ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 29 юли 2013 г.

"СЛОВО" ЗА ТАРИКАТИТЕ-"МЪЧЕНИЦИ"

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=9417&section=9&cur

петък, 19 юли 2013 г.

ЩЕ ПРОМЕНИ ЛИ ПРОТЕСТЪТ БГ-МАНТАЛИТЕТА…


Слушам по Нова при Милен Цветков писателя Георги Мишев – той говори с болка за моралната разруха у българина. И разказва с факти как веднага след Освобождението от турско робство почти всички наши видни поборници са се юрнали да осребряват борбата си?!?
Един, например, станал шеф на съда и веднага си извадил документи за няколко села, че били негови… Той, довчерашният голтак, станал изведнъж с цената на далаверка … собственик на цели села! И тъй нататък…
Геоти Мишев продължава – да, това се наблюдава и след 1989 година. Аз бях в „глутницата”, затова и я напуснах, поразен от егоизма й…
Спомних си за оня огромен митинт пред „Ал. Невски” в първите дни на демокрацията. Тогава гласът на Георги Мишев проряза душите и сърцата ни:
- Здравейте, дами и господа!
Ние стояхме със зяпнали уста, възторжени, влюбени в демокрацията, зашеметени от полъха на свободата… Беше адски студено, но кой ти гледа студа, това „ Здравейте, дами и господа” ни сгря, то бе нещо ново, нещо съвсем различно от онова „ другари и другарки…”
И още един спомен изплува в съзнанието ми от онези първи дни…
В градинката пред парламента имаше митинг – протест срещу заграбените от „народната” власт жилища на хората…
Там видях мой съсед – Иван от входа ни… Целият се бе изкривил – у-у, комунисти мръсни, върнете ми бащиното……
За първи път разбрах, макар че живеехме заедно от години, че навремето след девети септември властта взела жилището на баща му в центъра на София… И сега той протестираше. Разбира се, с право, искаше да му се върне заграбеното… Давай, Иване, окуражих го, успех…
Тръгнах си. На метри от митинга видях друго множество от хора, този път пред страничния вход на „Ал. Невски”….
Спрях се. И какво се оказа? Ами, пак митинг, но този път на тези, които в онова време се бяха нанесли в заграбените жилища на собствениците им…
И изведнъж… Да, изведнъж видях Мая… Разлюлях се… Защото тя бе… съпругата на Иван, да, на същия мой съсед…
Е, сега вече се шашнах!
- Ама, такова… - обърках се…
А Мая крещеше с пяна на устата – у-у-у, убийци, фашисти, защо сега ми вземате жилището, къде ще отида да живея…
Какво всъщност се оказа – че моят съсед Иван, заедно със съпругата си Мая, всъщност се бе „подсигурил” през тези 45 години. И сега това семейство нашенски тарикати искаше да си запази и двете жилища – да му се върне едното и да си останат в другото, с което всъщност са го били овъзмездили…
- Ама как така? – казвам на Мая – Че това не е честно? Ако ви върнат заграбеното, трябва да дадете доброволно сегашното…
Мая ми се озъби:
- Хайде бе, да не сме луди! Така ли, айде бе, за честност ще ми говориш. Че това е България бе …
Така ми отвърна Мая, иначе красивата моя съседка, и ми разкри стратегията – Иван е на оня митинг, аз – на тоя, поне едното жилище да остане наше… А пък, ако останат и двете, е, берекет версин… Тогава ще черпим, Райков, уиски ще те черпим, ти не ги разбираш тия работи, ти си писател, отперена работа…
Да, моралът… Нещото, което нито се пие, нито с него се замезва…
И ето – същият този Георги Мишев от зората на демокрацията вече е почти без нотка на оптимизъм в гласа си, когато сега, 23 години след оня митинг, казва – българинът е без морал. А това нещо не се прави за ден-два, нито за един-два мандата…
Да, прав е Мишев.
Защото моралът е достояние на… нормалните народи. Неговото наличие е показател за степента на зрялост на едно общество.
Дали сега протестът ще „роди” поне капчица морал? Тоест, ще промени ли бг-манталитета ни към Духовност… Просто да спрем да крадем, да лъжем, да се себеустройваме, да завиждаме, да се мразим…
А, дали…
В това всъщност е въпросът…
Нали?

Димо Райков
Париж

ЧУДО НЕВИЖДАНО – ПРОТЕСТ В… ОТПУСК



Е, какво имала да види бедната ми глава…
Бил съм на всички протести в България от началото на демокрацията до 2007, до гигантската учителска стачка, че и след това. 
Бил съм на доста от непресекващите парижки протести. Бил съм на огромната като мащаб стачка в Париж, на тъй наречения тогава „черен вторник” на Франция, която съм описал в моята книга „Париж, моят Париж…”
Но такова чудо никога и никъде не съм виждал!
Да, протести да „излизат” в … отпуск?!? И то „планово”…
Когато в интервю на Александър Кьосев онзи ден прочетох, че било добре сегашните протести да „спрат” през август и да продължат през… септември, останах шокиран.
Е, рекох си, това е шега някаква, въпреки че авторът бе сериозен в тона си.
Но ето - прочетох и текст от самоопределилата се за водачка-интелектуалка Теодора Димова също с такъв акцент – нямало нищо лошо протестите да се прекъснат и през септември да продължат…
Сега вече започнах да се усещам – та Кьосев, а и Димова са всъщност от една и съща група на уж интелектуалци в България, да, ония, които досега удобно и хубаво мълчаха. И изведнъж „изригнаха”!
И станаха „борци”, и то”говорители” и „анализатори” на протеста…
Щеше да е смешно, ако не бе трагично.
Та представете си само – протести в… отпуск?!? ...
Демек сега да ... починем... И после, отпочинали и със загар, да започнем отново…
Е, нямам думи...
Ама, моля ви, кажете, може ли да се протестира на...смени... Че това да не е ала-бала... Това да не е Ганкиното…
Знаете ли как правят протести в Париж? До дупка, ама наистина до дупка! Без разни измишльотини! И в крайна сметка властта „кляка”…
Е, няма що, „майстори” сме това ние, българите, ама какви само „майстори”…
Ненадминати и уникални „майстори”…
Вече и с принос в световното протестно движение.
Първо – с това, че протест в най-бедната страна е определен като протест на богатите…
Протест в страна, където старците измират като мравки с безбожно ниски, направо скандални и позорни пенсии от по 70 евро, заради които в Европа ни наричат „бавноразвиващи се”, по време на който никой не издигна дори и един лозунг заради тази контролирана мизерия, която всъщност е най-явният признак за наличието на олигархия в едно общество…
Този протест бил на „моралните”…
Че какъв по-красноречив израз на усет за морал от това да защитиш родителите си, да стоплиш бедния, да нахраниш гладния, да помогнеш на този, който не може сам за себе си да се грижи…
За какъв морал се бори този протест, след като загърбва усещането за солидарност и състрадание…
И ето сега – ново двайсет…
ПРОТЕСТ В… ОТПУСК…
Е, ама то вече…
Да, тук има нещо сбъркано. Ама изначално сбъркано!
ПРОТЕСТ В … ОТПУСК…
Да се смееш ли, да плачеш ли…
Май и двете, нали?

Димо Райков
Париж

КОЛКО БЪЛГАРИИ ИМА В … БЪЛГАРИЯ



По „онова” време написах една книга за миньорите в Бобов дол – „ Жребият”, моят баща е бивш миньор, аз също - преди Великотърновския университет съм завършил минно училище в Бургас... Бях отличник, но татко отсече – там, само там, защото е …безплатно… Както и да е…
В местното вестниче, след излизането на книгата, ме изкараха "предател". Да, както и сега, след публикуването на романа ми " Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза", който също „ арестуваха”...
Да, нищо ново под слънцето…
Като гледах вчера кадри от Симитли, настръхнах.
Аз съм бил месеци наред в подземното туловище на подобна мина … Но пак се вледених! Защото не само сградите бяха същите - ръждясали и грозни, излъчващи хлад… Пфу, каква студенина… Същият бе и … страхът у близките на загиналите, а и у колегите им… Както преди тридесетина години, дори и вече по-голям...
И знаете ли каква заплата получават тези клетници на 21 век за тази смъртоносна работа - по 500 лева...
Сега правителството щяло да отпусне на семействата на загиналите помощ от… 350 лева…
Е, ама…
500 лева равни на смърт... Защото някой знае ли какво значи да работиш и един ден в такива условия, дори само да влезеш в такава мина? Знае ли някой как след смяната тези мъже храчат поне половин час, за да се оттече черното от дробовете им…
А ние тук се занимаваме с "голи гърди"... Които онзи ден се хвалеха, тогава прочетох книгата на Достена Лаверн „ Експертите на прехода”, че им било някак си неудобно да взимат, и то в зората на демокрацията, средна заплата в НПО-тата си няколко пъти по-голяма от президента Желев…
Да, в България има няколко Българии…
Вие всъщност от коя България сте…

Димо Райков
Париж

БЪЛГАРСКА „КУЧКА” В ПАРИЖ



Простете за стряскащото заглавие, знаете, че това не е в моя стил, но ще разберете възмущението и болката ми…
Бях поканен на „български” концерт в Париж на наши дечица. Отидох с внучката си. Цяла седмица преди това милото дете изгаряше от радостно очакване. Все ми повтаряше – дядо, ама нали там ще има много българчета, нали ще отидем при … Българията…
Така ми казваше моето момиченце, което толкова много обича българските песнички и приказки и прадядо си Петко от Малко Търново......И... отидохме... И получихме поредната порция бг-злоба за мен, но за нея - първата... Но нека нещата да си вървят по реда…
И като започнаха прелестните създания – че то игри, нашенски и тръпни, че танци, че „ реч омайна, сладка, реч на мама и на татка…”
Моето момиченце, което макар и нямащо четири годинки, вече говори добре и френски, но и български, със сияещо лице се впусна в танците – Дядо, ама те говорят и пеят на български…
И моя милост, всъщност щастливият в тези мигове български дядо, започна да приглася – зайченцето бяло…
Изведнъж женски глас изръмжа почти на ухото ми:
- Ама тебе ли ще слушам, бе?
Сякаш таванът се срути…
Беше млада жена, с хубаво, но изкривено от непонятна злоба лице. Тя снимаше с камера. Синчето й обаче нещо се бе заинатило, дете бе все пак, и не искаше да се присъединява към децата. Жената го дърпаше, и то така го дърпаше, че й направиха забележка…
А , забравих нещо. Тази особа снимаше с камера. Тя бе пред мен и аз забелязах още в началото как тя нарочно игнорираше моето момиченце, щом попаднеше в кадър,” изрязваше” го... Да, то не е от нашите, останалите деца всички се познаваха, къде се вре... Мълчах, но пък това, което последва...
Замълчах си.
А децата играеха, пееха… Сред тях и моята внучка…
Толкова бе щастливо детето – та то бе сред българчета…
- Дядо, виж…
И тогава стана нещо, което месец вече не мога да проумея.
Русата млада жена изведнъж се протегна и грубо блъсна крехкото ми внуче…
То, ангелчето, омаяно от българските ритми и атмосфера, полетя, в последния момент падна на колене…
После се извърна. И ме погледна с объркан поглед:
- Дядо, защо…
И сълзите й напълниха сините очички…
Не издръжах:
- Как не Ви е срам, какво правите?
Оная „кучка”,да, „кучка”, ме изгледа така-а-а, отгоре…
И студено, студено…
- Че какво ми се мотае, пречи ми да снимам…
Да, пореднта моя среща с „българското” у българина. Което го демонстрираме и в чужбина, и то в Париж – града на Светлината и Любовта…
Моята поредна „българска” среща…
И първата на моето момиченце с …” Българията”…
Тръгнахме си.
И се питах, и все още се питам – дали ще има втора подобна среща моето внуче? Дали то ще я желае?
Кажете ми, приятели, кажете…
Да, кажете…

Димо Райков
Париж

сряда, 10 юли 2013 г.

ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ НА ОФИЦИАЛНИЯ САЙТ НА ... ГОЛЯМАТА СИЛВИ ВАРТАН



Е, подобен факт си заслужава да се "поперчи" човек, нали? Да бъдеш не къде да е, а в челната страница на официалния сайт на... Силви Вартан!!! Хубаво признание...
Е, след това публикуване май всеки момент ще падне тази чудна снимка, на която сме със Силви Вартан по време на посещението на Саркози през 2007г. в София, пред "Ал. Невски". Снимката е направена от Ромео Чолаков чак от стълбите на храма с неговия супер апарат... Тази снимка стои вече години наред, и то на челната страница на официалния сайт на Вартан и е взета по всяка вероятност от моите блогове "Paris, mon Paris..." или "Директно", а може би от книгата ми "БГ емигрант в Париж", където я има.
Книгата съм я подарил на Вартан по време на една от нашите срещи в Париж, тя тогава ми даде нейната "Между светлината и мрака"... Каза ми - "Димо, Вие знаете, аз говоря български, но не мога да чета..." Нищо, казах й, някога ще Ви я прочета...Такива ми ти работи... Хубави спомени...
И като се видим, макар и рядко, тя винаги се сеща за тази снимка, за разговора, който водихме тогава - ставаше дума, всъщност аз, нали съм си приказлив, говорех повече, за оная чудна Вартан в началото на демокрацията, за оная "бяла" птица, която пя в НДК.. .И препълненият салон плачеше... Да, оная демокрация, която мислехме така тогава, бе почти дошла. А се оказа...
Фотографът е запечатал тъкмо моя жест, когато й разказвам за този неин концерт и соча с ръка към НДК...
Съжалявам, но завистниците би трябвало да знаят какво значи това - да бъдеш на челната страница на официалния сайт, защото тя има много сайтове, на една велика личност, чиито поддръжници са милиони по света... И какво значи това за България...
Да, същата България, чиито управници, които и да са те през тези години, аз критикувам, заради което някои ме наричат "предател"...
Така че - "предател" със Силви Вартан... Е... Ама сега вече може и снимката за "изхвръкне"... Да, все ще се намери някой, който да "обгрижи с любов" нашенска и това слънчево за мен, а, оказва се, и за Вартан, нещо... Толкова вече съм се напатил...
Всъщност историята на тази снимка, а и текст за посещението на Саркози имам в моята книга "БГ емигрант в Париж". Там имам и голям текст за най-голямата стачка в новата история на България - учителската... Да, там, за седянката, сещате се... Виждате, приятели, значи и ние сме се борили, само че доста по-рано... Когато не беше толкова лесно и ... безопасно..


.http://forum.lixium.fr/d-1854461667.htm