ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 23 февруари 2011 г.

ЕМИГРАНТ СЪДИ „ДЪРЖАВАТА”

ЗАЩО СЕ СЪДЯ С ПАРНОТО

Размисли за геноцида български, за дефектния ген и за още нещо…

Няма да се разпростирам в обяснения за взаимоотношенията си с госпожа Парно. Няма да рева и плача, че вече десет години нямам парно, техник, на когото платих?!, откачи радиаторите ми. Представяте ли си – в двадесет и първи век един писател, всъщност то няма значение, един човек, се лишава от онова, за което се е трудил цял живот. Няма да пиша за огромната болка – и физическа, имам здравни проблеми, за които е лудост да живееш без топло, но и вътрешна – съседи те гледат накриво, мутри ти тропат на вратата, обаждат ти се да те заплашват по телефона, вратата и коридора ти се облепват с призовки, стопират ти сметки…

И успоредно с това – продължават да те крадат, да ти надписват сметките, да плащаш за парно повече от съседите, които имат малки деца и работещи радиатори?!? Какво става? Полудял ли е този българин? Пиша молби, представяте ли си – аз, мачканият, лъганият, да пиша прошения, да се моля, да обяснявам на ония, наглите и циничните, че нямам парно, че отдавна съм го изключил, че нямам басейн в къщи, за да ми пишат тонове топла вода на месец… А, така ли, хилят се ония, щом е така, щом мърмориш, щом си недоволен, няма пощада. Никакво намаляване на сметките, плащай, иначе СЪД!

Много съм пътувал, много неща съм видял през живота си, много мъка съм изпитал, но пораженията, отношението на служителите на Топлофикация и Техем са нещо, което, убеден съм, го няма никъде на друго място в нашия днешен свят. А вероятно и в миналия, а и в отвъдния… Такова безсилие никога по друг повод не съм изпитвал – седят, хилят ти се, наричат те „длъжник”, „крадец”, вместо обяснение измислят всевъзможни начини да те унизят, да те смачкат…

Всъщност няма да е преувеличено, ако кажа, че едно от най-важните неща, което натежа при трудния ми избор да емигрирам на тази моя възраст бе именно това отношение на Топлофикация.

Как така ще те лъжат най-безочливо, най-нагло, как така ще ти пращат сметки, които те самите не могат да обяснят защо и как са изчислени, как така ще ти се подиграват най-цинично и ти няма да имаш право дори да попиташ?
Как така, когато ти вече не можеш да дишаш и решиш да спасиш живота си, понечваш да се откажеш от топлото, неговите чиновници те закрепостяват. Не, не можеш да се откажеш. Или по-точно – откажи се, но пак ще плащаш. И то повече от съседите, които ползват парно?! И какво излиза – ти изобщо не ползваш парно, не живееш в това жилище, но трябва да плащаш като поп, и то повече от ползващите?!? Е, къде го има това явление?

Абсурдистан?! Един омагьосан идиотски кръг, от който няма отърване. Заради чиито притеснения идва инфарктът, инсултът – води ли някой статистика колко хора са си отишли заради госпожа Парното? Ще я осъди ли някой тази госпожа за причинени телесни и морални злини?

А в същото време шефовете на Топлофикация, да ви споменавам ли имената им, уф, втриса ме, дори само и от това на прословутия Вальо Топлото, живеят като крезове – джакузита, манекенки, милиони, сметки в Австрия…

Да, няма по-търпелив, какво всъщност да крием, няма по-т…, ох, хич не искам да го кажа, но ми е на устата, народ от нашия.

Когато разправям „парната” си одисея на мои приятели французи, те не могат да проумеят как така човек може насила в днешния двадесет и първи век да бъде задължаван да ползва нещо, което не желае?

Къде тук е държавата, къде тук е съдът, питат французите. И правилно питат, но, те, милите, не знаят, те не могат да си представят какво значи да живееш в … България. Където и държавата, и съдът помагат на …крадеца?!? И то „законно”…

Дори и ония от тези мои приятели французи, които усещат моята болка, ме гледат учудено и невярващо – че как така стотици хиляди души са мъчени и лъгани, тормозени от едни мафиоти и мошеници? Как така вие стоите и не скачате! Ако това стане във Франция, те начаса ще бъдат обесени по дърветата… Ние тук вземаме минимална заплата и пенсия от над хиляда евро и пак всеки месец сме на улицата с лозунги „Долу мизерията”, а вас ви тъпчат и си траете…

Гледам французите, мълча и да, трая си, а сърцето ме боли, боли…
Как да им кажа, че генът ни, семето ни май е дефектно, че ако един се опита да протестира, веднага неколцина съседи ще скочат – мани го тоя тарикат, не иска да си плаща парното, ние да не сме луди… А в действителност тези същите съседи или съграждани търсят начини те да откраднат, те да подкупят, те да платят по-малко – всеки се спасява поединично. А това ценно „качество” от българската психика много добре го знаят тези от Парното, а и от другите крадливи монополи и много добре го прилагат и използват – насъсквай българина срещу съседа и им гледай сеира на тези плебеи. Защото българинът повече от всичко обича познатият му да се валя в тиня…

Та какво можех тогава да кажа аз на моите приятели-французи?
Нищо, разбира се.
Нищо не им казах и когато те ме попитаха – ама как така толкова години може има такъв позорен факт у вас? Какво правят политиците? Защо ги избирате, а и как ги избирате, след като те не могат да решат дори един такъв елементарен казус? Та какво му има на едно парно? Да дойдат във Франция, да вземат принципа на действие на нашата топлофикация и край на проблема! Да, ама „нашите” не искат, те дори не си правят труда, след като не си платил месец-два, да ти изключат сами парното. Защо? Ами защото на тях им са нужни „длъжници”, тоест хора, които да живеят в стрес и мизерия. Да, такива хора са нужни на тях, парнаджиите, но и на политиците – мисли ли уплашеният и смачканият за свобода или справедливост?

Питат ме французите, разпитват. Аз пак мълча – как да им кажа, че самите политици чрез ЗАКОН узаконяват този циничен и нагъл грабеж, че всички партии мълчат като по правило, дума не отронват за тази язва? Че дори един депутат, и то европейски, Уручев ли, Куручев ли, предлага и затвор за онеправданите, за малтретираните?!? Той, избраният от народа, щял да вкарва народа в затвора?!? Вместо той да обясни на Европа какъв геноцид се провежда у нас…Ех,бюрократи-чиновници, с огромни заплати в евро, със секретарки-манекенки и с толкова злъч и омраза към собствения си народ?!? Който обаче като овен пак гласува за подобни недоразумения…

Как да им обясня на французите, че думичките СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ е непозната за тези географски ширини, че тук трябва само да се търпи, да навеждаш врат…Та има ли друг народ с такава „мъдрост”- „Прекслонена главица сабя не я сече”…

Е, има и проблясъци. Те всъщност ми и дадоха надеждата. Например стореното от Емил Измирлиев, един честен български писател, който години наред е водел битка с Топлофикация и накрая я победил.

Надежда ми дават и хора като проф. Милан Миланов от „Пирогов” и актьора Георги Мамалев, които на въпрос, зададен им журналистката Лиляна Филипова от в. „24 часа” относно 20 февруари, деня на социалната справедливост, Боже, и такъв ден има в Европа, отговарят по следния начин.

Ето какво казва проф. Миланов:
- Ограничено е да смятаме, че социалната справедливост е само грижата за бедни, болни, пенсионери и деца. Трябва да се мисли за справедливост в рамките на цялото общество. Но какво можем да очакваме в една държава, в която човек всяка сутрин се събужда виновен. Виновен, че не си е изчистил винетката, че не си е платил поскъпналия ток, че не се е преборил с километричната опашка за смяна на личните документи, че не си е запалил фаровете. Когато сутрин се събуждаш виновен, очевидно нещата не са наред. Измишльотините на старците от ООН, от Европейския съюз изобщо не вървят у нас. Каква социална справедливост има в България? Тя е тотално потъпкана. И то най-драстично от народните избраници, от държавата и нейните институции. Оттам идва и абсолютната безнаказаност. А срещу това нормалният човек реагира. Затова нека превърнем деня на справедливостта в ден на гнева.

А ето и думите на актьора Георги Мамалев:
- За каква социална справедливост може да говорим в България? Хората на културата, учителите са изтикани в ъгъла. Големи български артисти тънат в мизерия, а цял живот са се раздавали на сцената. Скандални са случаите с работниците, неполучавали месеци наред заплата. Ако това се случи в Гърция, ще подпалят фабриката, всички ще излязат на площада. Никой няма да допусне това. Къде са профсъюзите?! Тренчев се прави ту на Фидел Кастро, ту на Че Гевара. Ходи с лула и си мисли, че от това позата му ще стане по-героична. Само че ние нямаме нужда от това. Къде е другият синдикат - КНСБ? Чудя се как изобщо може да се живее в такава държава, да се работи без пари. Всеки мачка народа, както си иска. Вече 20 г. се извършва тотален геноцид. Всичко поскъпва - токът, водата, парното, хлябът. И на кого да разчитаме да ни защити - на няколко ояли се синдикалисти?! Може би престъпниците в България имат основание да празнуват социалната справедливост - съдебната система е справедлива към тях. През сълзи се смях на един политик, който наскоро сподели публично прозрението си, че в мигове на трудност трябва да отваряме тефтерчето на Левски. А на лицето му бе изписано: "Краде ми се!" За 20 г. създадохме най-ужасната държава, която не зачита своите граждани. Горд е този, който е успял да открадне. А още Сократ е казал, че една държава загива, ако не се отнася добре към добрия гражданин и не наказва лошия.

Да, от казаното по-горе личи, че все още има свестни хора в България.
Затова, макар и да не отговорих на моите френски приятели, извиках последната си капка кураж и не клекнах, макар че вече съм емигрант де факто и де юре, макар че роднини и приятели ми казваха – това е глупост, не виждаш ли, че мафията е превзела България, че този назначен елит си играе игрите необезпокояван от никого, че кучетата си лаят, а керванът си върви…
Имаше и „благодетели”, които тихичко просъскваха след мен – хайде бе, ще се опълчва на парното, че той може да си го позволи, щото е в чужбина, а те там всички са богати…Богати ли? Ех, българино, защо все гледаш в паницата на другия? Без да знаеш, че емигрантите български живеят от трудно по-трудно в оная наистина богата и подредена Европа, че няма човек, който да е дошъл в чужбина от хубаво, че в странство всеки сантим се изкарва с много, много пот и все сами, със собствените си ръце, а не с далавери и прекарване на ближния като в България. Че вече да си емигрант-българин, особено сега, след ромското нашествие, значи да си готов да те срещат като натрапник, да те обиждат, както ние обиждаме в България мургавите си събратя… Разбира се, това е тема на друг разговор.

Но така или иначе аз реших, за пореден път в своя живот, да се опитам да потърся Надеждата, вярвайки че все още има свестни българи в съдийски тоги и адвокати, че все още има поне зрънце чистота в толкова мръсната за съжаление родина.
Когато отидох в районния съд срещу хотел Славия, когато видях как обезумели от притеснение и обида възрастни жени и мъже, треперейки, поемаха призовките разлюлени, разбрах, че пак съм сбъркал. Че пак съм се излъгал. Разбрах, с кожата си усетих, че оправия в България не е имало, а и няма да има. Че тази страна е прокълната и вече се е превърнала в ТЕРИТОРИЯ на сенките, на ВИНОВНИТЕ, както казва по-горе проф. Миланов, на хората-уста без зъби, на една клоака, където думичката СПРАВЕДЛИВОСТ предизвиква псувня и погнуса и от мръсника-мангизлия, но и от, о, Господи, тоталния бедняк…
Какво можеш да очакваш от такава територия и такива оскотели хора?
И все пак аз въстанах! И все пак аз, имайки примера на моя колега-писател Емил Измирлиев, който успя да се пребори с пипалата на октопода Парно, както и моралната подкрепа на шефа на Федерацията на потребителите, Павел Кърлев, пуснах възражение.

А и не можех да постъпя иначе.
Защото нямаше как да се гледам до края на земните си дни в огледалото. Защото нямаше как да продължа да пиша и да отговарям на писмата, мейлите и обажданията на хилядите си читатели…
Просто нямаше да съм аз.
Случайността ми намери и адвокат – младо, хубаво момиче, видях, че имаше болка в иначе бистрите й очи, като гледаше хората-сенки в районния съд, затова и не се подвоумих – адвокат Сашка Митева стана моят защитник. Убеден съм, надявам се, че младият човек не ще подходи формално, а честно и професионално, защото какво е един хонорар пред усещането, че си помогнал на СПРАВЕДЛИВОСТТА? Да, едно може би отдавна забравено у доста българи усещане. Дай Боже, такъв да бъде и българският съд.

А пък аз обещавам на вас, моите читатели, че ще ви информирам редовно за хода на нещата. Защото тази моя битка всъщност е битка на ОНЕПРАВДАНИТЕ, на ВИНОВНИТЕ хора, на малките пешки, без които обаче тази игра, наречена ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ, не би била възможна…

Вместо епилог

Всъщност какво излиза? Сега, живеейки в Града на Свободата и Светлината – Париж, града-мечта на живота ми, който ми дава много, но и много ми взема, аз чакам три неща – пролетта, невероятната пролет на Париж, за да мога на воля да разхождам моята внучка Дияна, кръстена на мен и на моята майка Яна, отишла си от тоя свят с пенсийка, пенсийка ли, от цифром и словом 63 евро, така и не успяла да види правнучето си, да чакам новата ми книга КЕСТЕНИ ОТ ПАРИЖ, за която ето какви думи ми писа издателят ми, шефът на една от най-големите издателски къщи Стойо Вартоломеев: „Здравей приятелю!
Страхотна книга си написал! Много горещи кестени си извадил от Париж. Чак и аз се опарих от тях. И моята душа проплака. Особено в този великолепен разказ за нашите изстрадали български майки-мадони, за които животът беше само работа и дълг. Поздравявам те! Имаш пълната ми морална и издателска подкрепа. Надявам се до 3-4 месеца книгата да бъде издадена и направим представяне не само в България, но и в Париж. Продължавай да пишеш и да вярваш в доброто. Светът е оцелял, защото вярата е свещена и доброто винаги е възкръсвало. И побеждавало, колкото и странно да звучи това за този съвременен абсурден свят! Продължавай да пишеш!
Стойо Вартоломеев”

Да, хубави неща чакам, нали? Но… И, няма да сме българи, ако в подобен момент липсва това толкова обичано от нас НО.
Та чакам и развитието на третото нещо, което, за съжаление ,хич не е приятно като останалите две, тоест делото ТОПЛОФИКАЦИЯ – ДИМО РАЙКОВ, тоест Голиат срещу Давид, тоест Октопода срещу писателя, шайката от нагли и цинични играчи срещу дръзналия се да им се опълчи, вкусил от Свободата на нормалния човешки свят… Е, малко се поувличам, нали, не съм чак такъв самооблащаващ се човек, не съм и чак такъв смелчага, но нали не може повече така да се търпи…
Ще познаете ли резултата? Май че да! Все пак мачът се играе в… България. Не в държавата, а в територията БЪЛГАРИЯ… Там, на Балканите, където законите и правилата са различни от тези в нормалния свят…
Но все пак надеждата умира последна. Хайде, ще видим. Въпреки че, въпреки че… А и вече има Страсбург, нали уж сме членове на този толкова чакан Европейски съюз…

ДИМО РАЙКОВ
Париж, 20 февруари, Деня на социалната справедливост

петък, 11 февруари 2011 г.

КАК СЕ ГРАБИ "ЗАКОННО" В БЪЛГАРИЯ

„БАНДИТСКА ТОПЛОФИКАЦИЯ” – КНИГА ЗА ЕДИН ПЛАДНЕШКИ ГРАБЕЖ

Най-после в България се появи книга, която честно, изстрадано и с топлота към обикновените хора показва коя всъщност е истинската причина за днешното трагично положение на българина.
„Бандитска топлофикация” от Емил Измирлиев стряска.
Тя е оглушителен шамар срещу планираното безразличие на властимащите, които и да са те през последните години, към съдбата на милиони свои поданици.
Нещо повече - книгата убедително анализира този най-голям и най-скрит опит за мафиотизиране на бг-обществото. Показани са как действат механизмите на властта заедно с тези на уж самостоятелното търговско дружество, как планомерно се ограбва народът чрез евтини, но иначе толкова старателно прикривани трикове.
Чрез книгата лъсват истини, които втрещяват свикналия вече на какво ли не българин. Показана е взаимовръзката между официална власт в лицето на парламент, на независима власт - в лицето на съда и на мафиотизирано ръководство на едно търговско дружество. В резултат – народът плаща измислени, фалшиви сметки за нещо, което нито е употребявал, нито е искал. Но идва парадоксът – народът, този СУВЕРЕН, в чието име се кълнат всички политици, се оказва не само в необрано лозе, тоест няма на кого да се оплаче, ами е впримчен в никъде на друго място по света несъществуваща примка.
Искаш не искаш – плащаш!
Иначе – съд! Иначе – мутри ти звънят, тропат на вратата, притесняват… И ето го инфарктът, ето го инсултът…
А през това време шефовете на Топлофикация като Валю Топлото и останалите му събратя ядат и пият на корем, харчат като за световно в компанията на манекенки и джакузита. И няма кой да им каже дума! Продажни политици, продажни журналисти, продажни магистрати…
И цялата тази армия-сган е срещу негово величество обикновения българин, който ошашавен просто пита – ама какво искате от мен? Как така ще плащам парно от неколкостотин лева, след като аз вземам сто лева пенсия, а и не съм се топлел, тъй като радиаторите ми са откачени още преди десетина години?
Няма такова нещо, байно! Щом си имал нещастието да се родиш в това подобие на държава, ти нямаш право на глас! Плащай, щото иначе…- заплашват ония. И то не скрито, а по всички медии. И насъскват един срещу друг хората. О, те знаят, че българинът е податлив на внушение, че на него му дай все да гледа в чуждата паница. Ха-ха-ха – гледай сега как са се хванали гуша за гуша съседите, а през това време ние, дембелите, ще лапаме, ще крадем, ха-ха-ха…
Всичко това е разказано пестеливо и майсторски от Измирлиев. Един честен глас в джунглата от оглушали мазни гласове!
Ще разбуди ли той заспалата ни съвест?
И докога ще търпим, спим и …Да, ще квичим от кеф, когато ни…забиват ножа. И то посредствени, елементарни алчни хора, които просто не могат да виреят никъде другаде, освен в територията, наречена „България”.
Това е книга-вопъл за възстановяване на справедливостта, за възцаруване на солидарността – все неща, които не само че липсват, но и за които май няма скорошна перспектива да се появят в тази прокълната балканска държавица. Където иначе според политиците, всичко е о,кей…
Дай Боже, повече книги като БАНДИТСКА ТОПЛОФИКАЦИЯ на Емил Измирлиев, за да може светът да разбере какъв геноцид се върши в една иначе минаваща за нормална европейска страна!
Страна, която уж е член на Европейския съюз, а всъщност е огнище на най-откровен и нагъл геноцид, извършван от една алчна прослойка от оскотели люде над техните бащи, майки и родственици.
Всичко това го има в книгата БАНДИТСКА ТНОПЛОФИКАЦИЯ от писателя Емил Измирлиев.
Прочетете я непременно. После помълчете. Заради паметта на хилядите жертви на това раково образование, които заради неговите притеснения вече не са между нас.
Прочетете, помислете. И после…
После пак търпете…
Да, тихо, кротко. Докато ония ти забиват ножа…
Всъщност това, да търпим, май го можем най-много ние, българите, в света, нали?
И все пак – прочетете БАНДИТСКА ТОПЛОФИКАЦИЯ!

Всеки, който желае да има тази книга може да осъществи контакт с автора й на следните координати,които взех от неговия блог. Надявам се, че той няма да ми се сърди:

emilizmirliev@gmail.com или на тел. 0877037287, 028467741-дом.; 029306794-сл

И още нещо - на 15 февруари тази година в книжарницата на София прес ще се състои премиера на книгата. Подробности може да прочетете в сайта БАНДИТСКА ТОПЛОФИКАЦИЯ на Измирлиев. Аз,за съжаление, нямам възможност да присъствам, но съм сигурен, че ще има много хора,въпреки явните опити на кукловодите подобни избухвания на свободолюбивия дух на все още крехкото гражданско общество да бъдат всячески игнорирани и потулвани. Но недоволствието на народа е вече такова,че няма спиране.

А като още една красноречива илюстрация за геноцида на Топлофикация предлагам на читателите и само едно от десетките хиляди мнения по форумите:

" Случвало ли ти се е да пуснеш топлата вода и да чакаш няколко минути докато дойде ...?На мен ми се случи . Повиках техниците от топлофикация които ми казаха че проблемът ни е в циркулацоинната помпа на абонатната ни станция.Сменихме я.Вземам старата включвам я - работи...!На другата сутрин пускам водата - пак чакам.Грамотен съм слизам в абонатната през нощта бутам тръбата - леко затоплена -няма циркулация.Вземам инструмента развивам помпата развивам първото съединение и..."Добър ден"...-поставена една заглушка отвора и колкото грахово зърно.Махам я пускам тръбата топла циркулацията върви.Минават два месеца една сутрин пускам-същото.Знам си урока отивам долу този път заглушката на друго място.Проста работа- докато чакаш да се източи водата и да дойде топлата плащаш но плащаш топла...!Питам ги техниците какво става кой я е монтирал мълчат и вдигат рамене.Затова мисля че дружеството не е коректно като мафия са от горе до долу и им нямам вяра...!
Не плащайте на крадците от Топлофикация. Призивът ми е към тези с изключените радиатори (и без такива) и спряната топла вода. Няма кой да ви осъди, ако се браните както трябва.Има си Федерация на потребителите и те ще поемат защитата ви срещу скромна сума. Топлофиказция е търговско дружество и никое такова няма право да ви натрапва услугата си. Мен от 12 г. ме преследват да ме съдят, но досега и една стотинка не са получили, няма и да получат докато съм жив! Иначе шлекса в къщи е готов за рязане..."

Може ли човек да си представи какво е преживял този гражданин, че да напише такива думи? Ало, къде сте, г-да политици от ГЕРБ, които дойдохте уж да донесете справедливост? Къде сте, г-жо Фандъкова? Хората чакат на вас. Не се иска много. Просто да се закрие сегашната Топлофикация, да се сложи ред, да не се краде и да се приложи принципът, по който работят такива дружества във Франция, например. Не е сложно, нали?
Стои открит въпросът - защо това не се прави? Защо? Да,отговор ще намерите в книгата на Измирлиев...

понеделник, 7 февруари 2011 г.

БГ ХЛЯБЪТ Е КАНЦЕРОГЕНЕН!!!

ЯДЕМ НАЙ-ЛОШИЯ ХЛЯБ В ЕВРОПА

Какво следва след едно такова признание? И то на министъра на земеделието, тоест на този, който е призван да отговаря за този най-важен ресор от нашия живот? Ами нищо.
Да, в България това са поредните думи, думи, думи…А знаете ли какво значат те? Че ние, българите, просто сме…овце. О, как ще скочат след тези мои думи дежурните по форумите платени слагачи – как не те е срам, ти българин ли си?
Да,българин съм. Затова и ги пиша тези редове.
Хлябът е най-свещеното нещо на тази земя. Заради него, например, във Франция са се вдигали куп революции. И свободолюбивите хора, които същите тези платени форумци наричат „петли” и с разни други обидни названия, са си извоювали с цената на много кръв Закон за багетата. Според този закон – това може по-подробно да видите в моята книга „55 тайни на Париж”, цената на багетата, тоест народния хляб, е под контрола на държавата и е почти постоянна величина. В ресторантите хлябът е …безплатен. И колко още други неща са си извоювали французите. Да бе, същите тези „нещастници”, тези, дето не могат да се справят с черните си емигранти…
И това – в четвъртата по богатство в света страна…
А как стоят нещата в най-бедната в Европа страна?
Непрекъснато цената на насъщния се вдига. И на никого не му пука. Абе, той е най-беден, най-мачкан, най-лошо лекуван, най-прецакван, най…, да изброявам ли още, обаче мълчи, трае, даже с наслада гледа на това и се кефи!?! Мазохизъм, простотия, примитивизъм…Или от всичкото по малко…
А сега като капак и това признание на министър Найденов. Ядели сме най-лошия хляб. А прочетете и коментарите, там настръхваш от мнението на …хлебарите. Те пишат неща, от които свят ти се завива. Хлебарите нарочно, заради печалбата, слагали вътре в брашното неща, които били канцерогенни. И след това ние сме били най-болни…
Е, какво да прави човек при това положение?
Да пее дитирамби, да пише химни, да ръси чалга, да крещи – ние сме най-великите, ние сме най-умните, ние сме…
Какъв е този народ, който търпи на всичко това?
И как може българин, в случая хлебарите, да причиняват това на събратята си, че и на себе си?!?
Оставям вие да си изберете едно от определенията, които често употребяват за нас чужденците – безмозъчни, бавноразвиващи се, примитивни, нахални, тарикати, търпеливи като овце, „хора-тоалетни”…
Избрахте ли? Или се спряхте не само на едно?
Или споделяте мнението на ония, дежурните слагачи – ей, родоотстъпник, ей, национален предател, мамка ти, „дришльо” и тем подобни…
Да, пак питам – какъв може да бъде един човек, след като сам позволява над себе си подобна гавра – ДА ЯДЕ НАЙ-ЛОШИЯ, НАЙ-КАНЦЕРОГЕННИЯ ХЛЯБ В ЕВРОПА и пак да тръби – ние сме най-великите, ние сме „юнашко племе”…
Има ли отговор? Няма, разбира се. Защото този човек живее не къде да е, а в ТЕРИТОРИЯТА, наречена „БЪЛГАРИЯ”. Най-красивата, най-справедливата, най-хуманната „държава” на света…
Ура! Ура! Ура! „Велик е нашият войник, велик, велик, велик…”, да, три пъти „най-велик”…
Ало, един хляб, ако обичате…
Ето накрая и обещаното „четиво”. Не бих го коментирал повече, само ще добавя на министъра да прочете, ако благоволи де, това,което съм написал за Закона за багетата във Франция. А не да казва,че няма какво да се направи срещу поскъпването на…най-лошия хляб в Европа. Също така според него нямало зърнена криза, че каква по-голяма криза от тази, за която той сам говори – да ядеш най-лошия хляб… И друго – нямало какво да направи държавата. Как да няма бе,Найденов? Елате в Париж да разберете! Ама, какво пиша, та Вие вече сте идвали тук, доколкото си спомням първия път бяхте тук почти веднага след изборите, как така ще пропуснете Париж, нали…Само че по всяка вероятност не сте отишли там, където би трябвало… Просто сте се поизгубили в този хубав град, простено да Ви е, ех, какви забележителности има в него, колко неща за разглеждане… Е, има и хлебарници, на всеки ъгъл са те, от хубави по-хубави, от ароматни по-ароматни, ама тях ли сега ще гледаме…
Ох, хайде да свършвам, че вече наистина нямам нерви…

ДИМО РАЙКОВ
Париж, 5 февруари 2011 г.

П.П. Днес татко има рожден ден. Да ти е честит, тате! Моят старец много обича да си похапва хлебец. И то нашенски. Наскоро бе при мен един месец. Храната му допадна много, но нещо не му хареса френската багета. Каза ми – Диме, аз си обичам нашия хляб, оня, който в Малко Търново ни го карат от Бургас…Повдигнах рамене – вкус и цвет, нали…И тогава съзрях устата, която татко старателно бе крил през целия този месец – тя бе празна, тоест нямаше зъби… Само оголени, вкоравени вече венци…Как така с тях той ще яде от хрупкавата багета, с чудната коричка… Да, татковите венци, а и венците на тези над два милиона бг-пенсионери са наистина „достойни” само за нашенския хляб. Да, за същия този хляб, за който по-долу говорят министър Найденов, а и хлебарите…

МАТЕРИАЛЪТ
Найденов: Ядем най-лошия хляб в Европа Агенцията по храните пуска стандарти и за насъщния
петък, 04 февруари 2011
Ядем най-лошия хляб в Европа и на това трябва да се сложи край, заяви днес във Варна земеделският министър Мирослав Найденов.
Голямата тема е хлябът и се надявам след като приемем устройствения правилник на Агенцията по храните на 9 февруари, още на другия ден, с промоцията й, да се занимаем с качеството му, зарече се министърът.
Той се срещна с Асоциацията на зърнопроизводителите в страната. "Знаете, че нещата, които казвам се случват. Не знам дали хлябът ще се казва "Стара планина". Преди имахме три вида хляб - бял, Добруджа и черен, но истински. Сега имаме 30 вида и не ядем този хляб, който заслужаваме ние и нашите деца, каза министърът.
Той допълни, че задължително ще бъдат направени стандарти и ще се даде право на избор на потребителите да ядат насъщен какъвто искат, а не с безброй подобрители и оцветители. Световната тенденция е цената на зърното да върви нагоре и затова в България няма как тя да стои на едно място. В света се произвеждат около 650 милиона тона зърно, България прибира годишно около 4 милиона тона, което е под 1%. Затова страната ни няма как да влияе на пазара, коментира министърът.
Държавата не може да извърши интервенция за сваляне цената на зърното. Такава процедура е предвидена само ако цената му падне под 101 евро на тон, допълни още той.
Интервенция се прави при ниска цена. ЕС има интервеционни запаси, които могат да стартират и да се използват при ниска цена. По отношение на таван на цените на зърното такъв не може да бъде наложен. В Кипър има таван на основните хранителни продукти, но как една малка страна като нея ще се справи в свободния европейски пазар, попита риторично министърът.
България не може да наложи таван на цените, ако такова решение вземе ЕС, трябва да се каже и как ще се компенсира разликата между тавана и реалната цена, посочи Найденов.
Той е категоричен, че няма зърнена криза, има достатъчно жито в хамбарите - 1,5 милиона тона, което е достатъчно и предостатъчно до новата реколта.
Това ще касае животновъди и тютюнопроизводители. "Не мога да направя прогнози докъде ще растат цените на зърното. Ако можех щях да пусна фиш да падне джакпота или да си подам оставката като министър и да стана дилър на борсата", така министърът отклони въпроса до къде ще расте цената на житото у нас.
Кръстина Маринова

Коментар
7. От: hleb
петък, 04 февруари 2011 16:13
работещ в фурна да ви изясни какво ядете ;
7 чувала с бели вещества на цвят се сипват към истинско брашно
Трайност-1 ден 2 дни мухъл 3 дни камък
Канцерогенен е .Няма вкус именно заради добавките а процеса се извършва още преди хляба да е стигнал до фурните .да не споменавам че всички фурни си имат още по няколко чувала собствени съставки
затова в българия хляба е ОТРОВА ,боклук и ОТРОВА а РАКа е повсеместно заболяване във всички възрастови групи ВСИЧКИ ХЛЕБАРИ СА за затвор .Това не са хора а животни .

6. От: http://www.originalni.be - ORiginalni Futbolni teniski
петък, 04 февруари 2011 16:40
Ххахаха и взимаме най-малкото пари , най-лошото здравеопазване и всичко най-зле и пак сме живи ;)
5. От: I M
петък, 04 февруари 2011 22:22
Ne na vrednite produkti ne samo v hlyaba, no i vqv vsichkite ni hrani!
4. От: ivenceto
петък, 04 февруари 2011 23:28
Браво! След саламите и сирената най-накрая дойде ред и на хляба!.....Хлеб наш насушний!!!!
3. От: Малчо
събота, 05 февруари 2011 7:36
Преди имахме три вида хляб - бял, Добруджа и черен, но истински. Сега имаме 30 вида и не ядем този хляб, който заслужаваме ние и нашите деца, каза министърът.И Вие и Ние ще търсим и плачем за стандартите на соца- тогава всичко беше истинско и на достъпна цена. Защо държавата не изкупува зърното както е н-р в Гърция и тя да разполага с него. Тази година мелниците изкупиха зърното по 18 - 20 стотинки килограм, търговците го изнесоха , остана некачественото и отгоре на това ядем хлеб по 1 до 1.20 лв. 750 гр. и пак нема виновни. За какво е това министерство на земеделието? Едно България може да храни още 3 Българии без да се оправдаваме с пазарната икономика.
2. От: даведа
събота, 05 февруари 2011 8:51
Как може един ветеринарен лекар бил то и министър по земеделии и храните да дава толкова експертно мненене по хляба и зърното. За това си има специалисти - например Университет по хранителни технологии бившия ВХВП. Да съгласен съм, че хляб може да се прави без подобрители ама за 5 годишната си практика срещнах само една партида с перфектни показатели и самостоятелно без подобрители може да се направи хляб. А истината е, че още в мелниците в брашното почват да се влагат подобрители. Ако ще се прави хляб - Стара планина нека да се почне първо от пшеницата. Вече е ясно че правим хляб от фуражна пшеница защото тя има по висок добив. Затова се влагат повече подобрители. Недейте изкарва хлебарите виновни. Липсата на каквото и да е стратегия в земеделието, финасиране, субсидиране, ето това са проблемите. Почнете от първоизточника министър Найденов. Но явно светлината на прожекторите ви се отразява доста нездравословно.