Към кого да се обърна, кому да се поклоня, и на това вече съм готов, само и само поне на този ден управленците в България да кажат едно простичко "Честито!" на ваятелите на буквите, на писмовниците български?
Никога, дори и в най-черните ми помисли, не съм и предполагал, че ще дойде такова време - време на ОМРАЗА към книгата от страна на тези, които уж трябва да мислят денем и нощем за съдбините на своя народ...
Случи се така, че живея през последните години в атмосфера на преклонение пред Негово величество ПИСАТЕЛЯ - да, Франция умее непринудено,простичко,по човешки да обича своите духовни първенци. И ненатрапчиво да ги подпомага. А не както е у нас - ти казваш,че си писател, а оня се ухилва -да, бе знам, че си писател, ама няма ли да ми кажеш какво работиш?
Във Франция Духът властва навсякъде. За всеки политик от екстра класа, а тук случайни политици няма, е въпрос на престиж, мечта да напише книга! Защото знаят хората какво значи да напишеш добра книга, книга, която се чете от повече хора, отколкото родата ти... Да накараш стотици, хиляди хора да посегнат към написаното от теб, значи си ги трогнал по един или друг начин, предизвикал си сълза да се роди у тях - а това е гигантски труд, това е несравнимо изстискване на всичко у теб. Кой обаче ти го признава в България? Писател ли? Айде бе, що не е станал чалгаджия, що не е станал шмекер, доносник, мафиот, пари ще иска, че кой ти дава така пари, бе?
Днес е може би първият осезаем 24 май за моята внучка Диянка. За нея "Багария" я свята дума, така я учим ние с баба й. Затова и детето, щом види самолет в синевата, мигом изгряват звезди в очите му - Авионът отива за Багария...
Да, за моята внучка всеки самолет, който лети в небесата, пътува в една единствена посока - към България...
В чужбина съм се нагледал на срамни сцени. Една от тях е тъкмо по 24 май, идва посланикът, децата тръпнат, ох, как искат да чуят те родна, звънлива реч...Уви! Нашият или нашенката започват на...френски. Говорят на френски, да бе, те знаят френски добре, за разлика от мен, например, защото навремето бащите им са били тук също посланици, а къде ти моят татко-миньор... Как може така? Та кога, ако не на 24 май ти трябва да кажеш няколко думи на български? Ами не знаели децата, повечето били от смесени бракове...Ами кажи го на френски, но после и на български... А и днес е 24 май, французите са толерантни хора, ще те разберат, та днес е празник на българските букви...
И след това като се нахвърлят нашенците на грамадата от кебапчета ,бира и ракия...О, страшно ядене,направо си е плюскане... И стои писателят самотен, там, в ъгъла на полянката, стиснал своята книжка - никому ненужен... Да, никой не му е виновен! Да бе станал, нали, чалгаджия, кебапчия... Най-харесваните, най-обичаните български професии днес - от народ, но и от управници...
И като, простете, изпращам в този иначе свят ден, едно "благопожелание" към самозабравилите се политици български, ще завърша с една молба, с един повик към нас, възрастните, да живеем така, че да не открадваме, да не лишаваме нашите внуци, правнуци, макар и родени голяма част от тях вече в чужбина, от мириса, от усещането за родна кръв...
А как става това?
Ами ето - с мъничко топлина, с едно цвете - роза или здравец, и с много, много обич към оная пръст, от която сме тръгнали и към която, щем не щем, сме орисани да се завърнем, кой по-рано, кой по-късно...
Да ни е честит, приятели, 24 май, Празникът на българските букви и на българската писмовност.
Да се поздравим взааимно, след като Ония, богоизбраните, тоест избраните от нас, от нас ли, не се сещат...
И още нещо - да напишеш едно писъмце на български език - о, това е чудо, нали?
Умберто Еко така ми каза по време на последната ни среща: "Ако един народ забрави как се пише писмо, значи той вече се е самообрекъл на тотална забрава. Защото без книга, без писмени знаци няма ПАМЕТ. А без памет няма народ!"
Затова, Диянче, затова, деца - пишете! Пишете! И то на български...
Няма коментари:
Публикуване на коментар