С доста мъки вчера успях да "хвана" картина от прякото предаване на срещата между " Левски" и ЦСКА.
Такова чудо не бях преживявал - да гледам такъв мач без капчица тръпка...
Гледах и не разпознавах нито едно лице, особено на любимия ми отбор. Та аз години наред знаех до най-малка подробност как изглеждат не само лицата на моите футболисти, че и на техния съперник! А сега...
Не искам да говоря за постната атмосфера, за тъжната печал по трибуните, за "майсторството" на играчите - пълна самодейност, облечена в десетки, стотици хиляди парички...
Тъжна картина - и за единия, и за другия отбор...
Откраднаха ни живота. Сега ни откраднаха и единствения полъх на радост.. .И ни направиха приживе мъртъвци.
Дори прословутата Държавна ситурност по времето на комунизма не успя да стори това, което някои свършиха днес...
Защо?
Да, вопъл от дълбокото на сърцето. Но само футболен ли е той...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар