ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 15 декември 2010 г.

БЪЛГАРИЯ - ПРОКЛЯТИЕ И... ЗЕМЕН РАЙ

Етюд на тема ” Теле, пица, Станишев и голяма, ама много голяма ябълка…”

Един ден в България…
Тази вечер отново ми се присъни моята майка Яна, която почина преди около година.
Лицето на мама грее, гласът й, този топъл и толкова нужен ми днес глас, трепти:
- Да знаеш, майка, каква голяма, ама много-о-о / Как само го произнасяше това „о-о-о…” мама/ ябълка получих на женската вечеринка в пенсионерския клуб…
Милата, тя много обичаше ябълки. А къде ти такива ябълки, че то и от сой, големи, абе, какви големи, направо огромни, в Малко Търново, това захвърлено и забравено и от Бога градче там, на българско-турската граница. Пък и колко ли такива ябълки можеше да си купи тя с нейната пенсия от стотина лева?
Пускам компютъра – още първата снимка ме стряска – премиерът на България прегърнал едно…теле! Да, няма майтап – теле…
Продължавам да чета – телето се казвало Бойка, подарили го на …Бойко.
Бойка и Бойко… Прегърнати.
А наоколо святкат фотоапарати, жужат камери…
Продължавам да чета – бившият премиер на България се вайка, че няма пари за …наем. Да, няма Станишев вече средства да плаща суперлуксозния си апартамент от 250 квадрата. Че защо му е на него, сам човек, чак такъв хамбар? Аз, например, живея в няколко квадрата и ми е достатъчно. На мен – да, но на Сергей – той сигурно е много, ама много голям… Да, като оная ябълка…
И се оплаква момчето – вече бил привършил 20 хиляди лева ли, евро ли, които бил спестил от… командировки в чужбина като премиер?!?
Ама, моля ви се, може ли такова нещо, ох, чак се разплаках – че то милото момче изобщо не е яло при тези командировки, които е осъществявало заради мен, заради теб, заради народа ни…Значи едно кафенце не е пило момчето…
Продължавам да чета – някаква журналистка се тюхка, че случайно срещнала в Лондон сегашния министър на финансите, да, същия оня, който все повтаря на пенсионерите – и един лев нямам за вас, не виждате, че държавата е една пица, и то постна…
Та срещнала го журналистката и не успяла да го снима. А каква хубава снимка щяла да стане! Да, този Дянков бил по всяка вероятност в Лондон не на частно парти, защото бил под ръка със… сътрудничката си от министерството. А кой министър ходи на частни екскурзии със секретарките си, или не знам как вече се казва на тези иначе красиви и толкова амбициозни млади жени-придружителки? Нали затова има служебни командировки, от които пък трябва да се … пести.
Вървели младите и си гукали. Влюбени хора. На държавни разноски.
Е, какво повече да иска човек от живота? Да върви по лондонските улици, младо красиво момиче да е до него…
А ония нахалници-пенсионери ряпа да ядат, айде бе, че откъде пари за тях?
Че леко ли му е сега на него - да спестява от командировъчни…
И в този миг се появява пак любимото майчино лице.
И оня напевен, изпълнен с такъв копнеж глас на тази мила женица, която толкова искаше да изживее поне един ден в този смачкан и безмилостен живот нормално, като бял човек, да отиде в хубавите страни, да види внучките си, че и току-що родилото се правнуче…
Да, оня глас:
- Да видиш, майка, каква голяма, ама много голяма ябълка ми дадоха БЕЗПЛАТНО.
Безплатно ли, мамо?
И кой и защо ти я даде БЕЗПЛАТНО тази ябълка?
И то на теб, която цял живот, цели 50 години бе блъскала яко и безпаметно за пенсия от …50 евро?!?
Главата ми пламна, разлюлях се…
Ех, съдбо българска, ех, търпеливо нашенско племе! Какво още трябва да стане, та най-накрая да разбереш, да прогледнеш…
Ех, прокълната за едни и толкова щедра и „дойна” за други, Българийо?
И се отрони един въздъх от мене, така-а-а, от дълбокото, от най-дълбокото на моята емигрантска душа – там, в Париж, в най-свободния, в най-светлия град на света:
- Докога, докога, докога…
А, докога?
И в този миг се сепнах. И се огледах.
Наоколо – потоци от хора. Забързани, идва новата година…
Да, нормални хора, с нормални проблеми, усмихнати…И с топъл поглед. Човешки…
Загърнах се. И понесъл в сърцето си лицето на мама и оная болка аз погледнах към Сена.
И о, чудо – там, в дишащите топло вълни, толкова буйни и същевременно свободни вълни, аз, кой знае защо, я съзрях и нея – да, голямата, ама толкова голямата ябълка…
Да, България - за едни, тоест за наивните, за честните, за "баламите", за тези, които са ни родили и отгледали от парче месо - проклятие, а за други - ония "елитните",ония, без майки и без бащи, със сърце парче лед и без душа - тя, България, е "дойна" крава, която все пуска ли пуска,та не може да засити оскотялата им и алчна същност...
Да, България...
Тази странна и уникална страна, която се намира там някъде, на Балканите... Забравена от нормалния свят, забравена и от Европейския съюз, на когото тя уж е член, забравена и от... Бога...

ДИМО РАЙКОВ
Париж
30 ноември 2010 г.
десет месеца от смъртта на мама...

петък, 10 декември 2010 г.

РАЗКЪСВАЩАТА БОЛКА НА ЕДИН ЕМИГРАНТ

Страшно ли е да пътуваш със самолет?

Отдавна, за съжаление, съм убеден – в света няма друга държава като България
Да,наистина няма. Но не заради планините, реките,тоест природата, а заради хората. Или по-точно – заради тяхното овчедушие и „псуване под мустак”.
Има нещо дефектно у нас.
Няколко пъти вече повтарям един епизод, който наскоро ме смрази.
Запознавам се със семейство французи, разбирайки че съм българин, жената директно казва:” А, вие, бавноразвиващите се…” На което, естествено, аз я поглеждам недоумяващо. Онази обаче продължава: ”Господине,аз познавам вашата страна. Била съм доста пъти у вас, и то не само в столицата. Видях такава мизерия, такива допотопни условия на живот, че за мен е ясно – само бавноразвиващи се могат толкова години да търпят да съществуват по подобен начин!”
На никого не пожелавам да бъде в такъв момент на моето място. Станах зашеметен, всичко в мен стенеше. Но един въпрос ме обезсили – нима тази жена не бе права? И докога ще се правим на такива, каквито наистина не сме, докога ще крием, че сме най-нещастните и най-бедните, най-болните в Европа…
Докога нашите управници ще тръбят по света, че ние живеем добре, че финансовата ситуация у нас е стабилна и тъй нататък глупости, които от сутрин до вечер ни облъчват от медиите.
Другите – румънци, гърци, все плачат. И Европа все им дава. А нашите? А, нашите все повтарят – ние сме добре. И нищо не ни дават.
А все ни вземат, тоест вземат на босия цървулите. И медиите ни все плачат за другите, колко били бедни, как фалирали. Да плачеш ли, да се смееш ли? Абе, ти умираш от мизерия, никъде няма такива доходи от пенсии и заплати, такива високи цени на храната спрямо доходите ти, а медиите от сутрин до вечер се надпреварват – добре, добре, добре…
И добре, че бяха ромите. Та чрез тях поне мъничко в Европа разбраха, че в България има…мизерия. Което, разбира се, не пречи на ОНИЯ, с пълните гуши, да продължават напевите си – ние сме добре,най- добре…
Абе как ще си най-добре, след като народът ти живее като скот?!? Да, най-добре си ти, крадецът, ти, мошеникът, ти, далавераджията, ти ,измъчващият майка си и баща си…
Но каква е цената на това твое „добре”?
И как съществуваш, когато около теб блуждаят толкова замъглени и тъжни погледи?
За каква стабилност бълнуваш след като милиони българи живеят с петдесетина евро пенсия и мизерни заплати?
Ето какво намерих онзи ден в интернет.
Първо – едно стихотворение…

Шенгенски неволи

Излизаме от онзи черен списък
и вече мога волно да пътувам!
Но аз не чувам весел влаков писък
и самолетен свисък не дочувам.
И как да им пътувам по земите,
и как в хотели скъпи да замръквам,
когато мен ме стягат букаите на бедността,
откакто съм се пръкнал.
Добре! Ще махна на колата чула,
която в двора заден съм забравил...
Но стигнал ТАМ със моята жигула,
те ще ме питат сам ли съм я правил!
Багажникът ще е натряскан с разни буркани,
пълни с нашенски кльопачки,
които трябва да се върнат празни,
а по възможност даже и с капачки! ...
Не е за бедни ТАМ, не е за гладни!
Песимистично може би звуча;
Шенгенската стена дори да падне,
за нас ще е стената на плача!

Добромир Тонев, 2002 г.

Второ – един коментар:

„Ние, българите, сме най-бедните сред 27-те страни-членки на Европейския съюз – заплатите ни предизвикват само смях там.Ние сме най-болните и с най-много инвалиди, макар че непрекъснато правим здравна реформа и имаме най-много болници на глава от населението.Ние най-много и най-рано мрем – намалели сме с 1,8 милиона души от ноември 1989-а насам; мъжете живеят средно 67 години, жените – 71.Ние взимаме най-ниските пенсии в ЕС.Кой е виновен за тъжното ни дередже?Всички ние, естествено. Народът...А кой все пак е най-виновен?Властниците!”

И трето – по един вопъл-размисъл от емигрантката в САЩ Зоя Маринчева от Бургас и от един, видно е, вътрешен емигрант, тоест българин, който живее като емигрант в собствената си държава :
„Който си имаше обръчи - остана, който не желаеше да участва в обръчите или си нямаше такива, се опита да напусне, защото обратното би било равно на личен провал и дори глад.”

„Това е територия, обитавана от все по-намаляващо, опростачено, болно и застаряващо население. По-интелигентните и активните емигрират при първа възможност. Които не успеят - се затварят в себе си. Публиката на т.нар. политически живот е съставена предимно от първата категория хора. На такива зрители всичко може да се каже, всичко може да им се случи, те всичко ще простят и забравят. А и могат да излъчат единствено себеподобни политици.”

Без коментар,нали?
Просто – четете, политици, четете, министри, четете, секретарки на министри,четете, депутати, преди да се изтегнете удобно, ох, колко е удобно, на меките, кадифени седалки на правителствените „фалкон”-и и преди да полетите към …нормалните страни. Където вашата задача е да лапате държавна пара, парата на оскотелия и болен народец,на вашите нещастни родители и близки, но и да тръбите наляво и надясно – в България е супер,ние сме финансово добре, ние не създаваме никакви проблеми на Европа…
Да, много бих искал поне мъничко да ме чуят тези същества, които не бих желал да назова „хора”. Защото те са лишени от най-ценното човешко качество – усещането за СОЛИДАРНОСТ.
Но кой ли те слуша?
Напротив, сигурен съм, няма начин да не се намери някой,по всяка вероятност от кохортата на „богоизбраните”, техен платен слуга и плужек, който прочел тези редове, да не „възнегодува” – какви са тези глупости,та ние сме най-великите, ние сме страна древна, с хиляда и…, колко беше, годишна история…
Да, ние наистина сме уникална страна…
Но страна на овцете-хора, на хората с уста-дупки, тоест хора без зъби, без нормални тоалетни, без елементарна радост от живота…
На страната с монопол-крадец и държавен рекетьор като „Топлофикация”, която уж все фалира, а шефовете й получават заплати като за световно!?!
На страната, където всеки е срещу всеки, където всеки гледа да пре…,извинете, но това е най-точната дума,себеподобния си…
И където отгоре, от най-високото, злорадо гледа цялата тази картина той, „богоизбраният”,”елитният”, който продължава вече двадесет години умело и необезпокоявано да дърпа конците…
Онзи ден питат писателя Стефан Цанев как се чувства като посещава дъщерите си в Европа. Той отговаря – ние, българите, сме циганите на Европа…
Е,не е ли права всъщност онази французойка от началото на този мой материал?
Моля, не ми отговаряйте – просто идете, ако обичате,например, в моето родно градче, намиращо се на километри от българско-турската граница. То се нарича Малко Търново и кротко догаря сред иначе чудната красота на обезглавената от безразборната сеч, за която също се мълчи,мека планина Странджа. Поразходете се, поговорете с някого, ако го намерите, естествено, срещнете моя осемдесет и една годишен баща Петко Димов Райков, който само преди месец се върна от посещение в Париж.
Разгледайте неговия албум със снимки,който хората жадно търсят, за тях докосването до Париж е докосване до мечтата, до Оня, другия, нормалния, хубавия и толкова нереален свят, с който, за съжаление, и преди, и сега продължават да ги… плашат… щото там са капиталисти, там цари глад и мизерия, там има толкова черни…
Чуйте татковия разказ за ежедневните срещи със съгражданите му. И ще останете поразени от винаги първия въпрос, който те му задават.
Знаете ли какъв е той – ама страшно ли е, Петко, да се пътува със самолет?
Уникален и …безнадежден въпрос. Зададен от хора, живели честно и почтено като праведници, но догарящи, за наш срам, като скотове и мъртъвци приживе…
Въпрос,зададен днес, в двадесет и първия век…
От тях,милите… И толкова наивните… Върху чиято пословична търпеливост и истински,извиращ от сърцето патриотизъм към род и родина, онези от тъй наречения елит днес продължават да трупат милиони…
А, скъпи приятели, страшно ли е наистина българин да пътува със самолет?
Кой ще отговори – онзи,разплулият се, полегнал щастливо до секретарката си във „фалкон”-а, или ония хорица-сенки, милите и честните до полуда,манипулираните толкова лесно, които цял живот блъскаха за ОНАЯ ИДЕЯ да бъдат щастливи утре, ама наистина утре…
Все утре,утре…
И никога днес…
А той, Животът, нашият, човешки живот, е един-единствен,нали?
Да, един-единствен.
За щастие – за всички…
Да, в това, последното, е и моята сетна надежда…

понеделник, 6 декември 2010 г.

Държава- рекетьор и слуга на Топлофикация

Държава на насилието и на …
Топлофикация


Онзи ден разгръщам бележника си. Попадам на няколко реда, взети „назаем” от в. „Политика”. Ето ги и тях.

Всяко пето сираче в домовете насилвано

Всяко пето сираче от домовете за лишени от родителски грижи е било насилвано. Сексуалните извращения са били покривани от възпитателите, за да не започнат проверки и разследвания в техните интернати. Това стана ясно от изследване на Института по социални дейности и практики, което беше представено вчера. Експертите стигнали до потресаващите факти, след като провели анонимни анкети с деца и възпитатели от домове в София, Бургас и Велико Търново. В изследването са попаднали 106 малчугани. Половината от хлапетата на възраст между 12 и 13 години обяснили, че са присъствали на сексуални сцени, извършвани от техни връстници или по-големи батковци. Според част от хлапетата не било задължително половият акт да е доброволен и за двете страни. В същото време става ясно от изнесените данни, че 11 момичета на възраст от 14 до 18 години заработват като проститутки.

И нахлуват в мен въпросите.

През последните двадесет години сред политиците на България има странно, странно ли?, съглашателство по някои жизнени за народа ни неща.
Едно от тях е горното. Тоест състоянието на нашите деца.
Следващото – контролираната бедност, извор на мизерия, непознавана другаде в Европа. Критикуват, но дойдат ли на власт, пак запяват – ние сме добре!
Третото – никой не повдига завесата на разграбването на народа по времето на този прословут преход.
Четвърто – никой от настоящата власт никого не наказва от предишната!
Пето – никой не повдига и дума за едно уникално явление, нямащо аналог в Европа – ограбването на народа и държанието му в стрес чрез държавния рекет, осъществяван от монополи като „Топлофикация”.
Шесто - …
Всъщност да продължавам ли?
Просто е безнадеждно,нали?
Да,безнадеждно.
Блъскаш се в една стена.
А животът изтича…
Просто такъв е естественият му ход.

петък, 3 декември 2010 г.

СОЧНИТЕ ГЪРДИ НА ФРЕНСКИЯ ПРОТЕСТ

Онзи ден по телефона ми се обади приятел от България и казва:
- Димчо, какво толкова хвалиш франсетата, те са едни расисти, ето сега са приели закон срещу бурките. Абе това ще предизвика взрив, ония, арабите, ще ги изтрепят.
Нищо не му отвърнах на моя приятел. Порових се из интернет и отговорът дойде сам, по парижки. В лицето на една снимка, която е използвана да онагледяване на протест срещу новия закон.

Ето, споделям я с приятеля, но я споделям и с вас.

Убеден съм, че допълнителен коментар не е нужен.
Да, това е моят „отговор” и на моя приятел, и на всички нашенци, които много са „загрижени” за проблемите на Париж. Без да съзнават в каква абсурдна страна те самите наистина са принудени да живеят…


Е, не се притеснявайте, погледнете тази снимка, по-смело, де! Виждате ли някъде злоба, оная толкова позната и толкова изпепеляваща ни страст… Която вече двадесет години демонстрираме, докато „ония”, срещу които се”пенявим” продължават да си крадат като за световно и да си пълнят гушите на наш гръб.
А нормалните хора в нормалните държави ето как показват, но и много често решават, за разлика от нас, своите проблеми.


Те такива ми ти работи, наистина парижки…

сряда, 1 декември 2010 г.

БЕЗНАДЕЖДНА БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА ДНЕШНА БЕЗНАДЕЖДНА БЪЛГАРИЯ


Всъщност това не ми струва много – просто се порових няколко минути из интернет и произволно „избрах” няколко мнения и един материал Само ще кажа с огромна болка - вярвах, че това правителство най-накрая ще накаже поне алчните чиновници като тези от НОИ,които си строят палати и вземат заплати от по 5000, представете си…5000 лева,плюс още колко бонуси. Докато старците измират с пенсии от сто лева…
Солидарност,солидарност и пак солидарност. Която липсва на тези географски ширини. И алчност,алчност и пак алчност…Която пък е в изобилие.
А Бойко Борисов казваше – аз ще въздам справедливост… Все пак – чакаме,г-н Премиер. Дано…

Ето ги и тях.
Разбира се,без коментар.



) Пикар 12 Август, 2010 в 11:05 am Въпрос на интервюиращия: „-Защо са толкова важни за властта крими контингентът и неговите канали, че първо с тях се захващат управляващите?” От така зададения въпрос личи,че интервюиращия има напълно погрешна представа за случващото се в България. Крими контингентът е всъщност „властта и управляващите”!Голямата престъпност тук е държавноорганизирана.Това,което се прави пред камера е разчистване на дребните риби /управлявани от мутрите/ и се пуска на телевизионния екран за храна на наивниците.Знае се,че мутрите са създадени и се управляват от един и същ престъпен център още преди 1989 г. и представляват единен общ механизъм на така наречения „преход”. Преразпределението на парите и управлението вече 20 г. в криминализираната българска икономика и властта -криминализираната политическа среда, продължава и се осъществява чрез тези мутри в общия механизъм.При това се използва държавен ресурс /внедрени „народни представители”,внедрени партийни членове,управителното тяло на: полиция, следствие,прокуратура и голяма част от съдебните структури/.Всички те са отрочета на „центъра” и играят според свирката му – нали от „центъра” са получили готовите пари и готовия държавен бизнес преминал в ръцете им.Затова и никой не търси изчезналите пари на България.Случайно попадналите в тези сфери честни, почтени и разумни хора не могат да влияят защото управлението не зависи от тях и те или мълчат и ...още
си хранят семейството или са тихо отстранявани. Свободни и отговорни играчи в системата на живота ни за сега няма и няма да има, докато избирателите не разберат за какво става дума.Трябва пълна промяна в съзнанието на българите.Без такава промяна никой свободомислещ и отговорен човек /или група от такива хора/ за дейност в каквато и да е сфера от живота в България няма/т шанс,тъй като срещу него/тях стои финансово обезпечена система с програма.Както посочва чичата обаче, ентусиазирани гласоподаватели у нас, даващи доверието си вече 20 г. на мутри, дал Бог и в излишък.
затвори




НОИ щял да си купи сграда за над 1 милион евро
4 ноември 2010, 08:25



НОИ имал намерение да си купи сгради на фона на обстоятелство, че едва свързва двата края, все няма пари за пенсии, а държавните институции са с орязани бюджети. НОИ имал намерение да даде над 1 милион евро за сграда в Пазарджик. Цената на един квадратен метър излиза по 1150 еврo.

20 години ПЛАДНЕШКИ грабеж! (анонимен)
2010.11.05 08:49:21
Ами 20 години който се докопа до властта ЗАБОГАТЯВА,кой ти мисли за народа.Вчера по btv Владимир Каролев нали е дрънкало издаде четата от НОИ. 24 надзорника ИЗЕДНИЦИ на народа месечно вземали по 5000 лева само от заседанията отделно заплатите и участия в други бордове.А,народа го баламосват нямало пари за пенсии.Тавани и прочие глупости. Ако се направи СПРАВКА на всички надзорници участвали в борда на НОИ през годините на прехода ще се види че всички са МИЛИОНЕРИ,а двама от тях и мултимилионери. Това е станало чрез източване на НОИ чрез най различни хватки. Последно източи 6 000 000лева за ремонт етаж на сграда в Плевен,че и тия сега. КРАДЕ СЕ ДИВО НОИ КАК ТУРЧИН ПО ТУРСКО НЕ Е КРАЛ. Изедници народни.И народа чака пенсии.Ще дочака на върба.



12 Четвъртък, 28 Октомври 2010, 22:48:05
да ви светна, уважаеми чалгарийски поданици!това, което наблюдавате вече 20 години и наричате*преход* не е нищо друго, освен вътрешна борба и интриги в бившата БКП и нейните клонинги!Понеже по същество са бандити, крадци и убийци, те нищо друго не правят след преврата '89та!Никой друг не е допуснат до баницата!Нормалните и младите, на които им стискаше, отдавна избягаха, защото перспективата да се реализираш в Чалгария си е 0лева, ако не си комкопелдак!Това, което днес става на политическата сцена в Чалгария е поредния епизод от нескончаемия театър на БКП!!!Всички вие, които се надявате на справедливост, почтеност итн. . . ще продължавате да бъдете разочаровани и отчаяни, защото това НИКОГА НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ!!!


Ами това е.
Да продължавам ли?
Да, вие си ги знаете тези неща.
И какво от това?
Да, какво от това…