БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ТЕЗИ, КОИТО МЕ ПОЗДРАВИХА И КЪМ ТЕЗИ, КОИТО СИ … СПЕСТИХА ТОВА…
Днешният ден бе хубав за мен - десетки приятели във Фейсбук, повечето от които изобщо не съм и срещал наяве, ме поздравиха топло за моя имен ден.
Благодаря им!
Благодаря и на тези, които са имали добро усещане към мен, но поради една или друга причина не са могли да демонстрират това.
Но „благодаря” и на тези „приятели” от Фейсбук, които, разбрали за моя празник, не счетоха за необходимо дори и чрез едно „кликване” да удостоят с величайшето си внимание един наистина наивен пишещ, който, без каквито и да е средства за това, поддържа, и то, мисля, в добро състояние, страницата си, нещо, което в някои сайтове вършат неколцина души, и то със солидно заплащане. Отделно поддържам и два блога, и то не с препубликуване, не със „заемане” на чужди мисли, а със сериозни материали. Да , „Залудо работи, залудо не стой…” И единствената ми „награда”, на която разчитам, е само едно… ”кликване”…
Което „приятелите” си спестяват, дори и в такъв особен за мен ден… Да сте живи и здрави… Но какво ли искам - та малко ли е и това, че сте „поизтрили” очите си с моите текстове, и затова трябва да съм ви благодарен, я виж само колко „материал” има във Фейсбук… А и иначе нямаше да сме си българи – нали все нещичко така-а, на аванта, трябва да има… Да, „приятели”, когато следващия път погледнете към моята страница, дано нещо да трепне у вас…Съмнявам се…
А за добрите хора – поздрав-благодарност с една хубава песен…
http://www.youtube.com/
Днешният ден бе хубав за мен - десетки приятели във Фейсбук, повечето от които изобщо не съм и срещал наяве, ме поздравиха топло за моя имен ден.
Благодаря им!
Благодаря и на тези, които са имали добро усещане към мен, но поради една или друга причина не са могли да демонстрират това.
Но „благодаря” и на тези „приятели” от Фейсбук, които, разбрали за моя празник, не счетоха за необходимо дори и чрез едно „кликване” да удостоят с величайшето си внимание един наистина наивен пишещ, който, без каквито и да е средства за това, поддържа, и то, мисля, в добро състояние, страницата си, нещо, което в някои сайтове вършат неколцина души, и то със солидно заплащане. Отделно поддържам и два блога, и то не с препубликуване, не със „заемане” на чужди мисли, а със сериозни материали. Да , „Залудо работи, залудо не стой…” И единствената ми „награда”, на която разчитам, е само едно… ”кликване”…
Което „приятелите” си спестяват, дори и в такъв особен за мен ден… Да сте живи и здрави… Но какво ли искам - та малко ли е и това, че сте „поизтрили” очите си с моите текстове, и затова трябва да съм ви благодарен, я виж само колко „материал” има във Фейсбук… А и иначе нямаше да сме си българи – нали все нещичко така-а, на аванта, трябва да има… Да, „приятели”, когато следващия път погледнете към моята страница, дано нещо да трепне у вас…Съмнявам се…
А за добрите хора – поздрав-благодарност с една хубава песен…
http://www.youtube.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар