ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 15 юни 2014 г.

ЗА ЕДНО "ЛЯТО", ЗА ЕДНО ПРОКЛЯТИЕ, ЗА "ДЪЛБОКОТО"...



Преди време бях написал текст със заглавие "Проклятието да се родиш българин". Сетих се за него, когато случайно видях и чух любимата си песен. В най-тежките ми години, записана на диктофончето, тя ме изтръгваше от мъката на моята участ и ми даваше нужната глътка въздух да продължа...
Познавам певеца бегло, но това не попречи да приема дарбата му, дори и само утаена в тази песен.
Запознахме се в един от асансьорите на НДК, аз току-що бях дошъл от Париж, работех върху една от първите си "парижки"книги, той беше с Тони Димитрова, май някакъв концерт имаха, пуснах му диктофона...И изведнъж ние станахме едно необикновено бургаско "лято",там, в този софийски асансьор на огромната сграда...
После се видяхме в родното ми Малко Търново, където той ме поздрави пред цялото градче, събрало се на концерта му на площада, тъкмо с тази любима песен.
Винаги ще помня как танцувахме, ние, иначе смачканите чеда на майка България, родили се май не в най-подходящото, меко казано, време... Време, в което печелят бруталните, наглите, крадците, а не мечтателите... И то там, в онова захвърлено и забравено и от Бога градче на българско-турската граница...
Да, шепа мечтатели, дръзнали да се възправят срещу статуквото на човешките усещания, заради само тази непресекваща у себе си, в кръвта си, жажда за познание, за нови хоризонти, за свобода, за една "лятна риза"...За нашия "юли", за оня единствено наш "юли"...
След време се видяхме случайно в Бургас, същата вечер имах премиера на поредната си книга във Военния клуб, Пламен седеше пред чаша бира на "Богориди", моята любима улица, улицата на моето детство...Поканих го, той не дойде, сигурно е имал причина за това...И повече не се видяхме, скоро след това той, Пламен Ставрев, отлетя...
Но ни остави "Лятото"...И останалите си сезони...
Винаги когато слушам тази песен, аз, наред с омаята на истинското творчество, усещам и един остър въпрос, който ме разлюлява - защо тази песен-бисер и проплак продължава да е избутвана, о,каква грозна дума, встрани?
И кой, как и защо вече години наред дава преценка кой да бъде ПОЕТ на БЪЛГАРИЯ, ПЕВЕЦ на България, ПОЛИТИК на България, изобщо НЯКОЙ СИ на България...
И къде е най-висшият съдник в този процес - народа, да спре тези измекяри и да викне и твърдо посочи - ето, това е ДАРБАТА, това е ТОЗИ!
Това е страшен въпрос - защо нашият народ, смятан от всинца ни за велик, няма усета за преценка, а и може би и куража за този вик? А оставя тази своя изконна задача, а и функция, в случайните ръце на бг-тарикатите...
Кой, как и защо ни "бомбардира" ежечасно от медии, а и отвсякъде, да приемем точно този, ама тъкмо този певец, политик, че и вече май месар...
Защо не оставите, защо не дадете "въздух", глътка въздух на този ошашавен и разлюлян от "ровичканията в душата му" народ сам да "изока", сам да каже - шапки долу пред "Лятото"...
Аз съм сигурен, че някога, все някога ще го има това "някога" и на нашите земи, тази песен ще бъде наистина "хит", ще бъде песента на България...
Сигурен съм.
Защото тя вече е хит в душите ни, в сърцата ни. А има ли нещо по-хубаво от това, което усеща... сърцето? Само, без ничия команда, без ничия назидателност...
Да,сигурен съм. Защото винаги ще помня думите на академик Ефрем Каранфилов :" Райков, истинското изкуство е като планински извор. Погледнеш, бистротата те замайва, мислиш, че е толкова плитко, та ти виждаш дъното...И се навеждаш, и ...политаш... В дълбокото..."
Да, дълбокото...
Което сега е отбито там, встрани...
Но което е винаги в българската душа.
Да, това вечно "лято"...
Да го усетим...Тоест да го...послушаме него, Пламен Ставрев, макар и неговият глас вече да идва от ТАМ, от ГОРЕ ... Всъщност от ...истината...

Димо Райков

Няма коментари: