ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 15 декември 2010 г.

БЪЛГАРИЯ - ПРОКЛЯТИЕ И... ЗЕМЕН РАЙ

Етюд на тема ” Теле, пица, Станишев и голяма, ама много голяма ябълка…”

Един ден в България…
Тази вечер отново ми се присъни моята майка Яна, която почина преди около година.
Лицето на мама грее, гласът й, този топъл и толкова нужен ми днес глас, трепти:
- Да знаеш, майка, каква голяма, ама много-о-о / Как само го произнасяше това „о-о-о…” мама/ ябълка получих на женската вечеринка в пенсионерския клуб…
Милата, тя много обичаше ябълки. А къде ти такива ябълки, че то и от сой, големи, абе, какви големи, направо огромни, в Малко Търново, това захвърлено и забравено и от Бога градче там, на българско-турската граница. Пък и колко ли такива ябълки можеше да си купи тя с нейната пенсия от стотина лева?
Пускам компютъра – още първата снимка ме стряска – премиерът на България прегърнал едно…теле! Да, няма майтап – теле…
Продължавам да чета – телето се казвало Бойка, подарили го на …Бойко.
Бойка и Бойко… Прегърнати.
А наоколо святкат фотоапарати, жужат камери…
Продължавам да чета – бившият премиер на България се вайка, че няма пари за …наем. Да, няма Станишев вече средства да плаща суперлуксозния си апартамент от 250 квадрата. Че защо му е на него, сам човек, чак такъв хамбар? Аз, например, живея в няколко квадрата и ми е достатъчно. На мен – да, но на Сергей – той сигурно е много, ама много голям… Да, като оная ябълка…
И се оплаква момчето – вече бил привършил 20 хиляди лева ли, евро ли, които бил спестил от… командировки в чужбина като премиер?!?
Ама, моля ви се, може ли такова нещо, ох, чак се разплаках – че то милото момче изобщо не е яло при тези командировки, които е осъществявало заради мен, заради теб, заради народа ни…Значи едно кафенце не е пило момчето…
Продължавам да чета – някаква журналистка се тюхка, че случайно срещнала в Лондон сегашния министър на финансите, да, същия оня, който все повтаря на пенсионерите – и един лев нямам за вас, не виждате, че държавата е една пица, и то постна…
Та срещнала го журналистката и не успяла да го снима. А каква хубава снимка щяла да стане! Да, този Дянков бил по всяка вероятност в Лондон не на частно парти, защото бил под ръка със… сътрудничката си от министерството. А кой министър ходи на частни екскурзии със секретарките си, или не знам как вече се казва на тези иначе красиви и толкова амбициозни млади жени-придружителки? Нали затова има служебни командировки, от които пък трябва да се … пести.
Вървели младите и си гукали. Влюбени хора. На държавни разноски.
Е, какво повече да иска човек от живота? Да върви по лондонските улици, младо красиво момиче да е до него…
А ония нахалници-пенсионери ряпа да ядат, айде бе, че откъде пари за тях?
Че леко ли му е сега на него - да спестява от командировъчни…
И в този миг се появява пак любимото майчино лице.
И оня напевен, изпълнен с такъв копнеж глас на тази мила женица, която толкова искаше да изживее поне един ден в този смачкан и безмилостен живот нормално, като бял човек, да отиде в хубавите страни, да види внучките си, че и току-що родилото се правнуче…
Да, оня глас:
- Да видиш, майка, каква голяма, ама много голяма ябълка ми дадоха БЕЗПЛАТНО.
Безплатно ли, мамо?
И кой и защо ти я даде БЕЗПЛАТНО тази ябълка?
И то на теб, която цял живот, цели 50 години бе блъскала яко и безпаметно за пенсия от …50 евро?!?
Главата ми пламна, разлюлях се…
Ех, съдбо българска, ех, търпеливо нашенско племе! Какво още трябва да стане, та най-накрая да разбереш, да прогледнеш…
Ех, прокълната за едни и толкова щедра и „дойна” за други, Българийо?
И се отрони един въздъх от мене, така-а-а, от дълбокото, от най-дълбокото на моята емигрантска душа – там, в Париж, в най-свободния, в най-светлия град на света:
- Докога, докога, докога…
А, докога?
И в този миг се сепнах. И се огледах.
Наоколо – потоци от хора. Забързани, идва новата година…
Да, нормални хора, с нормални проблеми, усмихнати…И с топъл поглед. Човешки…
Загърнах се. И понесъл в сърцето си лицето на мама и оная болка аз погледнах към Сена.
И о, чудо – там, в дишащите топло вълни, толкова буйни и същевременно свободни вълни, аз, кой знае защо, я съзрях и нея – да, голямата, ама толкова голямата ябълка…
Да, България - за едни, тоест за наивните, за честните, за "баламите", за тези, които са ни родили и отгледали от парче месо - проклятие, а за други - ония "елитните",ония, без майки и без бащи, със сърце парче лед и без душа - тя, България, е "дойна" крава, която все пуска ли пуска,та не може да засити оскотялата им и алчна същност...
Да, България...
Тази странна и уникална страна, която се намира там някъде, на Балканите... Забравена от нормалния свят, забравена и от Европейския съюз, на когото тя уж е член, забравена и от... Бога...

ДИМО РАЙКОВ
Париж
30 ноември 2010 г.
десет месеца от смъртта на мама...

петък, 10 декември 2010 г.

РАЗКЪСВАЩАТА БОЛКА НА ЕДИН ЕМИГРАНТ

Страшно ли е да пътуваш със самолет?

Отдавна, за съжаление, съм убеден – в света няма друга държава като България
Да,наистина няма. Но не заради планините, реките,тоест природата, а заради хората. Или по-точно – заради тяхното овчедушие и „псуване под мустак”.
Има нещо дефектно у нас.
Няколко пъти вече повтарям един епизод, който наскоро ме смрази.
Запознавам се със семейство французи, разбирайки че съм българин, жената директно казва:” А, вие, бавноразвиващите се…” На което, естествено, аз я поглеждам недоумяващо. Онази обаче продължава: ”Господине,аз познавам вашата страна. Била съм доста пъти у вас, и то не само в столицата. Видях такава мизерия, такива допотопни условия на живот, че за мен е ясно – само бавноразвиващи се могат толкова години да търпят да съществуват по подобен начин!”
На никого не пожелавам да бъде в такъв момент на моето място. Станах зашеметен, всичко в мен стенеше. Но един въпрос ме обезсили – нима тази жена не бе права? И докога ще се правим на такива, каквито наистина не сме, докога ще крием, че сме най-нещастните и най-бедните, най-болните в Европа…
Докога нашите управници ще тръбят по света, че ние живеем добре, че финансовата ситуация у нас е стабилна и тъй нататък глупости, които от сутрин до вечер ни облъчват от медиите.
Другите – румънци, гърци, все плачат. И Европа все им дава. А нашите? А, нашите все повтарят – ние сме добре. И нищо не ни дават.
А все ни вземат, тоест вземат на босия цървулите. И медиите ни все плачат за другите, колко били бедни, как фалирали. Да плачеш ли, да се смееш ли? Абе, ти умираш от мизерия, никъде няма такива доходи от пенсии и заплати, такива високи цени на храната спрямо доходите ти, а медиите от сутрин до вечер се надпреварват – добре, добре, добре…
И добре, че бяха ромите. Та чрез тях поне мъничко в Европа разбраха, че в България има…мизерия. Което, разбира се, не пречи на ОНИЯ, с пълните гуши, да продължават напевите си – ние сме добре,най- добре…
Абе как ще си най-добре, след като народът ти живее като скот?!? Да, най-добре си ти, крадецът, ти, мошеникът, ти, далавераджията, ти ,измъчващият майка си и баща си…
Но каква е цената на това твое „добре”?
И как съществуваш, когато около теб блуждаят толкова замъглени и тъжни погледи?
За каква стабилност бълнуваш след като милиони българи живеят с петдесетина евро пенсия и мизерни заплати?
Ето какво намерих онзи ден в интернет.
Първо – едно стихотворение…

Шенгенски неволи

Излизаме от онзи черен списък
и вече мога волно да пътувам!
Но аз не чувам весел влаков писък
и самолетен свисък не дочувам.
И как да им пътувам по земите,
и как в хотели скъпи да замръквам,
когато мен ме стягат букаите на бедността,
откакто съм се пръкнал.
Добре! Ще махна на колата чула,
която в двора заден съм забравил...
Но стигнал ТАМ със моята жигула,
те ще ме питат сам ли съм я правил!
Багажникът ще е натряскан с разни буркани,
пълни с нашенски кльопачки,
които трябва да се върнат празни,
а по възможност даже и с капачки! ...
Не е за бедни ТАМ, не е за гладни!
Песимистично може би звуча;
Шенгенската стена дори да падне,
за нас ще е стената на плача!

Добромир Тонев, 2002 г.

Второ – един коментар:

„Ние, българите, сме най-бедните сред 27-те страни-членки на Европейския съюз – заплатите ни предизвикват само смях там.Ние сме най-болните и с най-много инвалиди, макар че непрекъснато правим здравна реформа и имаме най-много болници на глава от населението.Ние най-много и най-рано мрем – намалели сме с 1,8 милиона души от ноември 1989-а насам; мъжете живеят средно 67 години, жените – 71.Ние взимаме най-ниските пенсии в ЕС.Кой е виновен за тъжното ни дередже?Всички ние, естествено. Народът...А кой все пак е най-виновен?Властниците!”

И трето – по един вопъл-размисъл от емигрантката в САЩ Зоя Маринчева от Бургас и от един, видно е, вътрешен емигрант, тоест българин, който живее като емигрант в собствената си държава :
„Който си имаше обръчи - остана, който не желаеше да участва в обръчите или си нямаше такива, се опита да напусне, защото обратното би било равно на личен провал и дори глад.”

„Това е територия, обитавана от все по-намаляващо, опростачено, болно и застаряващо население. По-интелигентните и активните емигрират при първа възможност. Които не успеят - се затварят в себе си. Публиката на т.нар. политически живот е съставена предимно от първата категория хора. На такива зрители всичко може да се каже, всичко може да им се случи, те всичко ще простят и забравят. А и могат да излъчат единствено себеподобни политици.”

Без коментар,нали?
Просто – четете, политици, четете, министри, четете, секретарки на министри,четете, депутати, преди да се изтегнете удобно, ох, колко е удобно, на меките, кадифени седалки на правителствените „фалкон”-и и преди да полетите към …нормалните страни. Където вашата задача е да лапате държавна пара, парата на оскотелия и болен народец,на вашите нещастни родители и близки, но и да тръбите наляво и надясно – в България е супер,ние сме финансово добре, ние не създаваме никакви проблеми на Европа…
Да, много бих искал поне мъничко да ме чуят тези същества, които не бих желал да назова „хора”. Защото те са лишени от най-ценното човешко качество – усещането за СОЛИДАРНОСТ.
Но кой ли те слуша?
Напротив, сигурен съм, няма начин да не се намери някой,по всяка вероятност от кохортата на „богоизбраните”, техен платен слуга и плужек, който прочел тези редове, да не „възнегодува” – какви са тези глупости,та ние сме най-великите, ние сме страна древна, с хиляда и…, колко беше, годишна история…
Да, ние наистина сме уникална страна…
Но страна на овцете-хора, на хората с уста-дупки, тоест хора без зъби, без нормални тоалетни, без елементарна радост от живота…
На страната с монопол-крадец и държавен рекетьор като „Топлофикация”, която уж все фалира, а шефовете й получават заплати като за световно!?!
На страната, където всеки е срещу всеки, където всеки гледа да пре…,извинете, но това е най-точната дума,себеподобния си…
И където отгоре, от най-високото, злорадо гледа цялата тази картина той, „богоизбраният”,”елитният”, който продължава вече двадесет години умело и необезпокоявано да дърпа конците…
Онзи ден питат писателя Стефан Цанев как се чувства като посещава дъщерите си в Европа. Той отговаря – ние, българите, сме циганите на Европа…
Е,не е ли права всъщност онази французойка от началото на този мой материал?
Моля, не ми отговаряйте – просто идете, ако обичате,например, в моето родно градче, намиращо се на километри от българско-турската граница. То се нарича Малко Търново и кротко догаря сред иначе чудната красота на обезглавената от безразборната сеч, за която също се мълчи,мека планина Странджа. Поразходете се, поговорете с някого, ако го намерите, естествено, срещнете моя осемдесет и една годишен баща Петко Димов Райков, който само преди месец се върна от посещение в Париж.
Разгледайте неговия албум със снимки,който хората жадно търсят, за тях докосването до Париж е докосване до мечтата, до Оня, другия, нормалния, хубавия и толкова нереален свят, с който, за съжаление, и преди, и сега продължават да ги… плашат… щото там са капиталисти, там цари глад и мизерия, там има толкова черни…
Чуйте татковия разказ за ежедневните срещи със съгражданите му. И ще останете поразени от винаги първия въпрос, който те му задават.
Знаете ли какъв е той – ама страшно ли е, Петко, да се пътува със самолет?
Уникален и …безнадежден въпрос. Зададен от хора, живели честно и почтено като праведници, но догарящи, за наш срам, като скотове и мъртъвци приживе…
Въпрос,зададен днес, в двадесет и първия век…
От тях,милите… И толкова наивните… Върху чиято пословична търпеливост и истински,извиращ от сърцето патриотизъм към род и родина, онези от тъй наречения елит днес продължават да трупат милиони…
А, скъпи приятели, страшно ли е наистина българин да пътува със самолет?
Кой ще отговори – онзи,разплулият се, полегнал щастливо до секретарката си във „фалкон”-а, или ония хорица-сенки, милите и честните до полуда,манипулираните толкова лесно, които цял живот блъскаха за ОНАЯ ИДЕЯ да бъдат щастливи утре, ама наистина утре…
Все утре,утре…
И никога днес…
А той, Животът, нашият, човешки живот, е един-единствен,нали?
Да, един-единствен.
За щастие – за всички…
Да, в това, последното, е и моята сетна надежда…

понеделник, 6 декември 2010 г.

Държава- рекетьор и слуга на Топлофикация

Държава на насилието и на …
Топлофикация


Онзи ден разгръщам бележника си. Попадам на няколко реда, взети „назаем” от в. „Политика”. Ето ги и тях.

Всяко пето сираче в домовете насилвано

Всяко пето сираче от домовете за лишени от родителски грижи е било насилвано. Сексуалните извращения са били покривани от възпитателите, за да не започнат проверки и разследвания в техните интернати. Това стана ясно от изследване на Института по социални дейности и практики, което беше представено вчера. Експертите стигнали до потресаващите факти, след като провели анонимни анкети с деца и възпитатели от домове в София, Бургас и Велико Търново. В изследването са попаднали 106 малчугани. Половината от хлапетата на възраст между 12 и 13 години обяснили, че са присъствали на сексуални сцени, извършвани от техни връстници или по-големи батковци. Според част от хлапетата не било задължително половият акт да е доброволен и за двете страни. В същото време става ясно от изнесените данни, че 11 момичета на възраст от 14 до 18 години заработват като проститутки.

И нахлуват в мен въпросите.

През последните двадесет години сред политиците на България има странно, странно ли?, съглашателство по някои жизнени за народа ни неща.
Едно от тях е горното. Тоест състоянието на нашите деца.
Следващото – контролираната бедност, извор на мизерия, непознавана другаде в Европа. Критикуват, но дойдат ли на власт, пак запяват – ние сме добре!
Третото – никой не повдига завесата на разграбването на народа по времето на този прословут преход.
Четвърто – никой от настоящата власт никого не наказва от предишната!
Пето – никой не повдига и дума за едно уникално явление, нямащо аналог в Европа – ограбването на народа и държанието му в стрес чрез държавния рекет, осъществяван от монополи като „Топлофикация”.
Шесто - …
Всъщност да продължавам ли?
Просто е безнадеждно,нали?
Да,безнадеждно.
Блъскаш се в една стена.
А животът изтича…
Просто такъв е естественият му ход.

петък, 3 декември 2010 г.

СОЧНИТЕ ГЪРДИ НА ФРЕНСКИЯ ПРОТЕСТ

Онзи ден по телефона ми се обади приятел от България и казва:
- Димчо, какво толкова хвалиш франсетата, те са едни расисти, ето сега са приели закон срещу бурките. Абе това ще предизвика взрив, ония, арабите, ще ги изтрепят.
Нищо не му отвърнах на моя приятел. Порових се из интернет и отговорът дойде сам, по парижки. В лицето на една снимка, която е използвана да онагледяване на протест срещу новия закон.

Ето, споделям я с приятеля, но я споделям и с вас.

Убеден съм, че допълнителен коментар не е нужен.
Да, това е моят „отговор” и на моя приятел, и на всички нашенци, които много са „загрижени” за проблемите на Париж. Без да съзнават в каква абсурдна страна те самите наистина са принудени да живеят…


Е, не се притеснявайте, погледнете тази снимка, по-смело, де! Виждате ли някъде злоба, оная толкова позната и толкова изпепеляваща ни страст… Която вече двадесет години демонстрираме, докато „ония”, срещу които се”пенявим” продължават да си крадат като за световно и да си пълнят гушите на наш гръб.
А нормалните хора в нормалните държави ето как показват, но и много често решават, за разлика от нас, своите проблеми.


Те такива ми ти работи, наистина парижки…

сряда, 1 декември 2010 г.

БЕЗНАДЕЖДНА БЪЛГАРИЯ

ИСТИНАТА ЗА ДНЕШНА БЕЗНАДЕЖДНА БЪЛГАРИЯ


Всъщност това не ми струва много – просто се порових няколко минути из интернет и произволно „избрах” няколко мнения и един материал Само ще кажа с огромна болка - вярвах, че това правителство най-накрая ще накаже поне алчните чиновници като тези от НОИ,които си строят палати и вземат заплати от по 5000, представете си…5000 лева,плюс още колко бонуси. Докато старците измират с пенсии от сто лева…
Солидарност,солидарност и пак солидарност. Която липсва на тези географски ширини. И алчност,алчност и пак алчност…Която пък е в изобилие.
А Бойко Борисов казваше – аз ще въздам справедливост… Все пак – чакаме,г-н Премиер. Дано…

Ето ги и тях.
Разбира се,без коментар.



) Пикар 12 Август, 2010 в 11:05 am Въпрос на интервюиращия: „-Защо са толкова важни за властта крими контингентът и неговите канали, че първо с тях се захващат управляващите?” От така зададения въпрос личи,че интервюиращия има напълно погрешна представа за случващото се в България. Крими контингентът е всъщност „властта и управляващите”!Голямата престъпност тук е държавноорганизирана.Това,което се прави пред камера е разчистване на дребните риби /управлявани от мутрите/ и се пуска на телевизионния екран за храна на наивниците.Знае се,че мутрите са създадени и се управляват от един и същ престъпен център още преди 1989 г. и представляват единен общ механизъм на така наречения „преход”. Преразпределението на парите и управлението вече 20 г. в криминализираната българска икономика и властта -криминализираната политическа среда, продължава и се осъществява чрез тези мутри в общия механизъм.При това се използва държавен ресурс /внедрени „народни представители”,внедрени партийни членове,управителното тяло на: полиция, следствие,прокуратура и голяма част от съдебните структури/.Всички те са отрочета на „центъра” и играят според свирката му – нали от „центъра” са получили готовите пари и готовия държавен бизнес преминал в ръцете им.Затова и никой не търси изчезналите пари на България.Случайно попадналите в тези сфери честни, почтени и разумни хора не могат да влияят защото управлението не зависи от тях и те или мълчат и ...още
си хранят семейството или са тихо отстранявани. Свободни и отговорни играчи в системата на живота ни за сега няма и няма да има, докато избирателите не разберат за какво става дума.Трябва пълна промяна в съзнанието на българите.Без такава промяна никой свободомислещ и отговорен човек /или група от такива хора/ за дейност в каквато и да е сфера от живота в България няма/т шанс,тъй като срещу него/тях стои финансово обезпечена система с програма.Както посочва чичата обаче, ентусиазирани гласоподаватели у нас, даващи доверието си вече 20 г. на мутри, дал Бог и в излишък.
затвори




НОИ щял да си купи сграда за над 1 милион евро
4 ноември 2010, 08:25



НОИ имал намерение да си купи сгради на фона на обстоятелство, че едва свързва двата края, все няма пари за пенсии, а държавните институции са с орязани бюджети. НОИ имал намерение да даде над 1 милион евро за сграда в Пазарджик. Цената на един квадратен метър излиза по 1150 еврo.

20 години ПЛАДНЕШКИ грабеж! (анонимен)
2010.11.05 08:49:21
Ами 20 години който се докопа до властта ЗАБОГАТЯВА,кой ти мисли за народа.Вчера по btv Владимир Каролев нали е дрънкало издаде четата от НОИ. 24 надзорника ИЗЕДНИЦИ на народа месечно вземали по 5000 лева само от заседанията отделно заплатите и участия в други бордове.А,народа го баламосват нямало пари за пенсии.Тавани и прочие глупости. Ако се направи СПРАВКА на всички надзорници участвали в борда на НОИ през годините на прехода ще се види че всички са МИЛИОНЕРИ,а двама от тях и мултимилионери. Това е станало чрез източване на НОИ чрез най различни хватки. Последно източи 6 000 000лева за ремонт етаж на сграда в Плевен,че и тия сега. КРАДЕ СЕ ДИВО НОИ КАК ТУРЧИН ПО ТУРСКО НЕ Е КРАЛ. Изедници народни.И народа чака пенсии.Ще дочака на върба.



12 Четвъртък, 28 Октомври 2010, 22:48:05
да ви светна, уважаеми чалгарийски поданици!това, което наблюдавате вече 20 години и наричате*преход* не е нищо друго, освен вътрешна борба и интриги в бившата БКП и нейните клонинги!Понеже по същество са бандити, крадци и убийци, те нищо друго не правят след преврата '89та!Никой друг не е допуснат до баницата!Нормалните и младите, на които им стискаше, отдавна избягаха, защото перспективата да се реализираш в Чалгария си е 0лева, ако не си комкопелдак!Това, което днес става на политическата сцена в Чалгария е поредния епизод от нескончаемия театър на БКП!!!Всички вие, които се надявате на справедливост, почтеност итн. . . ще продължавате да бъдете разочаровани и отчаяни, защото това НИКОГА НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ!!!


Ами това е.
Да продължавам ли?
Да, вие си ги знаете тези неща.
И какво от това?
Да, какво от това…

сряда, 24 ноември 2010 г.

БЪЛГАРИЯ – ЕДНА ПРИМИТИВНА ТОАЛЕТНА…

АЛО-О, КЪДЕ ДА СЕ ИЗПИШКАМ?


Не е много приятна тази тема. Но пък насъщна. Все пак сме хора,нали?
Ето какво прочетох онзи ден:

„ 60%, или всеки втори български ученик признава, че за нищо на света не би използвал училищната тоалетна по предназначение. Това показва изследване на асоциация „Национална мрежа за децата”, което беше представено навръх световния ден на тоалетните. Според данните всяко второ българско училище има проблем с хигиената в помещенията с нужниците. „Повечето ученици се оплакват, че в училищните тоалетни няма топла вода, сапун и тоалетна хартия. Родителите са категорични, че тоалетните имат нужда от цялостен ремонт”, посочиха от асоциацията. Експертите посочват, че липсата на хигиена в училищата води до риск за здравето на децата.”

И още нещо от това съобщение – стотици училищни тоалетни били извън сградата на школата.
Е, какво е това? След като децата,тоест подрастващите, нашите потомци,започват житейския си път при такива условия, какво да очакваме – те да станат истински европейци ли?
Как ще ставаме нормални хора – с разградени, миризливи нужници, с парчета разрязана вестникарска хартия, с полепнало по нея печатарско мастило…
Къде са тези „патриоти”, които ни „подуха” главите с виковете си – не е нужно да ни приемат в Европа, каква Европа, ние винаги сме били в Европа!
Винаги ли?
И не е нужно ли?
Добре, че все пак ни приеха. За да видим колко далече, ама нямате си представа колко далече сме ние от… нормалната Европа.
Спомнете си как скочиха нашите „патриоти” срещу оня художник от Чехия, който ни бе изобразил като тоалетна. Какво плюене бе, какво лаене. А то се оказа, че човекът изобщо не е бил толкова критичен. Защото неговата тоалетна беше новичка, чистичка.
Ами ако бе отишъл той в някое наше училище?
Да,братя българи, ние сме най-великите, ние сме най-талантливите, най-големите пичове, най-красивите…
Вятър и мъгла. След като няма как нормално да се изпишкаш, за каква велика и то хиляда и коя годишна нация говорим?
Ето, сега си спомням и за друго подобно изследване, само че за ползването на баня.
Оказа се,че огромна част от народа ни, особено в селата, вай не познават това чудо на чудесата…
Да не говорим за ходенето на зъболекар. Обърнете се и вижте как около вас хората вървят с уста-дупки… Къде ти пари за зъби?
Да, давай на простия народ разни патриотарски залъгалки, пращай го в девета глуха, да се перчи, да се удря на гол тумбак… А през това време нашите хора, сценаристите на прехода, алчни и ненаситни за още и още лапане, продължават любимото си занятие – крадене, крадене и пак крадене.
Докато не дойде и за тях Часът. Оня час, от който няма за никого отърване. Дори и за всесилните сценаристи на прословутия бг-преход… Които между другото се оказаха най-големите късметлии – защото почти без да се бръкнат, само с едни кухи лозунги и евтини манипулации на народа си успяват да го „направляват” вече толкова десетилетия.
Е, какво да се прави, няма друг народ като българския, който макар и затънал до шия в тиня и мизерия, да е готов веднага да скочи, щом само го подръчкат – велик е нашият войник,велик,велик…
Да, затова „ония,петлите, ония,швабите,ония…” ще живеят нормално, като бели хора, а ние, „великите, древните, истинските богатири” ще оцеляваме като скотове – мърморейки в оглозганите миришещи на пот кръчми, псувайки през уста-зъби пред черно-белите телевизори и пишкайки клекнали в … колибките-тоалетни на двора…
Ами, това е,велики мой народе. Това е. Боли, ама е истина. Боли ли всъщност?

петък, 19 ноември 2010 г.

ДАЙ ДА МРАЗИМ РОМИТЕ!

" Дискриминацията срещу ромите не е кой знае колко по-силна, отколкото например тази към румънците. В действителност много италианци не правят разлика. "

Това е цитат от статия на италиански журналист тези дни. Цитирам този пасаж, защото казаното тук важи и за отношението на западняците към нас,българите. Всичко това го изпитвам вече върху себе си. Аз, българският писател, живеещ в Париж, от известно време усещам и с кожата си как само при споменаване на „Аз съм българин” човекът отсреща се сепва и бърза да се отдалечи.
Защо пиша това?
Нямам вече вярата, че нещо може да се промени в моята страна.
И това е за мен страшно и безнадеждно. Не че съм вярвал кой знае колко преди време, но все се надявах, че тези сценаристи на прехода у нас най-после ще се сепнат и ще престанат с мръсотиите и глупостите си, с които толкова години тровят обикновения човек. Все се надявах, исках най-после да се възцари мъничко справедливост в смачканата ми родина. Исках, макар и да не очаквах кой знае какво. Но просто сърцето ми бе премръзнало през тези всички години от купищата лъжи, далавери и бодряшки медии, та понечих и аз да помечтая, да си представя, да поискам от Господа мъничко радост, мъничко радост от живота за този наш измъчен и толкова търпелив народ. Уви! Нещата май си вървят по старому със съвсем леки изключения. Главното обаче е същото или почти същото.Просто ония продължават да дърпат конците необезпокоявани.
И ето че на дневен ред изникна проблемът с ромите,тоест циганите, както ние си ги знаем. И този проблем за пореден път взриви нашето общество. И за пореден път реакциите на българите са едни и същи, както от памтивека. Хайде да ги мразим! Без да се досещат,че осъждайки ромите, те всъщност осъждат себе си. Че дамгосвайки тях, те дамгосват себе си. Че ако тези същите българи отидат сега в чужбина, то те ще бъдат посрещнати по същия начин както сънародниците им-роми. И тогава ще усетят,ах,как само ще усетят, какво значи ДИСКРИМИНАЦИЯ.
Не, не искам да ставам адвокат на ромите.
Аз,например, го предвиждах този проблем във Франция още преди време. Просто виждах как с всеки ден нараства не само броят, но и агресивността на ромите в Париж, особено на румънските. Просто е нелепо да виждаш сред цялата тази красота на Айфеловата кула, „Шан-з-Елизе”, Триумфалната арка, „Нотр Дам” и тъй нататък как рояци роми, мръсни и нахални, просят по най-дивашки начин, как сред чудесните паркове никнат като гъби след дъжд мръсни палатки, които се превръщат след ден-два в истинска клоака, как капаците на шахтите, нещо нечувано до този миг тук, биват крадени, как рояци мургави деца бъркат в кофите за боклук, как десетки мъже и жени чакат пред супермаркетите и се нахвърлят като подивели върху хвърлените току-що в кофите продукти с изтекъл срок, които миг преди това са обилно полети с…белина?!?
Кой нормален човек ще търпи подобно нещо да става пред очите му, пред децата му?
Но проблемът е другаде. Проблемът е преди всичко в МИЗЕРИЯТА!
Тази МИЗЕРИЯ, за която властта в България си прави оглушки вече толкова години. А и нещо повече – тези дни се тиражира новината, че ние,българите,най-бедните в Европа, сме щели да подпомагаме бедните страни в света…Че има ли по-бедни от нас?Кажете ми как може да се живее с 50 евро на месец?
Разбира се,специално при ромите, има и други причини.
Обикновено ние, българите, изтъкваме,че те не обичат да работят, че крадат, че са чергари, че не се застояват на едно място…И това също е вярно.
Но е вярно и това, че ромите нарочно биват държани в подобно положение, за да бъдат отново на линия за следващите избори. А, не е ли вярно това? Не е ли вярно, че гладният и неграмотният много по-лесно се манипулира. Много по-лесно и много, много по-евтино. Колко му е – едно-две кебапчета,евтино,прокиснало вино или най-ентина бира… И, разбира се,тлъста пачка с банкноти за тартора им… Важното е отново ние да бъдем на власт, да поотложим, да поскрием следите на предишните си обири…
Но на мен думата ми е тук за друго – за този същия българин, който сега се люти и псува ромите. Че той не усеща ли, че това, което сега става с тях всъщност е неговият шанс! Да, шанс…
Защото има вероятност най-после една премълчавана и крита доста умело и цинично истина за състоянието на живота у нас най-после да стане достояние на европейците.
Аз съм може би първият български писател и журналист, който още преди години повдигнах въпросите и за сираците у нас , и за МИЗЕРИЯТА, и за нечовешкото отношение към пенсионерите и болните. Получих като по неписано правило само неглижиране, после подмятания, заплахи… И това също бе едно от нещата,които ме накараха да емигрирам. Но това е тема на друг разговор. На друг ли?
Мисълта ми е,че разтрисайки Европа с истината за живота си, ромите обръщат внимание на европейците и към нас,българите.
Ще бъде страшно, ако това наистина не стане. Защото повече не може да се продължава. Защото мизерията властва навсякъде в България, освен, разбира се,сред алчния и оял се елит.
Значи какво излиза – шансът на българина, на този, който псува ромите, е в …самите роми!?! Парадоксално, но факт.
А другото е толкова познато – разделяй, за да владееш. Тоест мрази, за да продължаваш да живееш и ти като скот!
Ура-а-а, изходът е намерен! Дай да мразим ромите, да мразим, да мразим… Докато намразим и себе си. Което вече ще бъде краят. Защото човек ли е този, който не обича себе си?
Но може би вече е късно.
Онзи ден се завърнах от десетневно пребиваване в родината – видях толкова много хора,които мразят…да,мразят себе си…
Това е нещо уникално и го няма никъде в света – да мразиш търпеливо-мазохистично, страстно и безнадеждно…себе си!?!

понеделник, 13 септември 2010 г.

В БЪЛГАРИЯ ЦАРИ КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ

ОРДЕНИ, ОРДЕНИ И… ЛИПСА НА СОЛИДАРНОСТ

Няколко прости неща, за да бъде животът в България нормален


Тези дни България се разлюля от поредната „новина” – държавата щяла да раздава ордени с… парично покритие. Това решение ще бъде взето в отговор на оплакванията на музикантите,че нямали пенсия. И „услужливата” власт веднага реагира – всичко ще бъде тип-топ!
Но как? По какъв критерий?
Парите, пардон,ордените, щял да ги раздава премиерът.
Няма да коментирам, само ще приведа едно мнение от интернет.

Възмутен 08:57 Четвъртък 02 септември 2010
"Доживотните бонуси щял да раздава премиерът! От собствения си джоб може, но от парите на всички, осигурявали и осигуряващи се, е несправедливо и възмутително. Нито един човек не заслужава да живее в оскъдица и мизерия.Вместо да се заиграва с тази или онази професия, да се актуализират законите за заплащане на труда на работещите, на пенсионерите и на безработните, така както е в нормалния свят!"

Нужен ли наистина коментар?
Вместо него ще приведа още едно мнение от интернет. Ето го и него:
"Кой срина икономиката на България през последните 20 години и превърна живота на народа в ад и кой го превърна в безволев роб днес! Защото хищниците, които ограбиха страната, продължават да си живеят необезпокоявано като крезове и да харчат нашите пари! Нас ни интересува потулената истина за прехода, която плутокрацията прикрива и няма сметка да излиза наяве. Вероятно тази истина няма никога да бъде разкрита!"

И тук не е нужен коментар,нали?
Само ще кажа – майка ми,след работа цял живот,си отиде от тоя свят с пенсия от 126 лева,цифром и словом, сто двадесет и шест лева, тоест 63 евро. А онзи ден в Париж нашенчета,турчета от Бургаско, ми казаха:” Дори и за най-елементарната работа в строителството тук ние не се хващаме, ако надницата ни е под 70 евро.”
Значи сметката е проста – цял живот работа, за да получиш накрая пенсия, която се равнява на възнаграждението на най-неквалифицирания работник-емигрант във Франция.
А нали и Франция, и България сме членове на ЕС?
Нали и в едната страна, и в другата живеят хора? Нали и едните, и другите искат да живеят, да се хранят, да раждат и отглеждат деца?
А вече и във Франция, и в България храната,например, струва еднакво…
Да не говорим за медицината във Франция и у нас, да не споменаваме и за социалните грижи там и в България…
Тези въпроси са много, ама страшно много, но сега аз искам да попитам директно.
Колцина от днешните ни управници знаят за т.н. Народен кодекс след Освобождението. Ето какво гласи част от него:
“Грешно е: …Ако кмет, старейшина или друг големец яде сиротинята, граби и съди по хатър…Ако жена, която кърми, не поддои сираче… Ако някой не пригледа сиромаха… длъжника (и) не почака, щом няма сега да плати.”
Да, колцина от днешните ни властници не само знаят тези редове,но и ги …изпълняват?
И продължавам с въпросите.
Еднакво ли е състраданието човешко в нормалния свят и у нас?
Еднаква ли е алчността на елита, който изтупва десет кожи от изпосталялата снага на народа?
Къде го има това да подложиш на геноцид своите си родители, гаврейки се с тях, че няма и пет лева за увеличение на мизерните им пенсийки, а в същото време да изсипваш с шепи купища пари на тарикати и мошеници? И същевременно да се представяш за човек от народа, за социалист, тоест за социално-ориентиран ръководител?
И кога в България ще се намери овластен човек, който наистина да направи едно просто нещо.
Да каже ясно и категорично, че не липсата на пари е причина за днешната мизерия на народа у нас, а несъществуващата на друго място в света алчност на елита! Че пари има,но те потъват в бездънните джобове на олигархията и на нейните слуги, че липсата на солидарност ще изпепели и последната капка вяра у българина, че някога на тази наша земя ще има нормален живот.
Да каже ясно и категорично, че в България има КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ!
Че парите не се разпределят справедливо, а отиват у определени хора!
Че няма никакъв контрол над бюджетните средства!
Че няма никаква справедливост – например министри и чиновници получават с десетки пъти по-големи заплати във време,когато всички трябва да стягаме колана!
Че нашата администрация е некадърна, отличителна нейна черта е безгръбначието и щуробаджанащината!
Че монополите на топлофикациите, енергото и останалите са просто начин на ограбване,толериран от държавата! Тоест законен начин за ограбване на собствения народ!
Въпроси,въпроси,въпроси…
И приказки за ордени,ордени,ордени…
Ех,Българийо!

вторник, 7 септември 2010 г.

SOS!

ПРЕСТРУВАНКО, ПРЕСТРУВАНКО… ИЛИ ДУМИ ЗА МРЪСОТИЯТА В БГ- ЕЛИТА

Едно време имаше една такава песен, която ние, децата, обичахме много – преструванко,преструванко…Започнехме ли да я пеем на някое наше другарче, значи свършено е с него. В смисъл, че това беше нещо като клеймо, като наказание детско. И с него, това наше другарче,вече ние избягвахме да си играем и тъй нататък, тоест го изолирахме. Защото то беше показало с действията си, че на него НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА. Ние бяхме водени от народната мъдрост, повтаряна ни често от нашите дядовци и баби, че „ Който веднъж те е предал, той ще го направи и втори път. Затова бягай далече от него.”
Ето това днес е най-биещото на очи в България, щом се заговори за журналисти, за социолози, политолози и прочее.
Хора, които славят с баданарката си този, който е на власт и в момента, когато я загуби, му забиват ножа и започват да славят… да, познахте, новия властник.И пак със същия патос, със същия плам, дори и със същите думи и жестове. Тъжна работа, нали?
И срамна.
Но не това е най-тъжното. Не това е и най-срамното.
А това, че той, новият властник, понесъл на плещите си поредните надежди на народа си, ах,този наш народ, заради който толкова хора се борят за доверието му, тоест вота му, действа все по един и същи начин. Щях да напиша, дебилски, но може би не е точната дума. Та този нов властник пак, като глупава риба, се хваща отново на кукичката на тези ръсящи захаросано думи-балсам – слава, слава, слава…И ги приема, назначава ги, дава им хубави тлъсти служби, храни ги…. Докато не му бият и на него шута. Разбира се, не без помощта на тези негови, а иначе „щатни” славословци, които преди това са забили шута на… неговия предшественик и враг.
И като падне от власт поредният шеф, тогава пак се започва – ама как така? Ама защо? Ама виновна ни е информационната политика, не успяхме да кажем, да обясним на народа онова, което направихме за него…
И пак изпускат най-важното – да, онези,”щатните” славословци. Които вече са се ориентирали към новия властник. Те хвърлят за пореден път кукичките и знаят,ах,как знаят, че поредният балък ще се хване на тях. Защото просто той няма друг изход. Защото просто такъв е СЦЕНАРИЯТ!!!
Но кои са тези „щатни” славословци?
Да споменавам ли имена? Има ли нужда? Пуснете телевизора, радиото, разтворете вестниците…. Да, те са там, отново напористи, отново с ония техни отривисти жестове, с онова – той, тоест днешният властник е човек от народа, той е велик, той е незаменим…
Господи, колко блудкаво. Блудкаво,блудкаво, та чак нагарча. Но БЪЛГАРСКО. И повтарящо се. Докато свят светува, казва народната мъдрост. А ние малко я редактираме – докато простотията българска е жива… А тя май че ще е жива во веки веков! Ох….
А рецептата е толкова проста – народът го е казал: „ Със стари к… нов бардак не става!” Ама кой ти слуша народната мъдрост, важното е за теб пак да говори и развива теории той, преструванкото, „щатният” славословец наш любим и незаменим. Който дърдори, напевно и сресано, нищо не казва, върти, овъргаля думите, закръгля ги, но той е назначеният, той е оторизираният славословец, него канят медиите, него интервюират …
Всъщност къде ли остана оная наша песничка – преструванко,преструванко…
Забравихме я,. както между впрочем забравихме и тези, които са ни раждали и отглеждали…Просто ги оставихме с 50 евро пенсийки да чезнат и догарят самотни и никому ненужни… Защото ние бързаме, ние пак препираме да пуснем телевизора, да разтворим вестника – да, физиономията на оня, да, същия бе, виж само как хубаво му стои папионката или разкопчаната небрежно риза, виж как говори, виж как ръкомаха – нашият премиер е най-добър, той е най-велик….
И уж знаем, че всичко е фалшиво, но пак гледаме и слушаме с наслада.
Какво е това? Мазохизъм ли?
Но хайде да не си разваляме рахатлъка. Нека погледаме, нека послушаме…Онова, което гледаме и слушаме вече двадесет години. И май ще гледаме и слушаме още няколко пъти по толкова, разбира се, следващите поколения…Ех,съдбо българска…
Да, преструванко, преструванко…

четвъртък, 29 юли 2010 г.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА „ЗВЕРСКИЯ МАЧ” „ЛЕВСКИ”-ЦСКА ДУЧЕТО КАЗА ГОРЧИВАТА ИСТИНА

Още в началото правя уговорката – аз съм от „Левски”, заедно с бившия депутат от 38-то Народно събрание Петър Георгиев и с негови колеги от парламента през 1998 г. по моя идея създадохме Парламентарния фен-клуб на ФК „Левски”.

И втора уговорка – някой ще каже – та Димо Райков защо ни занимава с това, което е казал някакъв си запалянко със странния прякор „Дучето”? Ами защото този млад човек все пак е представител на хиляди души, защото изразява и онова, което чувстват стотици хиляди млади хора като него в България, независимо от това кой и какво мисли за тях.

Тези думи на Дучето – шефа на фен-клуба на ЦСКА, казани на пресконференция само дни преди поредния сблъсък „Левски”-ЦСКА, ме развълнуваха. Защото те идват от дъното на сърцето на един млад човек, който много добре познава и усеща онова, което мислят младите хора днес в България.

Затова ви предлагам казаното от Дучето без повече коментар. Всъщност коментарът всеки може сам за себе си да го направи. И, за съжаление, той ще е нелицеприятен.

Каква е тази бг-съдба? Да се стискаш, все да оцеляваш, все да броиш стотинките си… Докога?

А други хора, тоест алчният назначен „елит”, за който немският журналист Юрген Рот казва, че са истинските виновници за хала на българите, продължава да си живее бейския живот. Като тази, например, сегашна шефка на НОИ, която лапа държавни пари, и то от пенсионерите… Значи пенсията на „балъците” е стотина лева, а тази Митрева ли, Митрова ли получава няколко хиляди, че и консултантски, че и за неизползвани отпуски…Как така – този, който е призван и трябва да мисли и работи за благото на родителите ни, който е слуга на пенсионерите, да получава възнаграждение около 30-40 пъти повече от тях? Ситият вярва ли на гладния?

Както имаше един „вечен” депутат от Кюстендил, чието име сега никой вече не знае, който бе започнал експеримент да живее с доходите на един пенсионер един месец. Издържа само една седмица – а,това не е за мене… А за родителите ти е, нали? Ех, тарикати български,ех, измекяри…

И никой не поглежда наистина какви заплати получават хора като тази Митрева, като този кюстендилски депутат в страна, където съвсем млади хора живеят, както казва и Дучето, с толкова средства, че да отидат на мач на любимия си отбор, трябва да се лишат от хляба си за десетина дни?!? Защо има такава диференциация в доходите, такава несправедливост, такава липса на солидарност? И то в България, където знаем колко работят и тези, уж великите „специалисти”, на които от ходене по семинари по курортите и екскурзии-специализации в чужбина не им остава време да си починат и да си вземат „полагаемите им се отпуски”…

Думите на Дучето за това, че никой не работи са страшни, за това, че работят само балъците-пенсионери и родителите, а младежите гледат само от далавера да вадят пари, са вече ПРИСЪДА над едно прогнило общество!

Ами думите му за това, че положението е страшно, след като се види какви книги четат днес младите? Аз го изпитвам на собствен гръб. В смисъл, че дори за една много добре продаваема книга, която ми е коствала години непосилен труд, а и нерви и лишения, получавам толкова, колкото една фолк-певица за концерт от…два часа?!?

И още нещо в тази връзка, за книгите, де.

Тук, в Париж, разбрах и се убедих, че доста поводи за язвително отношение към нас като народ от страна на европейците дават някои от самите наши „избрани” незнайно от кого и защо „велики” творци, чиито нескопосани книжчици непрекъснато се превеждат по разни юбилейни поводи благодарение на пари на българския данъкоплатец, тоест на нас. Пълните им със скудоумия текстове наистина стават повод за присмех. Защо, например, всички се възмутиха от това, че един чешки художник е представил България като клозет? Та нали един от най-превежданите и възхвалявани автори у нас днес има роман, който „изследва” КЛОЗЕТА и в чужбина пишат рецензии за него със заглавие – книга за клозета…? Защо за едно и също нещо се нахвърлихме срещу чеха, а нашенеца възхваляваме до Бога? Но я се опитай да го кажеш това? Веднага кохортата около „великите” надава вой. И ти си свършен. И продължава така – пиши за клозета, за мухите… А за онова, което казва с болка Дучето, майната му… Това е за ония, простаците… А ние, ние сме „велики”… Ние изпълняваме това, което ни казват тези, които са ни избрали за „велики”…

Това вече май е почти краят.

Защото научи ли се един млад човек да бъде тарикат, той такъв остава за цял живот…

Защото да не вярваш в нищо, значи приживе си мъртвец.

Но ето и думите на Дучето:

„България е член на ЕС, но заплатите не са европейски. Битът не е европейски, да не говорим и за нравите. За стадионите и условията да не говорим. Но наистина българинът живее с по 400-500 лева на месец, защото няма какво да си говорим – в тази държава единствените романтици-балъци останаха пенсионерите, а младите – всички станаха тарикати. Тарикат не работи. Работи средностатистическият романтик-балък. Майка ми и баща ми са строили язовири, каскади, пътища, проходи и т.н. В момента не можем да направим една магистрала. Нямало пари. Еми, няма да има. Когато работиш, ще има. Нито заплатите са европейски, нито работа има за младите, нито можеш да ги накараш да работят. Сами виждате каква литература се продава, какво се чете. Никой не вярва в нищо. Младият човек е способен, но не му се дава възможност. Станахме 5 млн., а на книга се водим 8 млн. Ако я караме така, след 20 години ще бъдем географско понятие. Ето сега ни пречат да ходим на мач. Това за мен е дискриминация. 10 лв. са 12-13 хляба.”

А сега, тъй като аз живея в Париж, ви предоставям и още един текст. От него ще видите как пък, и то също във време на криза, се отнасят към младите си хора във Франция.

Ето го и него,”френския” текст:

„ 7,4 млн. евро ще бъдат дадени от френското Министерство на културата, за да бъде осигурен безплатен абонамент за вестници и списания на френската младеж, предаде агенция Франс прес.

Всички французи на възраст между 18 и 24 г. ще получат правото да се абонират напълно безплатно за издание по свой избор. Ако вестникът или списанието се харесат на младежа, при изтичане на абонаментната година той ще има право да се абонира за втора при голямо намаление.

Всички печатни издания, които участват в тази програма, са се ангажирали да публикуват материали от интерес за младежта, коментира говорител на френското правителство. Безплатното разпространение на вестници и списания ще повиши нивото на осведомяване и ще стимулира младите да четат повече, коментира културният министър Фредерик Митеран”.

В заключение пак ще спомена за едно свое усещане,което напоследък не ми дава мира.

Когато човек живее в град като Париж в една нормална страна като Франция, когато има възможност отдалеч да погледне на нещата, които стават в родината, вижда и усеща с кожата си какво безсмислие и безумие е да живееш в страна като нашата, какъв мазохизъм е всеки ден, всеки час да оцеляваш, да „стягаш колана”, а тези, които ти дават акъл за това, да живеят „като за световно”…И ти става тъжно, безнадеждно и болно. Ама много болно.

И се сещам за едно интервю напоследък на Божидар Димитров, който в пряк текст на въпрос на журналистката защо гърците при тази криза все пак не са взели необходимите мерки като нас,българите, да казва – ама те иначе щяха да направят революция. Ами ние, българите? За това, разбира се, г-н Димитров си замълча. И каза,че ние сме много по-добре от гърците. Като премълча обстоятелството,че как така ние, уж по-добре живеещите, получаваме с пъти по-малко от гърците, а и милиони от нас продължават да слугуват и вършат най-черната работа в Гърция… Но това май е тема за друг разговор, нали? За друг ли?

Два текста, два повода за размисъл.

Ако, разбира се, все още сме в състояние не само да псуваме и плюем помежду си по форумите,ами и да се размислим. Защото на думи сме големи, ама много големи „патриоти”, но когато трябва да се действа, май че ни няма никъде…

А иначе – до неделя. До поредния „сблъсък” между „сини” и „червени”…

вторник, 13 юли 2010 г.

ПИСМО ДО Г-Н ЕТИЕН ДЬО ПОНСЕН – ПОСЛАНИК НА ФРАНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

14 юли – националният празник на Република Франция

Има един уникален блог в интернет. Негов автор е посланикът на Република Франция у нас г-н Етиен дьо Понсен. Но оригиналността на блога не е толкова в този факт, а преди всичко в обстоятелството, че пишещият в него е човек с въображение и чувствителност, а това са хора, които аз търся и дълбоко уважавам, защото, убеден съм, на тях все още се крепи човешкото в човека в този наш безчовечен свят.

Да, блогът на г-н дьо Понсен ми импонира с искреността си. И не на последно място – със смелостта на автора му.

Защото, за да се решиш да „навлезеш” в българското блогопространство, където рискуваш всеки момент да получиш псувня или друг нецензурен израз на отношение, меко казано, си е наистина рисковано начинание.

Странно е това – един посланик, и то от една от челните държави в света, да более за проблемите на обикновените българи…И то във време, когато ние, писатели, блогъри, един по един се отказваме да „ограмотяваме” нашего брата, срещайки и получавайки непрекъснато ругатни и удари за това, че просто не можем да останем безучастни към онова, което не ни харесва в нашата страна. Изглежда е бронирана с надменност и безразличие към съдбата на обикновения българин онази кохорта от представящи се за големи патриоти група от хора, които, присвоили си незнайно как, „правото” да бъдат те и само те „бг-елита” живеят вече 20 години на гърба на народа, който търпеливо и овчедушно им се подчинява.

За да стигнем до очевадния факт – България днес е най-корумпираната и най-бедната, както каза и премиерът Бойко Борисов през месец октомври миналата година в посолството ни в Париж на среща с българите от Града на светлината.

И ето, в последния си материал от своя блог г-н дьо Понсен се взира не къде да е, а в най-голямата от пословичната и станала вече наш неотменим спътник мизерия в България – при ромите. Но тя, мизерията, дали е само при тях?

Думите на г-н дьо Понсен са „удар в сърцето” на ония, за които словата „солидарност”,”справедливост”,”съчувствие” са непознати и смешни.
И още нещо много важно – Негово Превъзходителство се обръща и търси изход от положението на ромската общност не само в рамките на България, но и в Европейския съюз.

Аз много добре си спомням думите на г-н Президента на Република Франция Никола Саркози, който в забележителната си реч пред студентите от Софийския университет на 4 октомври 2007 г. каза думи, които не бях чувал от голям европейски политик по отношение на нас, българите, думи, които странно защо бяха пренебрегнати, както впрочем и цялата му реч, от нашите медии.

Тази реч, заедно с отговорите на въпросите на студентите, аз я публикувах единствен у нас в книгата си „BG емигрант в Париж” . Там г-н Саркози казва:

Искам да ви кажа едно нещо: когато срещам европейци от Изтока, аз се питам понякога какво трябва да се мисли за нас, европейците от Запада, които сме ви оставили петдесет години от другата страна на стената, тоест от лошата страна? В моята държава има хора, които намират, че това е нормално. Че свободата е за Запада и че диктатурата е за Изтока. Като че ли един европеец от Изтока не струва колкото един европеец от Запада.

На свой ред г-н дьо Понсен, ще видите това от материала, също се обръща към европейците, към ония, които може би ни смятат, че сме втора категория народ. Той им задава въпроси, които поне аз не съм чел да бъдат задавани на богатите страни от ЕС от някой друг техен висш политик.
Ето и материала на г-н дьо Понсен:

Какъв път да следваме, за да се подобри съдбата на ромската общност?

Бих искал сега, чрез тази статия, да ви обясня и представя подхода на тези различни инициативи. Защо бяха подети тези инициативи свързани с ромите и каква е поуката, която можем да извлечем?

Най-напред трябва да напомним, че ромската общност е най-голямото малцинство в ЕС наброяващо между 6 и 7 милиона членове (от цялото население наброяващо 500 милиона жители). Според Съвета на Европа, в България то наброява около 700 000 души (от цялото население от 7,7 милиона души). Навсякъде в Европа това население е дискриминирано и живее при трудни условия. То живее отделно (както в квартал „Надежда” в Сливен. В България може да прекараш около три години ( като мен) без да имаш реални контакти с него. За разлика от турското малцинство, например, представлявано в Парламента и притежаващо политически и културни връзки, ромите почти изцяло отсъстват в политическите, журналистическите, интелектуалните и културни среди (освен в шоу бизнеса). Тези, които срещате в София във всекидневния ви живот, са чистачи и работници в строителството, които идват в края на седмицата с каручките си да търсят метал или хартия за вторични суровини. Не съществува видима враждебност с останалите части от българското население в голямата си част от славянски произход или турски ( другото малцинство). Общностите живеят отделно, в някакво безразличие една към друга.
Какви поуки можем да извлечем от първите посещения на място?

- Първо, безкрайно сложна обстановка. Както често се случва, видени отблизо, нещата изглеждат по-сложни отколкото видени отдалече. И така, не съществува една единствена ромска общност идентифицирана като такава в цялата страна а много и различни случаи. Ромската общност е, най-напред, разделена на различни кланове или групи. Само в квартал „Надежда” в Сливен се различават т.н. „голи цигани”, които са най-бедните, парии; „музикантите”; и „турците”, наричани така, защото са турски говорещи (и мюсюлмани – 30%). Всяка група от тази общност има собствени правила и дискриминацията се извършва от едните върху другите ( например „голите” са дискриминирани от другите две групи) . Освен това ( и за щастие) действителността в „Надежда” не представлява положението на всички роми в България. В други квартали условията на живот са, разбира се, трудни, но по-малко критични ( в един от другите квартали на Сливен срещнах един лекар от ромски произход). Това разнообразие и сложност прави по-трудно намирането на едно общо решение относно тази общност. Ако съществува отговор на чудесата то той отдавна би бил приложен. Различни ситуации, различни отговори.

- Следва кардиналният въпрос за „ранните женитби” присъщи на тази общност. В кварталите „Надежда” и „Факултета” са практика уредените сватби, разбира се, без съгласието на момичетата, още в пубертет, т.е. често на 10-11 годишна възраст.Въпреки че противоречи на българското законодателство, тази порочна практика продължава от векове ( когато не е придружавана от „отвличане”, истинско похищение с изнасилване на момичетата, за да принудят родителите да приемат ранната женитба).
Всички, с които съм споделил, потвърждават, че ранните женитби са в основата на всички проблеми свързани с ромската общност ( висока раждаемост, мизерия, брачно насилие и др.) Този феномен се набива в очи по време на посещенията направени последните дни ( в кварталите „Факултета” в София и „Надежда” в Сливен. В малките класове (4-и) броят на момичетата и момчетата е равен, но в гимназията (8-и клас), момичетата ги няма. Родителите не ги пращат на училище от страх да не бъдат отвлечени на път към училище или защото те са се вече омъжили. Задължително трябва да се предприеме акция, за да се предотврати тази практика на ранните женитби, в силно противоречие на европейските ни ценности относно спазването на правата на жените. Как да приемем факта, че в сърцето на Европа хиляди момичета имат такава ужасна съдба? Че от поколение на поколение животът на хиляди момичета е прекършен без никой да се развълнува ни най-малко. Един от ключовете за разрешаване на проблема е постепенно да се сложи край на преждевременните женитби. Но как да стане това? Без съмнение, чрез обучение.

- и най-накрая, необходимото съвместно европейско действие. България е една от най-бедните страни от Европейския Съюз. Усилията, които се влагат за интеграцията и образованието на ромското население не са за пренебрегване. Например бях впечатлен от ангажираността на педагогическите екипи в посетените училища. Били те „сегрегирани” (само с ромски ученици) или „десегрегирани” (смесен тип училища), тези учебни заведения са добре ръководени и персоналът, който работи в тях е мотивиран. Но българските средства са ограничени и единственият способен да се справи с това предизвикателство би бил Европейският Съюз. ЕС трябва да осъзнае, че на неговата територия съществуват зони, които са по-скоро характерни за третия свят, притежаващи и съответните признаци като мизерия, сексуална експлоатация, ранна смъртност (в Надежда, средната продължителост на живота е 52 години, докато средно за България тя е 72). ЕС с право е горд, че е най-големия донор на хуманитарна помощ в света. Но не трябва да забравя и собствената си територия. Разбира се, има Хаити, но да не забравяме и Надежда. Бях изненадан, за да не кажа шокиран, когато разбрах, че Лекари на света не получават европейски средства за дейността си в Сливен. Кога можем да се надяваме на една широко мащабна европейска акция, поне що се отнася до осигуряването на един минимум по отношение публичната инфраструктура (улично осветление, асфалтиране на пътищата, канализация и т.н) на тези ромски квартали разпръснати из цялата страна? Европейският комисар, който отговаря за европейските помощи, г-жа Георгиева, е българка. Смятам да я направя съпричастна по отношение състоянието на тези квартали.




Ето сега и моето писмо, което изпращам на г-н дьо Понсен:

Г-н Посланик,

Следя Вашия уникален блог и се радвам, че благодарение на Вашата чувствителност Вие сте „напипали” някои от основните проблеми на днешното българско общество, тоест СТРАХА и МИЗЕРИЯТА!

Това са и основните теми, които са утаени и в моите три „парижки” книги, които Вие, лаская се без съмнение от това, познавате и заради които получих в специално писмо Вашата висока оценка, за което сега използвам случая да Ви благодаря!

Тези две неща – пословичният български страх от силните на деня, водещ от своя страна до безумна търпеливост и тоталната, вече продължаваща 20 години, планомерно контролирана от тъй наречения „елит” в България МИЗЕРИЯ, част от която Вие сам сте видели в ромските гета, но тя е навсякъде извън центъра на София, са в основата на бедите на моя народ!

Може би заради тези теми, както и заради вродената любов у българина към Франция, моите „парижки” книги имаха, а и продължават да имат, колкото и да е нескромно от моя страна сам да изтъквам този факт, голям успех.

Защото за нас, изтормозените и все борещи се за оцеляване българи, Париж винаги е бил не само географско понятие, не само град с уникална история, най-големият град-музей в света, но и така нужната ни светлинка в тунела, глътката усещане, че там, в оня далечен свят, все пак има територия на справедливостта и солидарността.
Париж за българина винаги е бил символ на Надеждата, на Светлината, на Свободата, на Радостта от живота, все изконни за човека неща, които, това също сам Вие сте го забелязали, у нас са толкова рехави и почти непознати.

Няма да се разпростирам, ще спомена само това, че при многобройните си срещи с читателите, особено през лятото на 2008 г. по време на проведения в чест на Председателството на Република Франция на ЕС с помощта на издателство „Хермес” и на много приятели на Франция от мен Маратон с автограф – първа проява от този род в моята страна, озаглавена „Париж идва при вас!”, стотици хора не само пълнеха салоните в София, Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас…, но и ми задаваха най-често следните въпроси: „Г-н Райков, нали вече сме членове на Европейския съюз, защо тогава сме толкова бедни? Защо толкова много продължава да се краде у нас, и то не само от парите на Европа, но преди всичко от нашите, български пари? Защо пенсиите на милиони българи са от по 50 евро, нещо срамно и непознато в цивилизована Европа, а заплатите – сто евро, при цени на стоките вече по-големи от тези в богатите страни? Нали основните ценности в обединена Европа са СОЛИДАРНОСТТА и СПРАВЕДЛИВОСТТА?”

На тези въпроси, г-н Посланик, аз не можах да отговоря.
Затова, простете, но сега, в „качеството” си и аз на блогър като Вас, Ви ги задавам. И съм сигурен, че Вие – било с публикация във Вашия чудесен блог или по друг начин, ще отговорите на тези въпроси на българите.

И не само това – Вие ще запознаете с тях европейците. Сигурен съм, пак повтарям, в това, защото имам привилегията да ви познавам от години и като човек, и като автор на прекрасна книга за Лисабонския договор, а и на този Ваш блог.

Сигурен съм, защото Вие преди всичко сте чувствителен човек и с въображение – неща, толкова рядко срещани сред хората от нашия съвременен свят, а да не говорим сред политиците, в частност за България сред тъй наречения „елит”, който може само да се учи от Вас.

Прощавайте за отнетото време.

С поздрав и дълбоко уважение: Димо Райков

П.П. И честит национален празник, г-н Посланик! Желая го това от сърце чрез Вас на всички французи, а и на всички, които обичат Франция и Париж, тоест Свободата, Светлината и Радостта от живота…
Честито!

понеделник, 5 юли 2010 г.

ЗА ВЛАСТТА - КРАЛСКИ СКАРИДИ, А ЗА НАРОДА...

ВЛАСТТА-„СЛУГА” ПРЕЯЖДА ЗА ЗДРАВЕТО НА „ГОСПОДАРЯ”- НАРОД

Онзи ден бях поканен на среща на едно кметство на парижки район. Какво бе удивлението ми, когато седящият до мен французин ми каза, че всъщност сервитьорите, които ни обслужваха, били … кметът на района и неговите служители?!? Гръм да бе паднал, не би ме така стреснал – хайде бе? Разбира се,запазих самообладание. После разбрах, че на всички подобни срещи хората от кметството,воглаве със своя шеф, били всъщност персоналът на заведението – сервират,приготвят храната,чистят,мият…
- Ама как така? Та те не са сервитьори и миячи? – не се стърпях.
Французинът ми каза:
- Господин Райков, ТЕ СА СЛУГИ НА ТЕЗИ,КОИТО СА ГИ ИЗБРАЛИ.
Кратко,ясно и точно.
А у нас?
В предния си текст в блога писах за злоупотребите на тъй наречения елит у нас. Писах, макар че от опит знаех, че на тези хора хич не им пука. Затова и не се изненадах,когато след дни открих този „весел” репортаж.
Просто веднага направих сравнение с това, което бях видял във френския ресторант и реших да го „открадна” – свежо и хубаво авторката, надявам се да ми прости за тази „кражба”, описва „кризата” в живота на бг-властта – и да го предоставя на вас,моите читатели, като документ за онова, което се прави и върши в един общински съвет. И то не какъв и да е съвет, а на втория по големина град в България.
Всъщност този репортаж е ярко олицетворение на израза „пир по време на чума” и на онази нашенска типична бг-черта в народопсихологията ни – налапаш ли кокъла, майната им на другите! Яж,пий и се весели, че животът е кратък… А другите кучета ги яли! На тях им стига, че ние работим за тях, малко ли е това?
Ами това е – приятно четене!
А, щях да пропусна – коментари не чакам. Просто те не са и нужни. Нужно е само да прочетем, да помълчим и… отново да потеглим нанякъде си с оня голям и тежък ярем.
Защото е криза, трябва да стягаме колана, пък с тия „огромни” пенсии и заплати кое по-напред…
И … да оставим хората, "бедните хора" на властта, да празнуват. И те са хора, що да не хапнат и пийнат, нали? А работата! Е, тя работата не е заек да избяга. Поредната нашенска „мъдрост”. Да, българска „мъдрост”… Която е няма в духовната съкровищница на никой друг народ…
Ето и публикацията:

Властта в Пловдив хапна мнооого хубаво
Ирена Чернишева

Съветниците весело пълнеха чинии край софрата
Обилно хапване, букети, игри и закачки. Така мина по-голямата част от сесията на местния парламент вчера. Работата поостана на заден план, но пък настроението изобилстваше.
Първата пищна трапеза подреди съветникът Константин Георгиев по повод двоен празник - почерпи за ЧРД, освен това миналия петък му се родила дъщеричка Виктория.
Омбудсманът Юлия Юрдекова наскоро бе наградена от президента Георги Първанов с орден "Кирил и Методий". Тя получи огромни букети и отрупа маса с деликатеси.
Дебатите се проточиха, а съветници влизаха и излизаха, за да се почерпят за здравето на Георгиев и Юрдекова.
След втората почивка Спас Гърневски от ДСБ предложи на Илиев сесиите да бъдат по 3 дни - по един ден за дневния ред, за пощата и за работа. Не, ще стоим тук цяла нощ, имаме 52 точки, възрази председателя на местния парламент Илко Илиев.
Преди да започне веселбата, омешана с малко работа, съветникът от "Атака" Димитър Керин връчи златно магаре на Илиев като награда за изключителния му инат.
"Г-н председател, в продължение на 20 заседания отказвате да освободите заместника си Тодор Христев, макар че той не членува в никаква група и така нарушавате правилника", обяви Керин.
Илко Илиев прие приза с усмивка, но в този момент на помощ реши да му се притече Слави Георгиев от ВМРО. Той грабна магарето и го затика в ръцете на Керин. Той си го прибра и пак го даде на Илиев. "Взех го с чувство за хумор, но истината е, че дали да бъде освободен Христев, трябва да решат съветниците, а не аз. Веднъж вече внесох това предложение, но не събра нужния брой гласове", обясни председателят. Той обеща да намери подходящо място на магарето в кабинета си.
Магарето е гипсово, масово производство, но беше позлатено специално за председателя, обясни Керин. На почти всяка сесия, откакто се разпадна групата на "Атака", а Тодор Христев напусна партията, Керин иска оставката му.
След като си взе магарето Илко с тъга констатира пред празничната трапеза: Хората какви подаръци получават, а на мен магаре.
Все пак съветниците дебатираха и по дневния ред. Питане какъв е бил броят на трудовите и гражданските договори в общината през 2007 г. и какъв е сега внесе Тони Симидчиева(СДС). "Имам информация, че от началото на мандата администрацията се е увеличила два пъти", обясни тя. Кметът обеща бърз отговор най-късно до средата на другата седмица.

П.П. Още веднъж простете за иначе дългата публикация,но тя представя,мисля, доста точно атмосферата,при която работят „слугите” на българския народ. Четеш и се чудиш – да се смееш ли,да плачеш ли? Май за предпочитане е второто.
И още един нашенски пример – току-що прочетох и материал за кетъринга при самолетите на властта, тоест какво ядат и колко струва това ядене,което поглъщат властниците, когато пътуват по „важни” държавни дела.
Пакетът от луксозна храна включвал сьомга,кралски скариди, е, чак пък кралски скариди, да се задавят дано, сигурно ще възкликне някоя пенсионерка,салата,десерт,кафе и тъй нататък. Пакетът храна струвал…72 лева. Е, не е много, нали? Още тридесет лева и ето ти една пенсия…За информация – едно кафе било 3 лева,една бъркалка за кафе – 1 лев…Само за едно пътуване от час и половина храната се оказала близо 15 хиляди лева! И всичкото това – разбира се, безплатно за пътуващите властници и техните клакьори журналисти и тем подобни слуги. Е, не е съвсем безплатно – народът плаща. Тоест плащаме всички ние,обикновените простосмъртни, тоест „господарите”. Най-много,разбира се, дават парички пенсионерите. Те плащат за кралски скариди на властта, а властта им отвръща любвеобилно – няма пари за увеличение на пенсиите.
Да бе, как ще има?
Та това е – един пример от Париж, от столицата на една от най-богатите държави в света и два примера от България,най-бедната страна в Европа.
Най-бедната ли?

петък, 2 юли 2010 г.

КОЙ И КАК КРАДЕ ОТ БЪЛГАРИНА?

ОТКЪДЕ СЕ ВМИРИСВА РИБАТА - НЕКА НИ КАЖАТ ДЕПУТАТИТЕ

Преди време в свой текст посочих излишните и невероятни разходи на депутатите за бензин с надеждата,че тази порочна практика ще се прекрати.
Ето един ред от тeзи редове:
„Уви? Криза е, ама за някои само, а за други – рай!”
Ето, убедете се сами в истинността, а и в актуалността на това мое заключение и от следните факти, които си позволявам да препечатам от webcafe.bg :

"Общо 2.1 млн. лв. са платени на депутати за командировки за първите 10 месеца от мандата, като 1.7 млн. лева от тях са за обиколки из България. От българските пътни 1.1 млн. лева са изплатени за командировъчни, въпреки че голяма част от народните представители са избрани от родните си места и през уикенда се прибират там.
Агов от ДСБ и Димитров от ГЕРБ водят по пътувания
На Доброслав Димитров от ГЕРБ, който е на второ място по командировки в чужбина след Асен Агов от Синята коалиция, са били изплатени 15 719. 37 лева. Пред журналисти в парламента той обясни, че е ръководител на българската парламентарна делегация в асамблеята на НАТО и затова доста често лети до САЩ, където се провеждат повечето заседания.
Разстоянието е голямо и билетите съответно са по-скъпи, разясни Димитров. В същото време, ако не отиде, България няма да има представител. Иначе в България ползвал личния си автомобил и не осребрявал харчовете си.

Сред най-пестеливите на задгранични пътувания е Петър Петров от ГЕРБ, похарчил 10 071. 54 лв. Аз съм член на две комисии - икономическата и по наука и образование към ПАСЕ, коментира депутатът. Така че въпросът не е за пътуване по желание, а на представителство. Държавата се изолира, ако не взема участие, ние сме част от обединена Европа, подчерта Петров. Той разкри, че не ползва ВИП, а минава през обикновен терминал. Така се спестявали по около 65 евро, които той определя като излишен разход.

10 436.70 лева за командировки в България са изплатени на Антон Кутев от левицата. Той е избран в парламента от Силистра и затова редовно през почивните дни пътува до там. В кулоарите на НС Кутев заяви, че не използва служебен автомобил, а личната си кола.
След това - срещу съответните документи, остойностява в НС похарчените пари. Депутатът припомни, че има лимити за бензин, а отскоро те са намалени с около 20 на сто. Парите ще ми покрият разходите до края на годината, сметна Антон Кутев.
По думите му, преди да бъде намалена, сумата за командировъчни е била 7-8 хиляди годишно. Всеки път спазвам лимитите и си доплащам за хотел, каза Кутев. Преди съкращението за спане са се полагали 120 лева, сега - 100 лева.

Антон Кутев обаче, който освен депутат от Силистра, е и член на областната структура на БСП там и твърди, че с пътуванията си съчетава функциите, не успя да обясни защо от "Позитано "20 не му покриват част от разходите, а плаща парламентът. Няма разлика между партийни и депутатски дела, те не могат да се разделят, каня всички на срещи, коментира той.
ДЕПУТАТИТЕ ПЪТУВАЛИ ЗАРАДИ ИЗОЛАЦИЯТА
За да не бъде изолирана България от международните организации, в които страната има парламентарни делегации, депутатите в 41-то Народно събрание се чувстват задължени да присъстват на възможно най-много от техните заседания. Това е най-честото обяснение на народните представители за изхарчените от тях средства за задгранични командировки, съобщи БТА."

В заключение – за кого всъщност ние гласуваме?
Нужен ли е коментар?
Не, разбира се.
Защото горните факти, а и съпътстващите ги думи на господа депутатите, особено тези на Кутев, са ОЧЕВАДНИ!
Той ме канел на среща?!? Та нали заради такива като него, заради техния ненаситен вече десетки години търбух, милиони като мен тръгнахме по света…
Да, той затова харчел грешни народни пари, защото ме канел на среща в…Силистра, един от най-бедните райони.Където не му стигали парите за хотел – сто лева не му стигали? И си доплащал още двадесет… Ех, бедни ми Антоне, ех, бедни ми Кутев, жив да те оплаче човек – да си доплащаш за хотел с цена на нощувката 120 лева. И то в Силистра. Ами ела при мене в Париж, ще ти намеря приличен хотел в центъра на най-скъпия град в света за 50 евро, тоест за 100 лева. И няма да си „вътре”, няма да ощетяваш бедното си семейство…
Всъщност сега се сещам, че преди време бях чел, че неговият съратник и другар Петър Димитров, в качеството си тогава на министър, бил спал, мисля в Петербург, за 4000 евро или лева, и така, и инак сумата е супер, на нощ?!? Представяте ли си ги тези пари? А техните „другари” от електората, който като послушен пумпал ги избира на всички избори, бъркат по кофите и псуват СДС-то…
Е,то бива, бива наглост, то бива цинизъм, и то от представител на „народна партия”, от партията на тези послушни овчици, които такива като този Кутев ги стрижат и доят вече толкова години с обещанието, че утре, ама наистина утре ще дойде комунизмът!
А дотогава той, Кутев и неговите колеги, ще спят за 120 лева в Силистра, а електоратът им ще получава като пенсия за цял един месец тази „огромна” сума от 50 евро, тоест 100 лева… За лекарства, за ядене, за парно, за ток…
Значи – една нощувка на Кутев и ония се равнява на месечната пенсия на милиони техни избиратели?!?
Нещо нечувано и несрещано никъде по света. Освен, разбира се, в България.
В страната с най-хубавите планини, най-хубавите жени, най-ебл…, простете, мъже, най-, най-…
Мили, родни картинки!
Тежко и горко на България… Тоест на мястото-резерват, наречено „България”, където за едни животът е проклятие… Но за други е рай, рай, рай…
Ех, къде сте г-да от ГЕРБ, нали дойдохте, за да въздадете справедливост!
Справедливост ли?
Тази толкова странна, толкова непозната дума по нашите географски ширини…

четвъртък, 24 юни 2010 г.

БЪЛГАРИТЕ - НАЙ-КРАДЛИВИТЕ В ЕВРОПА

РАЗМИСЛИ НА ЕНЬОВДЕН

Хиляди пъти съм се заричал да не пиша на тази тема. Дори дъщеря ми вече не си сдържа нервите - татко,нали дойде в Париж, за да избягаш от живота в България, а продължаваш да носиш със себе си всичко оттам? Изтривай всичко, нали вече си в Париж, та ти за него си мечтал цял живот?
Какво да й кажа аз на моята дъщеря?
И продължавам. Да,продължавам...
Ето, преглеждам пресата от днес, 24 юни, Еньовден,който е имен ден на моята майка,Бог да я прости, на моята дъщеря,на моята внучка, на мои приятели...Ден слънчев, хубав ден,ден на билките, на радостта от живота...
Радост от живота ли!
"Разгръщам" вестниците по интернет - общинари от Варна ощетили данъкоплатеца с хиляди за безсмислена разходка до...Южна Африка,700 декара край морето били заграбени от мними наследници, голяма шефка вземала сума ти пари като консултант на министър в сродно ведомство, тоест тя била шеф на служба, която трябвало да изпълнява закон, който всъщност самата тя сътворявала... И за което, разбира се, получавала допълнително пари като консултант... Защото по всяка вероятност заплатата й като шеф от няколко хиляди била малка, а тази жена била незаменима, тя била голяма, ама страшна специалистка...
Ето затова има такава несправедливост в нашето общество! Защото тъй нареченият елит, тоест "назначеният" елит,разполага с огромни в сравнение с обикновените хора средства и хич не му пука, че с петдесет евро пенсия и сто евро заплата не можеш да си платиш лекарствата, да не говорим за парното и тока...
Значи кризата е за едните, а за другите, богоизбраните, тя не важи. Техните стомаси са други, техните уста - също!
Много ще ми е интересно,когато след десетина-петнадесет години този сегашен елит се пенсионира,как ще живее с тези петдесет евро! Та те казват, че сега хилядите им били малко, а тогава? Сигурен съм, ще видите, че те ще измислят нещо ново, нещо,което няма да ги остави тях,елита,научените на държавна софра,да преживяват с мизерните пенсии народни.Дано да разберем,дано да видим...
Крадене, крадене, крадене...Като за световно! По нашенски - нагло, цинично!
Мислех, че поне сега, след като министър Цветанов започна поход срещу краденето българско, нещата ще поспрат, малко ще се сепнат нашенците. Но не би!
Няма спиране у българина! Особено у негово величество Чиновника!
Това, което прочетох за варненските чиновници, отишли на "работа" в Южна Африка и похарчили сума ти пари, ми напомни за не един и два случая, на които самият аз съм бил свидетел. Става дума за това, че съм виждал с очите си как чиновници, кметове и тъй нататък "слуги" на народа, пребивавайки в чужбина, лъжат безочливо и прибират тлъсти пачки. Как става това? Ами много просто. Ето какво ми каза един от тях.
- Виж сега, аз знаех, че домакините ни поемат всичко, така е по проекта,но пак си пуснах командировъчно,общинският съвет го одобри, гласува парите, аз сега си вземам фактурата, макар че спането и яденето, абе, всичко е платено от местните, но като се върна в моето градче, представям фактурите, изплащат ми всичко до стотинка. И кяр - хем екскурзията, пардон "работното посещение", ми е излязло без пари, хем си напълвам джоба и с тия пари. Абе, всичко е законно, всичко е тип-топ. И да проверяват, нищо не могат да ми направят. Знаеш ли колко пъти съм го правил този номер. Ама те всички колеги кметове го правят, че и чиновниците...А, ще мисля, че парите били на данъкоплатеца. Кой данъкоплатец,бе? Абе, негова работа ли е да се интересува от моите работи. Той трябва да бачка, да блъска...Щото ме е избрал, аз го представлявам, аз се боря за него...
Тогава си спомням, че не издържах и повече не размених до края на посещението и дума с този човек.По-късно той стана голям,ама много голям шеф от национален мащаб, после разбрах, че пак се бил върнал като кмет,пак са го избрали, пак щял да "слугува" на народа...
Ето затова в Европа ни наричат "крадците на Европа".
Ето затова, спомене ли се името "българин", и хората се извръщат, машинално попипвайки се по джобовете.
Ето затова почти всички герои от моите "парижки" книги са избягали от България,поради невъзможността да живеят почтено. Както ми казваше Чочо от Провадия - едно момче, което и сега можете да намерите привечер около фонтана на кметството на Париж:
- Ако останех в България, трябваше да приема техния начин на живот, да стана като всички, за да мога да оцелея. Абе,казано по нашенски, да крада. Аз мъничко, капка по капка, а големите - пачки, тлъсти пачки...Всичко в България е прее...,всичко е за сметка на другия.
Да, така ми каза Чочо.И затова избрал пътя на емигранта - не ми е леко тук, но поне не участвам в тяхната ИГРА.
А в България продължава краденето. Ама яко продължава.
Онзи ден викам на жена ми - какво всъщност ги правят толкова пари тези хора? Че те и сто живота да живеят няма да могат да ги изхарчат? А в същото време народецът умира, псува под мустак,гълта скоросмъртница и чака,чака... Кого и какво чака?
Защо ли и аз сега ги пиша тези объркани редове?
Защото онзи ден се задавих от мъка.
Говорех по телефона с баща ми, който след смъртта на майка ми самотен преживява в родното Малко Търново. Той отвори дума за някакви местни далавери.Как един отявлен радетел на комунизма сега бил станал седесар, само и само да участва в някаква далавера. Зададох му и на него въпроса - защо бе,тате? Докога? Та тези, които най-много крадат, те са вече милионери, те са фрашкани с пари, защо им са?
И знаете ли какво ми отговори моят баща, този, който цял живот ме учеше да не открадна и игла?
- Димчо, какво се чудиш? Тук всички така говорят - няма човек на пост, който да не се е облажил.А и ти какво се чудиш? Да не е луд да бърка в кацата с мед и да не си оближе пръстите?
Онемях.
Не защото не бях чувал тези думи, а защото те сега бяха казани от ... баща ми.От моя символ за почтеност!
И изплува споменът.
В ония детски години аз бях много запален по оня вълшебен футболист Гунди и любимия "Левски". Тогава в Малко Търново нямаше телевизия, само един поръждавял по краищата високоговорител в центъра на градчето, от който "струеше" гласът на незабравимия Митко Чуков - Гунди подава на Соколов -гол!
Та тогава, след един мач,завършил лошо за "сините", един батко в миг на ярост от загубата си хвърли пръстена,оня пръстен с гравираната върху него емблема на " Левски". Как така? Нима ще оставя в калта такова безценно нещо? Та това е пръстен с емблемата на любимия отбор? И се скрих, и след часове наблюдение, когато всички се разотидоха, аз намерих пръстена и го взех,притиснах го до гърдите си.
Още от вратата татко ме позна - нещо има?
Признах си - но той го хвърли бе,тате,как така ще хвърли в калта "Левски"...
Но татко беше непреклонен- това е кражба!
И започна да ме бие. Мълчаливо, бавно, но продължително. Оглушях от плесниците. Но още помня татковите думи - веднага да отидеш и да го върнеш. Крадено нещо не искам в къщата си!
Крадено ли? Но татко продължаваше...
И ето сега, същият този човек, моят баща, "учителят", предал ми най-ценния урок в живота, сега, вече 80-годишен, говореше неща, които не бяха за вярване.
Нима това бе моят баща?
Нима неговият, а и моят живот бяха минали напразно,защитавайки само някакви си измислени и смешни принципи?
Нима оня, неговият урок се бе изгубил безвъзвратно в небитието?
Сега татко говореше за кражбата като за нещо обикновено, като за нещо напълно нормално и законно. Дори и нещо повече имаше в контекста на думите му - този, който не краде, той е балама...
Какво бе станало с баща ми?
Какво бе станало с тези честни до полуда хорица, не видели нищо хубаво от този техен постен животец, в който все са се борели за...оцеляване - там, в Планината, на края на света...
Кой и как превърна тези "безобразно" искрени люде в днешни сторонници на странни теории? Кой всъщност бе творец на това убийство над душите на тези простосърдечни и добри хора, кой така жестоко бе преобърнал техния естествен ценностен поглед спрямо заобикалящия ги свят?
И дали има друг народ в света,който да притежава такива мъдрости - " Кажи му,аго,за да му стане драго!"," Преклонена главица сабя не я сече!", тази, казана по-горе от татко - " Няма бръкнал в кацата,без да си оближе пръстите!" и колко още подобни...
У кого е вината?
Да, пореден ден от нашия човешки живот, поредни преживявания, поредни въпроси...
Чийто отговор май всички знаем, но всички пренебрегваме и махаме с ръка - карай да върви...
И то нещата си вървят. Разбира се, за някои те много добре си вървят. Но дали наистина е така?
И дали ОНОВА ОКО от там,Горе, не е всевиждащо? И дали ще дойде времето, когато то ще въздаде СПРАВЕДЛИВОСТ!
Или просто ТО, ОКОТО, е нашата утеха. Единствена, може би илюзорна. Но все пак утеха, нали?

сряда, 16 юни 2010 г.

КОНЦЕРТЪТ ПРЕД " АЛ. НЕВСКИ " - КРАЯТ НА ОПРОСТАЧВАНЕТО

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ЧАЛГАРИЯ, СТРАНАТА НА ПРИМИТИВИТЕ...

ДНЕШНОТО НИ ДЕРЕДЖЕ - РЕЗУЛТАТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН СЦЕНАРИЙ


Това, което ми разказа по телефона мой приятел и което бе станало преди дни в България, в София, в центъра на столицата, на площад „Ал. Невски”, пред входа на светата църква, вече е, без съмнение, краят! Ако не на България,то на една ера от нейната история. Тоест вече започва ерата на Нeйно величество ЧАЛГАТА!
Да, така е, приятели, вече няма роза, няма Рилски манастир, има само един-единствен символ – ЧАЛГАТА!
- Хвани го, лапни го…
Този познат рефрен, който погълна нашия може би вече безмислен, сивичък, абе направо безцветен бг-животец.
Ами това е – хвани го, лапни го, животец мил, животец наш…
Та какво се било случило онзи ден?
Ами на концерт на „дивите”, те всичките са с по едно име, като кучетата, да, простете, като домашните ни любимци, на този Митко Пайнера, собственика на чалгаджийската звукозаписна едноименна компания, на този свят площад се събрали над 30 хиляди души – шум до Бога, да, на метри от там се намира Синодът, викове, кючеци, гюбеци, реване, виене и, разбира се - хвани го, лапни го… Мръсотия отвсякъде - и по святата земя, и в душите на хората... И, разбира се, дива радост, вакгханалия... Изстъпление,простотия...
Моят приятел така ми каза: " Такова опростачване не бях усещал. Гледах и не вярвах на очите си,че дотам може да се стигне. И то от съвсем млади хора, почти деца...Все едно имаш срещу себе си диваци! Ни приемат,ни предават. Ужас!И то не някъде на село, в някоя затънтена дискотека, ами тук, в центъра на София, на столицата, на това свято място! И знаят всички тези тъпи песни наизуст докрай! Уплаших се,пред мен имаше едно стадо!"
Потресът бил толкова голям, та кметицата Йорданка Фандъкова заявила, че повече концерти на това място нямало да има.
Море от младостта на България! Море от бъдещето на България!
Бъдещето ли?
На другия ден в столичен вестник с едри букви било написано –„ Снощният концерт показа,че чалгата е музиката на България!”
Господи, чалгата била музиката на България?!?
В тези същите мигове в Париж във всеки район, във всяко градче-предградие има концерти, има празници… Има настроение, има радост от живота, има красота… Усмихнати хора,майки,бащи,деца,толкова много деца...
А у нас има демонстрация на радост от живота, някакъв само нам познат "хъс" да им разкажем играта. Обаче на кого и защо? У нас има състезание – и ние сме европейци, и ние го можем това…
Но кое?
Да, ние сме майсторите на чалгата! Това е нашата музика!
Но дали само музика?
Дали ЧАЛГАТА всъщност не е оня начин на живот, втълпяван ни 20 години от създателите на СЦЕНАРИЯ на този пъклен и все не свършващ наш преход, с който изумихме Европа?
Дали този концерт пред „Ал. Невски” всъщност не е своеобразен апогей на цялостната и провеждана, това не може да се отрече, много постоянно и умно политика на създаване на ПРИМИТИВИ в България?
Да си припомним как още с първите признаци на току-що дошлата УЖ ДЕМОКРАЦИЯ най-тиражните ни вестници започнаха да печатат пошли текстове на непознат за нас вид песни.
Спомням си как ние, журналистите тогава, се учудвахме на това явление, но после лека-полека свикнахме с него. Дори нещо повече, не само че редовно, във всеки брой се поместваха тези чалга-текстове, но и пространно те бяха коментирани в специални рубрики, тоест даваше им се непрекъснато гласност.
И колелото се завъртя.
А сега същите тези медии вдигат глас до Бога – ама как така допуснахме това нещо?
Вестници, радио, телевизия – всичко под строй, всичко в името на ЧАЛГАТА, тоест в името на ОПРОСТАЧВАНЕТО на нацията българска!
Това всъщност беше задачата над задачите на сценаристите на прехода!
Те не само я внушаваха, те стриктно следяха тази линия да се прокарва навсякъде.
Защото какво по-лесно от това да се управлява народ от простаци? Които само се насъскват един срещу друг …
Спомня ли си сега някой колко злоба, каква омраза се изля между българите в ония първи години на прехода? Колко погубени надежди, колко смачкани човешки съдби... Всъщност оставиха ни да викаме, да се радваме,изтръпнали от надежда и вяра...И ни удариха сатъра. Ох, как ни го удариха! И сега - ни лук яли, ни лук мирисали...
Един невероятно зъл, префинен геноцид, за който никой нищо днес не казва. И който, за съжаление и ужас, продължава и сега под формата на ПЛАНИРАНО КОНТРОЛИРАНЕ НА БЕДНОСТТА!!! Подпомогнато от никъде също несрещаното ВОЛСКО ТЪРПЕНИЕ БЪЛГАРСКО...
Приятели, никъде в света го няма това явление - ПЛАНИРАНО КОНТРОЛИРАНЕ НА БЕДНОСТТА! Никъде ги няма тези пенсии от по 50 евро,които всъщност са по-малко и от социална помощ в нормална страна и са едно срамно унижение за тези, които са ни родили и отгледали. И това подаяние го получават не единици, а милиони възрастни и достолепни наши бащи и майки! 50 евро... Джобните пари на един европеец за ден!Или на едно отроче на представител на нашия елит. А цената на храната у нас вече е по-висока от тази в Европа, да не говорим за качеството й - нали онзи ден самият министър на земеделието Найденов каза,че всъщност ние ядем отрови?!? А да споменавам ли за това чудо ТОПЛОФИКАЦИЯ, което също никъде го няма по света! Ти, потребителят,ох,нали имахме години наред комисарка по потреблението,не искаш тази услуга,поради простата причина, че никой не си прави труда да ти каже как се определя цената, защо нагло и цинично те лъжат в очите! Вдигат рамене - плащай, иначе съд и...съдия-изпълнител и караници със съседите, които периодически са насъквани, че ти,искащият да бъдеш просто нормален човек, си им виновен за мизерния живот! И колко инфаркти, колко инсулти, особено при възрастните, тези честни до полуда хорица, тормозени години наред от мутренски банди,чукащи им по вратите и звънящи по телефона, пратени от същия този Вальо Топлото, когото, и това ми каза моят приятел по телефона, видял онзи ден да...играе тенис в София...
Знаете ли,приятели,какво всъщност представлява този наш бг-животец, погледнат от разстояние, от някоя нормална страна?
Знаете ли колко, ама колко сме далече, дори от елементарното съществуване?
Не, не искам да продължавам,просто ме втриса.
Защото, ако продължавам, ще се получи шок - нещо подобно на онова, което усетиха футболистите на "Левски" преди години, когато играеха в Шампионската лига, и от което все още не могат да се съвземат...
Може би е по-добре да мислим, че светът свършва и започва с нас! Че ние сме най-великите, най-красивите, най... Тихо, кротко, дий,воле,дий...
А рецептата е ясна - просто трябва парите на данъкоплатеца, тоест на българина, да се изразходват така, като е в цял свят - честно и почтено.
И контролирано!
А у нас има от няколко месеца насам контрол само над европарите.
А има ли контрол над нашите, бюджетните ни средства? Знае ли се как и къде отиват те, в чий джоб потъват? Ето, това елементарно упражнение трябва да се направи.
И още нещо елементарно - солидарност!
Елементарно,елементарно, но без това усещане няма общество, има сбирщина от гниди. Защото как може да има хора с 50 евро доход и такива с десетки,стотици хиляди на държавна служба? Ситият вярва ли на гладния? А и като е криза, тя да важи за всички, всички да стягаме колана! А този, от когото зависи разпределението на парите, получава десетки хиляди, че и милиони и ние искаме той да притежава усещане за съчувствие. Затова и на никого не му пука.
Да, на никого не му пука! Защото всичко в България се ръководи от един самозван, НАЗНАЧЕН ЕЛИТ от алчни и безскрупулни хора, които само за броени години осигуриха pахатлъка на своите поколения векове напред. Такива лешояди могат да виреят само в ...Чалгария! Познавам подобни подобия на хора, казвал съм им - защо не дадете мъничко и на съседа до вас,на стареца,на куция младеж? Та вие сте откъснали от техния залък. Грехота е... А и вижте погледите наоколо, как може да се живее в такъв зареден с напрежение и мъка въздух,в среда с изгаснали погледи, как въобще дишате? Защо не дадете шанс на България?
Шанс ли? Поглеждат те сякаш през стъкло - да, за тях ти вече не съществуваш. За тях ти вече си аут!Защото те са богоизбрани, те са миропомазани, те са великите БГ-НОВОБОГАТАШИ,пардон,умни и предприемчиви "строители на капитализма"... Да, "капиталисти", но НАЗНАЧЕНИ КАПИТАЛИСТИ и все още под оная сянка,да, сянката на бащицата и сие...
И ето дойде финалът!
Защото за мен това, което се е случило в оная вечер пред църквата, наистина е ФИНАЛЪТ!
Повече, отвъд него, не може да се отиде.
Сега започва окончателният разпад..
Това е истината! Това е положението българско!
В същото време във форумите, също добре режисирани от сценаристите на прехода, са се хванали гуша за гуша живеещите в България и емигрантите ни по света. Хванали са се, ама яко са се награбили – и се псуват хамалски, и се обиждат до кръв.
Защо?
Ами защото брънката в сценария е ясна - разделяй и владей! И какъв спор става,майко мила! Едните били предатели, изменници, родоотстъпници, другите - катили, примитиви и тъй нататък.
А сценаристите злорадо хихикат – абе, тъп народ, само бой и, простете, е… за него!
И никой, ама никой,освен,разбира се,сценаристите, не усеща истината, а може би и на никого не му пука – че всъщност вече България я няма. Тя се е стопила в… джобовете на същите тези сценаристи…
Сега, след този концерт, вече има само една територия, наречена, пардон, все още не е официално коронована с това име – ЧАЛГАРИЯ…
Територия, просмукана с чалга-отношения, с чалга-мислене, с чалга-любов, с чалга, чалга и пак чалга…
Онзи ден срещнах един стар познат в Париж.
Солиден, лъскав, да, новобогаташ – от ония, бедни като църковни мишки „късметлии”- българи, които само за една нощ станаха милионери. Те бяха продукт на българското чудо - легнаха бедняци, каквито са били винаги до този момент, а на сутринта се събудиха с пълни торби пари. Парещи, грешни пари от техните майки и бащи с попукани от мазоли ръце…
Та погледна ме този мой отдавнашен познат, измери ме с очи – така-а-а, отвисоко, но същевременно покровителствено:
– Абе, ти, Димчо, защо така остро критикуваш майка България? Чета ти аз книгите, чета ги… Иначе хубаво пишеш, ама много плюеш, бе, много… И хич не ти пука май кой ще ги купува тия книги. Щото бедняците, за които си се закахърил, книги не четат, те няма какво да ядат, та книги ще купуват. Ние сме тези, които храним такива като теб писатели. А ти само ни критикуваш. Ти критикуваш майка България. Ти си …
Не се доизказа моят познат, може би най-накрая се досети, че все пак не е в "неговата" си България, а в Париж – почервеня той и махна с ръка, по всяка вероятност теглейки ми няколко нашенски сочни „вкуснотии” под гъстия си балкански мустак…
На другия ден разбрах за какво всъщност е бил този мой отдавнашен познат в града на Светлината. Ами договарял с български емигранти в Париж… чалга-концерт…
Е, ЧАЛГАТА атакува Европа!
Чалгата, този наш символ ненагледен и оказал се толкова "ефективен", вече ще го внасяме и в нормалните страни.
Ония, сценаристите, вече май са решили, че са си свършили работата в България и сега тръгват на щурм към Европа.
Това вече е страшно!
Но дали Европа ще позволи това?
Дали след 20 години няма цялата „Шан-з-Елизе” да се изпълни с поклонници на „ Хвани го, лапни го…”
И „Фигаро” да пише: „ Чалгата е музиката на Франция…”
Кой знае? Да, кой знае…
Защото тези, НАШИТЕ, тоест Нейно величество ЧАЛГАТА, май нямат спиране…