ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

понеделник, 13 септември 2010 г.

В БЪЛГАРИЯ ЦАРИ КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ

ОРДЕНИ, ОРДЕНИ И… ЛИПСА НА СОЛИДАРНОСТ

Няколко прости неща, за да бъде животът в България нормален


Тези дни България се разлюля от поредната „новина” – държавата щяла да раздава ордени с… парично покритие. Това решение ще бъде взето в отговор на оплакванията на музикантите,че нямали пенсия. И „услужливата” власт веднага реагира – всичко ще бъде тип-топ!
Но как? По какъв критерий?
Парите, пардон,ордените, щял да ги раздава премиерът.
Няма да коментирам, само ще приведа едно мнение от интернет.

Възмутен 08:57 Четвъртък 02 септември 2010
"Доживотните бонуси щял да раздава премиерът! От собствения си джоб може, но от парите на всички, осигурявали и осигуряващи се, е несправедливо и възмутително. Нито един човек не заслужава да живее в оскъдица и мизерия.Вместо да се заиграва с тази или онази професия, да се актуализират законите за заплащане на труда на работещите, на пенсионерите и на безработните, така както е в нормалния свят!"

Нужен ли наистина коментар?
Вместо него ще приведа още едно мнение от интернет. Ето го и него:
"Кой срина икономиката на България през последните 20 години и превърна живота на народа в ад и кой го превърна в безволев роб днес! Защото хищниците, които ограбиха страната, продължават да си живеят необезпокоявано като крезове и да харчат нашите пари! Нас ни интересува потулената истина за прехода, която плутокрацията прикрива и няма сметка да излиза наяве. Вероятно тази истина няма никога да бъде разкрита!"

И тук не е нужен коментар,нали?
Само ще кажа – майка ми,след работа цял живот,си отиде от тоя свят с пенсия от 126 лева,цифром и словом, сто двадесет и шест лева, тоест 63 евро. А онзи ден в Париж нашенчета,турчета от Бургаско, ми казаха:” Дори и за най-елементарната работа в строителството тук ние не се хващаме, ако надницата ни е под 70 евро.”
Значи сметката е проста – цял живот работа, за да получиш накрая пенсия, която се равнява на възнаграждението на най-неквалифицирания работник-емигрант във Франция.
А нали и Франция, и България сме членове на ЕС?
Нали и в едната страна, и в другата живеят хора? Нали и едните, и другите искат да живеят, да се хранят, да раждат и отглеждат деца?
А вече и във Франция, и в България храната,например, струва еднакво…
Да не говорим за медицината във Франция и у нас, да не споменаваме и за социалните грижи там и в България…
Тези въпроси са много, ама страшно много, но сега аз искам да попитам директно.
Колцина от днешните ни управници знаят за т.н. Народен кодекс след Освобождението. Ето какво гласи част от него:
“Грешно е: …Ако кмет, старейшина или друг големец яде сиротинята, граби и съди по хатър…Ако жена, която кърми, не поддои сираче… Ако някой не пригледа сиромаха… длъжника (и) не почака, щом няма сега да плати.”
Да, колцина от днешните ни властници не само знаят тези редове,но и ги …изпълняват?
И продължавам с въпросите.
Еднакво ли е състраданието човешко в нормалния свят и у нас?
Еднаква ли е алчността на елита, който изтупва десет кожи от изпосталялата снага на народа?
Къде го има това да подложиш на геноцид своите си родители, гаврейки се с тях, че няма и пет лева за увеличение на мизерните им пенсийки, а в същото време да изсипваш с шепи купища пари на тарикати и мошеници? И същевременно да се представяш за човек от народа, за социалист, тоест за социално-ориентиран ръководител?
И кога в България ще се намери овластен човек, който наистина да направи едно просто нещо.
Да каже ясно и категорично, че не липсата на пари е причина за днешната мизерия на народа у нас, а несъществуващата на друго място в света алчност на елита! Че пари има,но те потъват в бездънните джобове на олигархията и на нейните слуги, че липсата на солидарност ще изпепели и последната капка вяра у българина, че някога на тази наша земя ще има нормален живот.
Да каже ясно и категорично, че в България има КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ!
Че парите не се разпределят справедливо, а отиват у определени хора!
Че няма никакъв контрол над бюджетните средства!
Че няма никаква справедливост – например министри и чиновници получават с десетки пъти по-големи заплати във време,когато всички трябва да стягаме колана!
Че нашата администрация е некадърна, отличителна нейна черта е безгръбначието и щуробаджанащината!
Че монополите на топлофикациите, енергото и останалите са просто начин на ограбване,толериран от държавата! Тоест законен начин за ограбване на собствения народ!
Въпроси,въпроси,въпроси…
И приказки за ордени,ордени,ордени…
Ех,Българийо!

вторник, 7 септември 2010 г.

SOS!

ПРЕСТРУВАНКО, ПРЕСТРУВАНКО… ИЛИ ДУМИ ЗА МРЪСОТИЯТА В БГ- ЕЛИТА

Едно време имаше една такава песен, която ние, децата, обичахме много – преструванко,преструванко…Започнехме ли да я пеем на някое наше другарче, значи свършено е с него. В смисъл, че това беше нещо като клеймо, като наказание детско. И с него, това наше другарче,вече ние избягвахме да си играем и тъй нататък, тоест го изолирахме. Защото то беше показало с действията си, че на него НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА. Ние бяхме водени от народната мъдрост, повтаряна ни често от нашите дядовци и баби, че „ Който веднъж те е предал, той ще го направи и втори път. Затова бягай далече от него.”
Ето това днес е най-биещото на очи в България, щом се заговори за журналисти, за социолози, политолози и прочее.
Хора, които славят с баданарката си този, който е на власт и в момента, когато я загуби, му забиват ножа и започват да славят… да, познахте, новия властник.И пак със същия патос, със същия плам, дори и със същите думи и жестове. Тъжна работа, нали?
И срамна.
Но не това е най-тъжното. Не това е и най-срамното.
А това, че той, новият властник, понесъл на плещите си поредните надежди на народа си, ах,този наш народ, заради който толкова хора се борят за доверието му, тоест вота му, действа все по един и същи начин. Щях да напиша, дебилски, но може би не е точната дума. Та този нов властник пак, като глупава риба, се хваща отново на кукичката на тези ръсящи захаросано думи-балсам – слава, слава, слава…И ги приема, назначава ги, дава им хубави тлъсти служби, храни ги…. Докато не му бият и на него шута. Разбира се, не без помощта на тези негови, а иначе „щатни” славословци, които преди това са забили шута на… неговия предшественик и враг.
И като падне от власт поредният шеф, тогава пак се започва – ама как така? Ама защо? Ама виновна ни е информационната политика, не успяхме да кажем, да обясним на народа онова, което направихме за него…
И пак изпускат най-важното – да, онези,”щатните” славословци. Които вече са се ориентирали към новия властник. Те хвърлят за пореден път кукичките и знаят,ах,как знаят, че поредният балък ще се хване на тях. Защото просто той няма друг изход. Защото просто такъв е СЦЕНАРИЯТ!!!
Но кои са тези „щатни” славословци?
Да споменавам ли имена? Има ли нужда? Пуснете телевизора, радиото, разтворете вестниците…. Да, те са там, отново напористи, отново с ония техни отривисти жестове, с онова – той, тоест днешният властник е човек от народа, той е велик, той е незаменим…
Господи, колко блудкаво. Блудкаво,блудкаво, та чак нагарча. Но БЪЛГАРСКО. И повтарящо се. Докато свят светува, казва народната мъдрост. А ние малко я редактираме – докато простотията българска е жива… А тя май че ще е жива во веки веков! Ох….
А рецептата е толкова проста – народът го е казал: „ Със стари к… нов бардак не става!” Ама кой ти слуша народната мъдрост, важното е за теб пак да говори и развива теории той, преструванкото, „щатният” славословец наш любим и незаменим. Който дърдори, напевно и сресано, нищо не казва, върти, овъргаля думите, закръгля ги, но той е назначеният, той е оторизираният славословец, него канят медиите, него интервюират …
Всъщност къде ли остана оная наша песничка – преструванко,преструванко…
Забравихме я,. както между впрочем забравихме и тези, които са ни раждали и отглеждали…Просто ги оставихме с 50 евро пенсийки да чезнат и догарят самотни и никому ненужни… Защото ние бързаме, ние пак препираме да пуснем телевизора, да разтворим вестника – да, физиономията на оня, да, същия бе, виж само как хубаво му стои папионката или разкопчаната небрежно риза, виж как говори, виж как ръкомаха – нашият премиер е най-добър, той е най-велик….
И уж знаем, че всичко е фалшиво, но пак гледаме и слушаме с наслада.
Какво е това? Мазохизъм ли?
Но хайде да не си разваляме рахатлъка. Нека погледаме, нека послушаме…Онова, което гледаме и слушаме вече двадесет години. И май ще гледаме и слушаме още няколко пъти по толкова, разбира се, следващите поколения…Ех,съдбо българска…
Да, преструванко, преструванко…