ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

неделя, 30 септември 2012 г.

"БАГАРИЯ", ДА, "БАГАРИЯ"...

РОЖДЕН ДЕН НА БЪЛГАРСКОТО БЪДЕЩЕ...




Днес моята внучка Диянка навършва три годинки...



По повод на ония,които ще четат моите текстове с вътрешно, хайде да го наречем, недобро усещане към мен, ще кажа - за разлика от някои кандидати за бг-"патриоти" аз уча още от първия ден моята внучка на ...български език.

И днес тя има рожден ден, на...вършва три годинки - и знае български, и френски...Тя е мой преводач - и в истински смисъл, и в преносен - превежда ме към бъдещето...Като види самолет в парижкото небе и веднага се ококорва - дядо,това е "Багария", нали? Нали, кимам и се чудя - защо това съвсем мъничко детенце винаги свързва гледката на самолета, на волната птица в синевата, с усещането за "Багария", за може би най-несвободната в Европа страна днес...

Но детето ми "помага" - той, авионът, дядо, отива при дядо Петко в Малко Търново...

Погалвам русата главица, нещо отвътре ме задавя - господи, каква е тази наша съдба...Все далече, и все близо до родната пръст и кръв...

И не само моята, на моето поколение, на поколението на бащите ни, но и на внучетата...

Проследявам погледа на Диянка - самолетът се изгубва...

Но парижкото небе е пълно със...самолети...Ето, още един, ето още една "Багария"... Да,"Багария", която никой не може да ни я отнеме.

Колкото и да ме наричат "предател","изменник", "родоотстъпник"...

Дано моето момиченце след време никога да не чуе подобни думи!

Защото ние, българите, сме майстори на такива слова, ох, как само "умираме" да бърникаме в душата на другия, как...

Но, стига!

Тръгвам към моето внуче - то днес е поканило интернационална компания н гората на Венсен - българче, виетнамче, румънче, африканче, французойче...То, моето момиченце, още е толкова чисто и добро и може би затова е поканило ...целия свят...

Тръгвам... И изтръпвам - малко по-нагоре от мястото на празненството е бивакът на нашенците-емигранти - палатки на българи от цяла "Багария", най-много са от Монтана...Като се срещнем, какво и как да кажа на моето внуче, приятели? Хайде, помогнете ми!

Не, хич не се срамувам от моите сънародници, които живеят там като скотове, но хайде,кажете ми как да обясня всичко това на моето тригодишно момиченце...

Не знам, може би политиците на България ще обяснят...

Да, ще обяснят, друг път...

Наистина тръгвам - днес е празникът на моето внуче...

Тоест на надеждата, на целия този свят - в който просто трябва да бъдем добри към другия, но и към...себе си.

Да бъдем българи с достойнство...

О, става вече наистина трудно, да, много трудно...

Затова - да тръгвам...Диянка ме чака...Afficher la suite



J’aime · .

НЕЩАСТИЕТО ДА СЕ РОДИШ...БЪЛГАРИН

МИЗЕРНИЦИТЕ НА ЕВРОПА...




Преди няколко дни бях поканен да участвам в представителен форум в Париж.

Присъстваха интелигентни хора от почти цял свят. Името ми на баджа предизвикваше интерес с това "оv" на края. И доста от тези интелигентни, меко казано, хора ме питаха от коя страна съм.

И когато им казвах, че съм българин, почти всички се...извръщаха. А това на "интелигентния" език значи - нямам...повече интерес към Вас...

Още не мога да се съвзема. Не че не съм имал подобни преживявания, но в такава среда и обстановка...

Нещо окончателно се прекърши у мен.

И ето - отварям днес компютъра, търя нещо, което да подсили моментното ми озлобление, дошло от поведението на тези световни капацитети..

И чета - депутатът от ГЕРБ Грозданов ли,какъв ли, иска да се облагат...пенсиите...

Изтръпвам!

После се сещам за един друг гербаджия, безличния евродепутат Уручев ли, Коручев ли, който пък преди време искаше затвор за...неплатено парно...

И озлоблението ми към "моите" интелектуалци секна - та те имаха право така да се отнасят към нас, българите!

Та ние наистина сме мизерниците на Европа, както се изрази един от тях директно, щом търпим подобна гавра от подобни уж политици.

И щом продължаваме да живеем като скотове и като поданици на държава, синоним на мизерия и овче търпение...

Господи, щял да облага пенсиите от по 5О евро!!!

Е, то бива цинизъм, бива, ама...

Да, отъня, изчезна възмущението ми от оня форум и се настани у мен безпомощността.

Безпомощността от нещастието да се родиш българин!Безпомощността на един човешки живот в една "велика", с "още по-велика" история страна, на която все другите й са виновни, страна, която все уж е обект на чужди заговори...

А той, заговорникът, май си е в нас... Май...



Димо Райков

Париж

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Емигрант от Париж пише до президента Плевнелиев






ОСТАВЕТЕ НИ НА МИРА!
ИЗБЯГАХМЕ ОТ ВАС, А ВИЕ НИ ЗАДУШАВАТЕ С "ОБИЧТА" СИ...



Научавам от бг-пресата, че по Ваша инициатива през ноември ще се проведе в ...Брюксел някаква конференция, "пропита" от обич към емигрантите, тоест към такива като моя милост.

Разбира се, за "критикар" като мен няма да има ПОКАНА.

Но пък и аз никога не бих я приел.

Защо?

Поради една единствена причина. Та аз на тези години тръгнах да рискувам, защото вече не издържах да понасям ударите в СТЕНАТА! Блъскаш се, трепеш се - не, няма помръдване...

Тръгнах, защото не можех повече да понасям липсата на каквато и да е солидарност, съчувствие, доброта към болните, възрастните, бедните...

Защото вече не издържах на завистта, злобата у българина към другия, но и към ...самия себе си - нещо, което е непознато на други географски ширини.Та ние толкова обичаме да се ... мразим!

Тръгнах най-вече заради предателството към родната кръв - та има ли друга страна, където родителите в края на живота си да "живеят" с 50 евро пенсия на месец, а техните деца да лъжат и крадат като за световно?!?

Поех кръстта си - знаех и знам, че няма пръст като родната, че в другата страна винаги ще бъда чужденец.

Но исках, а и искам да доизживея дните си без да виждам СТЕНАТА, без да бъда години, цял живот, опитно зайче на шепа безочливи същества с парчета лед вместо сърца...

Исках, а и искам да живея просто нормално в нормална страна, страна със закони за всички, а не само за народа, в страна, където хората имат и мигове, когато се радват на живота , а не все да оцелявам, все да слушам - утре, утре... Гледаш го, усещаш го, че е от черно по-черно, а от екрана ти казват, че е… бяло. И ти трябва да го възприемеш, че е бяло… А то си е черно, та чак черно… за да могат да продължават те, безочливите, така хубаво да си живеят днес...

И ето - сега тези, от които избягах, по Ваша инициатива, щели да се събират да бистрят моето положение?!?

О, небеса!

О, уважаеми господин Плевнелиев!

Моля Ви – оставете ни на мира!

Намерете си други поводи, за да похарчите парите на моята майка Яна от странджанското градче Малко Търново, която преди две години си отиде от тоя прокълнат бг-свят със … 126 лева пенсия... Вие знаете ли какво е това да живееш днес със 126 лева, тоест 63 евро на месец?!?

Моля Ви, г-н Плевнелиев, моля ви , дами и господа, не осквернявайте паметта на мъртвите.

Защото - " Живите затварят очите на мъртвите, но мъртвите отварят очите на живите"...

Знаете ли, г-н Президент, колко въпроси, ако позволите, бих искал да Ви задам. Но ще се огранича само в три.

Първият – знаете ли, че единствена в съвременния свят на 21 век България е „инкубатор” на едно невиждано явление в нормалния живот – старици-гурбетчийки на по 65-70 години работят като слугини в Гърция, Испания, Франция…

Виждали ли сте очите на тези майки-мадони? Виждали ли сте как и къде живеят те, как слугуват в чуждите страни за парчето хляб, как ръцете им са до кръв разранени от пране и чистене…Защо и как Вие, вечно усмихнатият президент, допускате подобна гавра над майките български, които на тази възраст би трябвало да се радват на старини и внучета…

Вторият ми въпрос – Вие знаете ли, че днес, в 21 век, единствени ние, българите, и румънците не можем да работим нормална работа, че и за да работим, дори като чистачи и миячи, да речем в Париж, трябва да плащаме унизителната и расистка такса за право на тежък труд от около 1000 евро. Как може да съществува днес такава”ангария”?

Знаете ли, че в уж нормалните страни само като кажеш, че си българин, и веднага се извръщат от теб – а, мизерниците на Европа…

И това не го казват за африканите и за другите, а за нас – представителите на уж горда европейска нация с многовековна история…

Знаете ли, че Вашите министри и депутати, които идват в тази същата чужбина дума не обелват за истинското състояние на нещата, те просто идват на поредната скъпо платена екскурзия-лайф…

И колко още въпроси искам да Ви задам, г-н Президент…

Нима не си задавате въпроса – защо тези хора не искат, а и няма да се завърнат в България, въпреки униженията и несгодите, на които са подложени в чужбина?

Да, задайте си този въпрос…

Но преди всичко си задайте моя последен въпрос.

Защо в България , в самата страна, на която Вие сте президент, има толкова вътрешни емигранти?

Има ли друга такава страна днес – да си емигрант в собствената си родина…

И тогава, г-н Президент, след като сте си задали поне един от тези мои три въпроса, правете конференции.

Ако искате, те нека да бъдат и на края на света дори…

Защото и там има българи – толкова много те са облъчени от „любовта”, от „обичта” на властта в България, толкова много й се „радват”, та са намерили покой от нея чак там, на края на света…

Където всъщност ще се проведе и Вашата конференция…

Ако наистина милеете за нас, емигрантите, още утре направете, или поне започнете да правите така, че да не изтича повече кръвта народна от България, това направете, а нас вече "кучета ни яли"...

Още утре поправете и вопиющата несправедливост-български патент - вдигнете пенсиите на майките ни, дайте им възможност на тези свети мъченици на този "уникален" наш преход да доизживеят дните си достойно!

Достойно ли?

Господи, на кого всъщност говоря, на кого пиша тези думи...

И все пак, и все пак...

Та Вие, г-н Плевнелиев, сте президент на една все още държава-суверен!

Президент...

Значи преди всичко добър човек, добър българин...

Раждан от майка...



Париж

12 септемри

Димо Райков

.

сряда, 12 септември 2012 г.

МАДЛЕН

Мадлен

Димо Райков



Една тъжна история по действителен случай



Мадлен била красива жена, много красива.
Отишла на профилактичен преглед и…Открили й най-тежката болест. В България лекарите я объркали.
И тя тръгнала за Париж - да, сетната надежда крепи човека….
Разпродала всичко, само и само да се излекува.
Докато имала пари, докато разпродавала на безценица имотите си в България, а тя била взела доста имот
и от реституцията, всичко вървяло горе-долу добре. Е, колко добре в нейната ситуация, особено след почти фаталната грешка на лекуващия я в България лекар, но все пак.
Позакрепнала се, тръгнала из очарователния град, пълен с толкова живот…
И Мадлен почти повярвала в чудото.
Но изведнъж, в момента, в който за първи път споменала, че е свършила вече с парите, около нея настанала… тишина.
Да, тишина.
Нямало ги, изчезнали вдън гори Тилилейски спасителните телефонни обаждания на няколкото шефки на асоциации, които й помагали по един или друг начин, изчезнали и преводачите, с които ходела до болницата – да, вече нямала пари Мадлен, нямало и демонстрация на … човещина…
След няколко дни и лекуващият я лекар, французин, направо й казал:
- Вие тук повече не може да стоите. Трябва да се върнете в България!
Не че не очаквала подобни думи, но така казани - изведнъж и без капчица чувство, те я разлюлели, едва поела дъх – Господи, ами сега какво да прави? Сам сама, без никой в този огромен, красив Париж, градът на нейната последна надежда, който сега изведнъж станал толкова студен…
Набрала кураж – потърсила в чантата си онова листче, което тя отдавна пазела като скъпоценно и се обадила на един богат, ама много богат българин, шеф на асоциация, за когото тя била чела, че помага на изпаднали в беда българи. Това бил нейният последен шанс. За още една глътка живот…
Набързо, на пресекулки, болката вече била огромна, Мадлен разказала на господина за своята орисия.
- Моля Ви, като на Господ Ви се моля, отпуснете ми поне мъничка сума за хотел, защото съм на улицата, а искам да изкарам поне още една процедура, много ме боли, моля Ви!
Думите отсреща я вледенили и … довършили.
- Вашият случай, а и Вие самата не се вписвате в предмета на дейност на моята асоциация. Съжалявам.
Кратко, ясно и …студено. Много студено.
И й затворил телефона
На другия ден Мадлен се върнала в България.
След седмица починала.
След месец пък аз, разказвачът все на тежки, негативни истории, случайно попаднах на предаване по една нашенска телевизия, в което гостът усмихнато разказваше на колко много български емигранти е помагал, а и продължава да помага чрез своята асоциация…
Гледах, нищо не виждах, а сърцето ми плачеше…
Досещате се кой беше гост в това телевизионно предаване, нали?
Да, познахте…

Париж, септември 2012