ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

събота, 14 юли 2012 г.

ЛЪЖЕ ЛИ ДИМО РАЙКОВ В „РЕКАТА НА СМЪРТТА”?


/Предизвикан отговор по реплика на мой почитател,Ангел Соколов от Варна, който ми писа, че в романа ми има неистини и че съм представил българина като злодей/

Джакомо Леопарди, един от най-проницателните изследователи на общественото поведение, творил през 19 век: "Най-мразени са винаги тези,които  са искрени и наричат нещата с техните имена. Това е непростим грях за човешкия род, който мрази не толкова злосторника или самото зло, колкото този, който го назовава. Така че злосторникът често получава богатство, почести и власт, а назовалият го е качен на бесилото, защото хората са винаги готови да понесат всяко нещо от другите или от небето, стига то да им е било спестено на думи."-

Eто, появи се най-сетне и подобно мнение. И  то не от анонимен, а от добре възпитан мъж, когото аз  много уважавам. не само заради това, Ангеле, че си редовен мой читател, че имаш всички мои книги, не само че имаш за съпруга един от хората, които най-много чувствам близки на тоя свят, че беше приятел с най-близкия ми Янаки, бог да го прости моя братовчед, но преди всичко като човек от сърцето на подобен сюжет, тоест бивш офицер от Гранични войски.
Всъщност случи се така, че учейки във Велико Търново, където имаше и военно училище, аз и досега се радвам на толкова много приятели бивши или настоящи военни.
И в скоби - някои от тях ми писаха с благодарност за романа, дори трима изявиха желание да ми разкажат още по-потресаващи, според техните думи, истории от подобен характер.
 А един от тях направо ми каза, че след като е прочел моя роман, се е почувствал... свободен. Освободен от демоните, така се изрази, които досега са го били преследвали цял живот от битието му на граничар

         Исках, много исках подобно мнение. Очаквах го.
 И се радвам, че е от човек като теб, с когото можем да поговорим честно, по мъжки. И то пред моите останали читатели.
 Да, очаквах подобно мнение. Първо, защото то показва, че така или иначе, книгата те е развълнувала. И второ, защото ИСКАМ ДА КАЖЕШ НА ВСИЧКИ НА ВИСОК ГЛАС ИСТИНАТА. Но не твоята истина, Ачо, а ИСТИНАТА! Ти си  мислещ човек, убеден съм в това, затова и очаквам ИСТИНАТА.
 Иначе хората от Малко Търново, които, според теб, казвали,че няма истина в романа ми, с изключение засега на един-двама, казват много хубави думи на баща ми за книгата!
Представяш ли си, в това наплашено от памти века  Малко Търново, което ти толкова добре познаваш, там си служил, там си работил, съпругата ти е оттам - та в това Малко Търново, захвърлено и оставено на самотек от същите тези, които  от съвсем малки ни учеха, че  хората оттатък границата са  "мръсни капиталисти", "турчоля", "лоши хора" … сега  малкотърновци, които и до днес са така бдителни, когато видят чужд човек, че веднага, по навик и инерция от ония времена, търчат към милицията, пардон, полицията, да кажат добра дума за сюжет, който за тях толкова години е бил забранен!!!
За това се изисква едва ли не геройство, нали?... Това са хора, на които и кръвта им е заразена от страха от "ония", които, мислят си те, макар и голяма част вече мъртви, все още ги наблюдават на мушката – та ние живеехме винаги с втълпявания ни от раждането страх, че всеки момент турците и американците  ще   ни нападнат, ще ни убият и тъй нататък…
Затова от същите наплашени хора да чуеш днес добра дума за роман, който бръква в душата им, показва, че все пак съм се докоснал до ИСТИНАТА.
         Нищо не съм измислял в основни линии, някъде в детайла може да съм посгъстил нещата, но в основата - не!
Въпреки че това е роман, художествен текст, а аз съм писател. Снощи гледах един великолепен документален филм за състоянието на днешната литература в света по френската телевизия, където  един голям капацитет така каза на начинаещи писатели:"Вие сте писатели. Вие имате  право всичко да правите върху хартията, дори да убиете своята майка..."
Аз,разбира се, това сам го знаеш, Ангеле, не съм от този вид писатели, аз наистина пиша така, че много често създавам усещането, че пиша документално...А и сюжетите ме връхлитат, та не е ставало нужда досега да измислям тотално всичко. И да се  правя на интересен. Толкова неща ми е причинил животът, че само сюжети, сюжети...
Не зная, тук вече започнахме да разсъждаваме малко професионално, просто исках да ти кажа, че в романа аз не съм лъгал.
Знаеш какво значи думата на един човек, роден в Странджа, нали? На един човек, Ангеле, който е имал куража да тръгне от това иначе хубаво място, но толкова откъснато от света, и да се озове не само в Бургас, във Велико Търново, в Кюстендил, в София, но и в...Париж. Знаеш ли, че цял живот съм се борил за жителство, за правото да живея, да дишам, ти ги знаеш тези временни и постоянни жителства, да не занимаваме младите с това, но ето и сега, на тези години аз в момента са боря за...парижко жителство. Сам, без ничия помощ. въпреки че мога, че имам известно право - направил съм чрез книгите си толкова за франкофонията у нас,че..., да  отида и да искам...Но ти знаеш, че за себе си човек от Странджа никога не ходи да моли...
Затова, надявам се, ми вярваш. Сега пък ще кажеш - ти, Димо, може да си вярваш, но това не бе истина.
Кое не е било истина, Ангеле - разстрелите по границата ли?
 И сега ще ти кажа нещо - моят баща е жив, той знае тази история, той и аз знаем кога е станала, кой на него му е разказал и за много други такива истории, а и на мен…
 Знаеш ли, Ангеле, че прототипът на моя главен герой, говоря за частта на сцената на убийството, тъй като  главният ми герой Меркадо е всъщност образ на едно цяло погубено поколение, та прототипът на моя герой от сцената с разстрела, нарочно го повтарям това, е жив и здрав и до ден днешен и живее  в един голям крайморски град, не в твоя…  Много ще ми е интересно да се срещнем тримата....
Всъщност , Ангеле, ще ти кажа още нещо – когато работех върху романа, когато правех изследванията си, аз се натъкнах на такива случаи, на такива извращения от страна на някои граничари над тези невинни жертви, че все още съм потресен. Голяма част от тях ги спестих. Защото и сега настръхвам... И защото моята цел не бе да правя българския граничар злодей, а да насоча въпросите си към тези, които са  превърнали моя герой от едно чувствително момче, надарено с въображение,  поет, в убиец… Разбираш разликата, нали? Това всъщност са за мен истинските злодеи, които и днес се крият, само съскат и гледат да ухапят чувствителния и надарен с въображение човек от засада…
Ти не може да не знаеш подобни неща? Неща, които архивите старателно прикриват, но все пак нещо се намира… И защото,макар и удивително безпаметен, народът ни все още пази спомена за онова време...
Вярвам, че и ти  ще имаш смелостта да  споделиш онова,което си съпранил в паметта ти и не ти дава мира,убеден съм..
 Знаеш ли, това, което най-много ми направи впечатление при представянето на романа ми преди по-малко от три месеца в България, бе оня СТРАХ, който съзирах в очите, дори в движенията на телата на българите.
Страх, страх, и пак страх…Немският писател Рот казва – няма страна като България, където днес да властва такъв страх!
Какво е това?
Как се живее с такъв и толкова страх днес, в 21 век?
Аз затова в интервюта казах,че, ако не живеех в Париж, нямаше да имам куража да предложа романа за печат. както, и без да правя четки на издателя си Стойо Вартоломеев, знаех, че само той може да издаде този роман.
Гледах преди време един филм по френската телевизия. За войната в Алжир, една срамна страница от френската история, която обаче французите продължават да разнищват. Главният герой бивш учител, мобилизиран, става страшен убиец.
 Как би се приел такъв филм в България, например, за турското робство, в който българин да реже глави на турци…
Ти си военен човек, Ангеле, и знаеш,че на война е като на война – има жертви и изстъпления и от едната, но и от другата страна…
Когато свърши филмът, десетина капацитети го обсъждаха – нито дума срещу режисьора-алжирец. Той накрая стана, плаче, благодари - мерси, Франция,че вече живея толкова години тук, че никой не ме нарече неблагодарник, че  си толкова толерантна…
А у нас?
Ето, ти ме обвиняваш, а си ми толкова верен читател, близък.
Един друг бивш граничар пък ми вика, че съм бил платен от немците.
Аз, който живея от години една свързвайки двата края, но свободен, да се продам? Да, защото всички в България са свикнали да се продават…
Та,казва оня, Райков е голям писател, обаче е платен от немците. Ами, той изобщо не е чел романа, не е чел дори  предговора. Там аз пиша, там критикувам и немците, че дори и днес според техните закони тези техни жертви се водят …престъпници.
Представяш ли си, Германия,един от стожерите на Европа днес, да продължава да води своите чеда, дръзнали да полетят към Свободата, за престъпници!
 А този невеж и първобитен тип казва, че съм бил платен. Аз, ако бях платен, нямаше да направя този свой избор, този свой полет към Свободата на тези години, да причинявам толкова неприятности на семейството си…Но това вече е друг въпрос.
Всъщност основният въпрос, който разглеждам е този за ОМРАЗАТА! Кой, как и защо я е вселил така в българина, че и до ден днешен тя е толкова жилава и ни пречи, според мен, на първо място, да бъдем нормални хора.
Нима не виждаш, Ангеле, каква завист, каква злоба има между нас, българите, каква непоносимост?
Нима не виждаш, че разговор като нашия в момента е толкова рядък? И как с такова озлобление ние ще станем нормални членове на Европа? Как ще живеем, как ще живеят нашите деца и внуци, Ангеле? Ето,за всичко това е моят роман, това аз разнищвам, а самият факт на убийствата е по скоро канавата, върху която търся отговор на тези въпроси.
Аз знам защо някои сега много скърцат със зъби.
Защото аз се опитвам с този роман да разкрия ТЯХНАТА ТАЙНА,тайната на кукловодите, които продължават да държат в плен моите сънародници и да правят така, че България днес е най-бедната и най-нещастната страна в Европа, с най-голямата липса на солидарност и съчувствие между хората й. Ето, затова те не могат да ми простят и няма да ми простят. Защото аз РАЗКРИВАМ МЕХАНИЗМА ИМ НА този пъклен сценарий, с който душаха нашето, на бащите ни,  а и сегашното поколение…
Всъщност знам, Ангеле, че на този свят най-тежко е човек сам пред себе си да признае, че е сгрешил – а има ли безгрешен на този свят?
Но още по-тежко е да победиш демоните в себе си, да се очистиш от тях, да поискаш прошка, макар че формално  не си виновен, просто такова е било времето, ония са се изгаврили с нас. Страшно е, когато изведнъж осъзнаеш, че цял живот си живял с илюзии, че без да знаеш, някой е бъркал грубо в душата ти, в най-съкровеното, че някой те е моделирал по свой образ и подобие, превръщайки те в послушно винтче…
Страшно е това самоизцеление и то е привилегия само на най-силните.
Но имаме ли друг изход?
Защо да наследяват нашите демони децата, внуците ни? С какво те са се провинили, та да изкупват нечията, пак повтарям,натрапена ни вина?
Ето, това, Ангеле, исках да разчовъркам в романа си, да потърся генезиса на тази Омраза, която ни прави животни в дадени мигове. Това е. А другото е от лукавого…Поздрави на семейството!

Димо Райков
Париж
12 юли 2012 г.