каква злоба някои от тях съскат - хайде стига, Райков, с тая критика,няма по-хубава страна от нашата...
Е, такова чудо няма никъде в света - да живееш като скот и да се радваш на това... Че и да обиждаш оня, който се мъчи да те освести...
Да, "Няма по-сляп от този, който не иска да види",нали?

Димо Райков

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10203968524554632&set=a.1020023